Роджърс: Футболистите ми дадоха всичко
Мениджърът на Ливърпул Брендън Роджърс отказа да бъде твърде мрачен след снощния двубой с Уест Бромич Албиън и похвали играта на своите възпитаници. Както е известно, мърсисайдци посрещнаха „дроздовете" в последен мач от 26-я кръг на Висшата лига на Англия и въпреки превъзходството си през по-голямата част от двубоя, домакините претърпяха поражение с 0:2.
„Това разбира се е неуспех. В този мач се бяхме прицелили в победата. Футболистите ми дадоха всичко, но това беше една от онези игри, в които нищо не се получаваше. Не трябваше да става така", заяви Роджърс след мача.
„Погледнете, при домакинствата ни през цялото време създаваме реални възможности. Не успяхме да вкараме, може би трябваше да разчитаме на нещо повече. Фостър показа, защо е играл за топ отбори, за Манчестър Юнайтед и за националния тим на Англия. Той спаси невероятни топки, неговата ловкост просто е фантастична. Той много помогна на отбора си да спечели точките", каза още мениджърът на Ливърпул.
„Съперникът успя да издържи на нашия натиск. Винаги съм се възхищавал на хората, които имат мъжество и храброст, за да отидат и бият дузпата. Стивън Джерард е невероятен човек, жалко, че не успя да вкара", завърши наставникът на Роджърс.
- Дийни: Салах не е от световна класа
- Никол: Гравенберх е най-важният елемент от отбора на Слот
- Ливърпул ще доминира и в Саутхемптън
- Алисон поднови тренировки
- Ван Дайк: Слот осигури глътка свеж въздух
- Ливърпул се интересува от нападател на Интер
- Барса се отказа от идеята да подпише със Салах
- Челси иска да купи 11 вратар
ЗА АВТОРА
Николай Стоянов Гавазов е роден на 16 август 1967г. в град Пловдив. Завърша висшето си образование във Велико Търново, специалност история и педагогика, а по-късно учи психология. Започва като журналист по политически теми, работил е за вестник „Нов Живот”, както и за няколко сайта. От 2008 г. се отдава на футбола. [...]
До реалист - меракът ми е в Лондон да ида на Хайбъри, ако и вече да е жилищна кооперация. Имаше преди години един документален филм за легендарния стадион, намиращ се "проста на края на нашата уличка". Ние не можем да разберем островитяните (и) по отношение на футбола, за тях играта е част от ежедневието, но откъм най-добрата му страна.
В Рим ходих на Олимпийския стадион, смаях се от огромните му размери, но изпитах само респект, но не и трепет, той не е "моят" стадион.
И ми се реве, защото тия хлапаци и наемници изобщо не са наясно коя фланелка носят. Няма дух, няма трепет, нищо няма.
Сигурно се повтарям, но не съм и допускал, че липсата на Стъридж ще е чак толкова фатална. Може и да греша и дори и с неговото присъствие да бяхме загубили с 0:5, но проблемът е в тактиката, която БР налага след идването му. И по-точно не в нея, а в липсата на заместник на Стъридж. Един отсъства и всичко рухва, няма кой да вкара гол. Липсва голаджията, който от половин положение да се разпише и да извади отбора от калта. Всъщност имаше, но той бе на трибуните - Роби Фаулър, такъв играч ни е нужен. Но дори и да не е такъв, задължително трябва да се осигури качествен втори нападател, защото качествата на Борини са най-малкото твърде дефицитни. Всеки може да тича, но е важно да го прави с мисъл и в правилната посока, щото в немалка степен играта на италианица ми прилича на онази на Апостол Карамитев в "Любимец 13".
Дразнят ме и задължителните оправдания и извинения след поредната издънка, защото колкото и те да са неизбежни, от тях на никого не става по-леко.
Нещата са навързани: няма как да намериш качествени играчи за Ливърпул, след като почти никой от това ниво не би проявил интерес да играе за червените, а за да изяви желание, то в отбора трябва да има качествени играчи, т.е. прословутият § 22 е в стихията си. И въпросът е как се излиза от омагьосания кръг.