Остават по-малко от три дни до мача на българския национален отбор по футбол на „Уембли" срещу Англия. В други времена страната щеше да се тресе от коментари преди мачовете, щеше най-малкото да цари еуфория в някаква степен. А сега такава липсва или ако я има, е в минимални размери.

Защо?

Защото колкото и да ги говорим глупости, на повечето хора им писна от този национален отбор, писна им от слабите игри и от мениджърските игрички. Досаден им е. Не им носи никаква тръпка, а много народ научава, че сме играли контрола с Русия чак след мача. Други пък въобще не научават. И за какво да научават? Да разберат за поредния безличен мач, не е правилно да използвам термина „двубой", защото такъв на практика липсва, на една разпасана команда. На команда без истински „командири", на команда, в чийто редици липсват истински войници, липсва й характер, липсва й мъжество. Липсва й дупе, както биха казали някои.

Дотук с чисто психологическия анализ на това, което се случва преди мача с Англия. Да погледнем към подготовката на отбора, която протича по следния начин: „Ивелин Попов е в Англия, минава прегледи и подписва с Блекбърн", „Божинов не тренира заради кръщенето на сина си". Егати майтапчията, ще кажете вие сигурно... Толкова важен мач ни предстои, а той се шегува с нещо толкова сериозно. Кой национален отбор си праща един от титулярите да прави трансфер, друг да прави кръщене, било то и на сина си, няколко дни преди изключително важен сблъсък на футболния терен?!

Българският...

Нашият национален отбор по футбол и ръководителите му. Между другото на мен по-готино ми звучи „Националният футболен цирк и ръководителите му". И по-правилно де. Това, което се случва, е пародия и прелива плавно в трагикомедия. Иди обяснявай после на хората, че отборът не се влияел от мениджърски интереси. А защо Попето е в Блекбърн в навечерието на мача с Англия? Свършвал трансферния „джам"? И к'во от това? Трябва ли да му пука на треньора Стоилов или най-малкото на обикновения фен, който си е скъсал нервичките със смешния ни отбор, че прозорецът свършва. Той иска отборът да тренира заедно, да се сработи, за да имаме някакви, макар и мизерни шансове на „Уембли".

Вместо да гледа цирк, който става все по-тъжен.