Дядо Петко и малкото момче Ристу
"Негово високоблагородие Христофор Белокровский беше едно време сополиво, одърпано, зацапано хлапе, което се валяше в нечистотиите на селското купище. Консулът мина през тяхното село в този ден, когато съвършено случайно детето беше изкъпано: изкъпано беше, защото прасето, като излязло из обраслата локва, детето се спуснало към него, хванало го с една ръка за ухото, с друга за четината и искало непремешю да го възседне; да го яхне не могло, но успяло да налепи на кълчищената си ризка всичките хубости, които прасето е могло да понесе от гнилото блато..."
Не, няма да разказваме тъжната, но поучителна история за дядо Петко и малкото момче Ристу - разказ, писан преди повече от век, но колкото и странно да звучи, толкова актуален в наши дни. Няма да говорим и за загубеното човешко достойнство, и за обеднелите души. Няма да търсим сметка и на малкото момченце от Ямайка, което преди 13 години пристига на Острова, а сега сключва самостоятелни спонсорски договори с Nike, забавлява се с райски газ и изнудва футболните клубове - в пошлия свят, в който духовните ценности са отстъпили пред властта на парите е много трудно да направим това.
Имаме намерение обаче да разберем, с какво толкова е ценен атакуващият полузащитник на Ливърпул Рахим Стърлинг за Манчестър Сити. Толкова ценен, че "гражданите" предложиха над 60 милиона евро за 20-годишен футболист, който няма нищо зад гърба си освен своята неблагодарност към клуба, направил го известен и един алчен агент, опитвайки се като стар бакалин да изтъргува своята стока.
Не искаме да успокояваме феновете на клуба от "Анфийлд", но нашият разказ е за футболните качества на Стърлинг и за това, защо мърсисайдци не трябва да съжаляват за капризния младеж.
- Ефективността на реализацията на Стърлинг през изминалия сезон падна много и е най-слабата в кариерата му. През 2013/14 Рахим вкара 9 гола при 33 удара, което като процент на реализация е 27.3%. През 2014/15 нападателят имаше нужда от 62 удара, за да вкара осем гола. Реализацията е 11.3%, което дори не трябва да се коментира.
- Преди година опитите на Стърлинг да премине съперника си бяха успешни в 59% от случаите, което е много нисък показател за футболист, играеш на неговата позиция. Какво обаче да кажем за изминалия сезон, когато този показател падна на 44.2% и се смята за изключително лош показател. Това означава пълен провал на атаките и обикновено такива футболисти отиват на пейката или при дубльорите.
- Парадоксите продължават с пълна сила. Според статистиката, през изминалия сезон Рахим е взел участие само в 14 голови атаки. За да разберем за какъв кошмар става дума, например, Грациано Пеле, който струва 4 пъти по-малко от Рахим, е участвал в 16 голови атаки. Насер Шадли и Хари Кейн имат на сметките си два пъти повече участия в голови атаки, дори Джордан Хендерсън изпреварва капризния младеж.
- Ударите на Стърлинг в очертанията на вратата са 33 - по-малко от Пеле, Саидо Бераино и Робин ван Перси.
- Много интересен факт е, че Рахим е извън топ 100 във Висшата лига по спечелени единоборства, но е на 41-во място по извършени нарушения - колкото, например Чарли Адам. Шотландецът обаче е спечелил два пъти повече единоборства като процент, при почти два пъти повече участия в преки сблъсъци, отколкото Стърлинг.
- Рахим е на 91-во място във Висшата лига по точност на паса, при това англичанинът е отправил 500 подавания по-малко от Сеск Фабрегас (!).
- Оказва се, че Стърлинг не подава толкова много на съотборниците си в наказателното поле. В актива на Стърлинг има само 18 точни подавания от фланга и по този показател той е на 19-то място във Висшата лига. За играч на неговата позиция това е много малък показател.
- Най-накрая, Ливърпул е спечелил само 40% от мачовете си, в които Рахим е започвал като титуляр.
Всичко по-горе показва, че Стърлинг проваля по-голяма част от атаките на Ливърпул, като това се отнася за началната и завършващата фаза. Освен това Рахим не се бори за топката и предпочита съотборниците му да се напрягат в дефанзивен план. Англичанинът е далеч и от отборната игра, опитвайки се индивидуално да решава ситуации, в които е по-разумно да подаде.
Няма как да знаем, дали мениджмънтът на Манчестър Сити се е запознал с горепосочените цифри. Но при нормални обстоятелства, без медийна истерия и изкуствено надуване на балона, всеки един потенциален работодател би се замислил да наеме играч, който по-скоро проваля, отколкото прави атаките на отбора.
Поради тази причина феновете на Ливърпул не бива да съжаляват за предстоящата раздяла с Рахим, напротив, по-скоро трябва да стискат палци ръководството на клуба от "Анфийлд" да приеме офертата от 45 милиона на Сити и да се отърве от играча, който на всичкото отгоре вече няма мотивация да играе за "червените".
- Ливърпул срещу Челси: Статистиката на Салах срещу „сините” преди срещата на „Анфийлд”
- Другата гледна точка
- Майкъла: В България само Лудогорец създава
- Лечков: Започвам да съжалявам за американското лято
- Пет момента, за да бъдеш легенда на Ман Сити
- Целувката на смъртта
- Стоманеният дядо
- Група F: Един фаворит и два отбора в битка за още един билет
ЗА АВТОРА
Николай Стоянов Гавазов е роден на 16 август 1967г. в град Пловдив. Завърша висшето си образование във Велико Търново, специалност история и педагогика, а по-късно учи психология. Започва като журналист по политически теми, работил е за вестник „Нов Живот”, както и за няколко сайта. От 2008 г. се отдава на футбола. [...]
По казуса изброяваш като плюсове на стърлинг:
1. Най-добра индивидуална техника на скорост (пренебрегвам Коутиньо по две причини, които обаче нямат отношение в случая).
2. Бързина, която му осигурява първа топка.
3. Печели нарушения за отбора си.
4. Повратливост.
5. Не му се налага да следи топката.
6. Младост
Отговарям: не следя статистики, освен една – класирането. И не бих седнал да оспорвам изнесените в текста данни, пък дори и (хипотетично) да не са верни. Съгласен съм, че стърлинг притежава 1-6, но те не се съчетават в нищо градивно, тъкмо напротив. Да, има добра линейна скорост, но предпочита да се забие по крилата, а с това дава достатъчно време на защитната срещу него да се подреди както си иска.
Почти винаги печели първата топка при подаване, но пък доказано не знае какво да прави с нея и по някаква причина обикновено избира най-несъстоятелното продължение.
От 1 и 2 до 3 – печели нарушения, но прекалява с гмуркането до степен, че вече вреди на отбора и не му свирят истински наказателни (научи само едно от Суарес, при това най-лошото). Ползата от тия нарушения е твърде съмнителна, защото обикновено са доста встрани от вратата и налагат стандартно изпълнение с центриране … към никого. Е, хайде, за последното не е виновен пряко.
За 4 и 5 – има ги, несъмнено, но каква е ползата от тях. Не виждам нищо по-наивно в съвременния футбол от това да стигнеш до дъгата пред противника и оттам с 10-15-20 паса топката да се върне при твоя вратар. Това издава тактическо безсилие, но се поражда (твърде често) точно от лошите отигравания на коментирания.
Младостта не е порок, напротив, но в никой случай не е оправдание за липсата дори на средностатистически удар – неговите умения са доста под средните. Няма нужда да търсим примери другаде – нека погледнем Айб с неговите скорост, техника и сила на удара. В малко по-старо време Майкъл Оуен имаше всичко изброено, но беше изявен голаджия и носеше много точки за отбора си. Какво положително носи стърлинг?
стърлинг може би има варианти пред себе си, но те не са свързани с Ливърпул.
Иначе той игра на всякаква офанзивна позиция и никъде не се справи, не и за нивото на претенциите си. ОК, за централен нападател не става с тия ръст и тегло, защото всеки защитник го отнася само с въздуха около себе си, но за крило не става, за халф - два пъти, не се връща да помага/пресира. Какво всъщност прави, освен да пропилява и малкото създадени чисти позиции - или ще ритне топката като не ял от три дни, или пък няма да уцели вратата, да не говорим пък за тет-а-тет срещу вратар, където е кръгла нула. Остават само едни непокрити с нищо претенции, клонящи към мания за величие. И ако не Ходжсън водеше Англия, стърлинг щеше да гледа мачовете на националния отбор само по телевизията, щото и там е дупка, от най-големите. Чудя се какво ще го правят в Сити, макар че, пак повтарям, аз не вярвам в продажбата, не и докато не бъде официално потвърдена от двата клуба, че дори и след това.
Поздрави към автора/авторите, защото фактите са изложени на показ - стърлинг е котва за Ливърпул. И ликвидността му (за мен тя си остава загадка) следва да се използва, защото той е приключил с тия, дето го направиха име. Никой не е по-велик от клуба, още по-малко пък тоя неблагодарник.