Манчестър Юнайтед изпусна успеха през уикенда, а Лестър стана автор на една от най-ярките и волеви победи в историята на Висшата лига на Англия. Трите точки пък бяха спечелени от Джейми Варди, който осигури две дузпи за отбора си, записа две асистенции и вкара решаващ гол. Доскоро този футболист тичаше по терените на осма английска дивизия, а през уикенда за първи път се появи като титуляр за "лисиците". Нападател от осма дивизия повали Юнайтед! Причини за критика колкото искате, включително и към холандския специалист, който си въобрази, че е спечелил мача, без да отчита суровата реалност в английския футбол, нямаща нищо общо с действителността в Испания, Германия и Холандия...

А сега нека да се върнем по-назад. Напускането на Сър Алекс автоматично означаваше край на една епоха. Година след заминаването на великия шотландец, става още по-ясно, че "червените дяволи" е нямало как да избегнат неприятностите, като липсата на доверие към Дейвид Мойс още повече влоши ситуацията. Ако някой обаче си е мислил, че нещата ще останат на това ниво и дълги години мечтата на Юнайтед ще бъде топ 4 - лъже се.

Още по-естествено е да очакваме и процеса на реанимация. Неприятна процедура, нуждаеща се от време за възстановяване на болния организъм. Тук не става дума за обикновена процедура - да се посипе раната с йод и да бъде залепена марлята. Говорим за сложна операция на един болен организъм, която трябва да доведе до метаморфоза. Най-важното е, че диагнозата е вярно поставена, а правилните крачки по лечението вече са направени.

В 16-та минута на мача с Лестър резултатът бе 2:0. Не за Юнайтед. На практика за Ван Перси, Фалкао, Рууни и Ди Мария. Ван Гаал от първите минути на мача хвърли своята четворка в боя, а звездният квартет зарадва всички с продуктивната си и великолепна игра. На гола на Улоа гостите отговориха с красиво попадение от страна на Ерера и в 60-та минута изглеждаше, че мачът завърши.

Някога Юнайтед щеше или да запази резултата, или да вкара още един гол. Някога. В една друга епоха. Сега обаче говорим за днешните "дяволи", а това, че те не внушават страх може да сравним със случващото се с ентусиазирани, млади и симпатични бойци, които обаче все още не са достатъчно зрели. Тук може да говорим и за цинизма в решенията на Марк Клатенбърг, който изглежда е преживял някакъв слънчев удар през лятото и най-вероятно няма да получи наряд за уикенда, но по-важното е да споменем, че в мача с Лестър се видяха плюсовете и минусите на новия Юнайтед, който се опитва да бъде по-елегантен и по-тънък, отколкото го изисква английския футбол. Очевидно е, че "червените дяволи" се опитват да излязат от рамките, да представят на публиката нещо ново и точно поради това ще получават или шамари, или удари в зъбите. Защото във Висшата лига няма как да играеш без твърди защитници и без изявен лидер на отбраната. Английският футбол не търпи отбори със слепи беззъби опорни полузащитници и без изявен разрушител.

Дали всичко в Юнайтед е толкова лошо?

"...виждам ситуацията в клуба по-различно, отколкото журналистите. Мисля, че всичко е наред", каза Ван Гаал за официалния сайт на клуба.

Не, не всичко е толкова лошо в сегашния Юнайтед. Вярно е, че днешният отбор е очарователен, но празен. Но най-важното е, че се знае какво недостига. По-лошото е, когато не може да се постави диагнозата. Поради това няма никакво съмнение, че нужните лекарства ще се вземат - защитник, който да не пада при нечистата игра на Варди и полузащитник с характер. Загубата от Лестър няма как да развали и съсипе тим като Юнайтед, напротив - полезните изводи са направени, а Ван Гаал осъзна, че силно е надценил нивото на защитниците си. Холандецът по-добре от нас знае този факт и за това каза, че няма място за паника. Потенциалът е очевиден, а програмата дава месец за подготовка за мачовете с Челси и Манчестър Сити. От друга страна съперниците не са толкова далече - в топ 6 в момента са Саутхемптън, Астън Вила и Суонзи.

"Но трябва да почакате още и да видите какво ще е след година. Тогава може да се правят изводите", увери холандецът.

Впрочем, нямате ли усещането, че "дяволите" приличат на млад кон? Защо тогава се вторачваме в сегашната му скорост, а не погледнем потенциала му за растеж, който показва, че на "Олд Трафорд" се създава един нереално силен жребец?