Арсенал изненадващо загуби с 0:1 срещата си с Норич от осмия кръг на Висшата лига и анализирайки досегашното представяне на „артилеристите", не може да отречем, че отборът на Венгер преживява един смесен старт на сезона, в който видяхме обещаващи изпълнения срещу Манчестър Сити и Ливърпул, както и разочароващо поражение у дома срещу Челси.

Загубата от „канарчетата" през уикенда само допълва тази картина, а фиаското на „Кароу Роуд" изпрати Арсенал на 9-то място в класирането на Висшата лига на Англия... след Уест Хем, УБА, Евертън - отбори, които обикновено в йерархията на английския футбол са след „артилеристите".

Къде е генезисът на случващото се на „Емирейтс"? Какво става с младежкия проект на Венгер? Ще спечели ли Арсенал някакъв трофей. И не на последно място, случайна ли е загубата срещу Норич?

Не искам да крия, че не съм привърженик на „артилеристите", но ще се опитам да се поставя на мястото на неговите фенове - озадачени и разочаровани, но продължаващи да обичат отбора си. Вярват ли все още обаче в приказките на ръководството за проектите, на Венгер за светлото бъдеще и замисляли ли са се над последните думи на Иван Газидис, че „клуба ще гради и върви по свой собствен път на успеха". А спомняте ли си уважавани от мен фенове на Арсенал какво каза Питър Хил-Ууд миналата година: „с печалбата от продажбите, ние ще изградим отбор, чиито резултати ще се видят през следващия сезон".

Осми кръг на Висшата лига на Англия, девето място, 12 точки...

Признавам си, че като привърженик на друг отбор винаги съм се възхищавал на Венгер. За мен французинът винаги е бил достоен противник, ерудиран специалист, интелигентен човек и с особен подход към футболистите. Признавам си, че винаги съм му вярвал и съм приемал приказките му за чиста монета, но си направих труда да поровя във финансовото състояние на клуба през последните пет години, включително и това, за какво се харчат парите и установих една много интересна тенденция, която всъщност дава отговор на въпроса: къде се крие „ключа от бараката". Той е пред нас и обяснява много неща.

Стана ли ви любопитно вече?

Общата сума на похарчените средства за тези пет години е 467 милиона паунда. А ето по какъв начин са разпределени тези средства:
- 71 милиона за капитални разходи.

- 174 милиона за погасяване на задължения, застраховки, лихви по заема и ипотеки

- 118 милиона остатък

- 4 милиона са чистите разходи за нови играчи (покупко-продажба на футболисти)

Сегментите по погасяване ипотеката на стадиона и останалите задължения са обясними и там няма защо да насочваме своето внимание. Само ще уточним, че сумата е 46% от всички похарчени средства. По-интересно е, как се харчат останалите пари. Клубът продължава да подобрява стадиона си, в частност елитните му части, строителството на медицинския център „Диаби" и продължава строителството на младежка академия. За това са дадени 71 милиона или 19%.

В същото време парите похарчени за нови играчи са само 4 милиона или 1% !! Жалкият 1 процент и това при положение, че в тези години не е спечелен нито един трофей. А не е спечелен защото на отбора не достигаха двама класни защитника, приличен вратар (хайде спомнете си колко мача загуби Арсенал заради стража си), физически мощен опорен полузащитник и още един креативен... фенове на Арсенал, спокойно може да продължите по-нататък. Аз просто виждам отстрани как стоят нещата.

Някой ще каже, финансовият феърплей? Няма пари... И насочвам моментално вашето внимание към цифрата 118 милиона. Това е паричният остатък, който в проценти е 32. И за последните три години наличният паричен баланс се е удвоил! Не е ли изненадващо, че в същото време само 1% от наличния паричен поток е отишъл на трансферния пазар. А не е ли съмнително, че клуба начело с легендата в треньорския цех строи светло бъдеще, което обаче така и не идва. Ръководителите говорят за собствен път на развитие, за финансов феърплей, ако пък се заровим още по-дълбоко в анализиране на цифрите, ще видим, че по приходи Арсенал е на пето място в Европа след двата испански гранда, Манчестър Юнайтед и Байерн Мюнхен. И тук, ако още повече задълбаем, ще видим, че има три проблема: разликата от първите четири клуба е огромна, приходите на Арсенал не нарастват, другите клубове продължават да увеличават приходите си. И ако задълбаем още повече - постъпленията от комерсиална дейност падат стремглаво и в това отношение „артилеристите" са в дъното на класирането (Пример: общите приходи на Арсенал за миналата година са 227 милиона, на Ювентус 139, а на Дортмунд 125 милиона, но от комерсиална дейност цифрите са; Арсенал 46 млн, Ювентус 48 млн, Дортмунд 71 млн, а на Юнайтед например са 101 млн.). Според специалистите това се дължи на слабите резултати на тима.

И тук някъде ще попитам феновете на Арсенал (с голямо неудобство, защото не съм привърженик на този отбор и вероятно нямам право да задавам такива въпроси и да ровя във вътрешно клубните теми на чужд за мен клуб, но настоящия анализ го направих именно заради привържениците на Арсенал). Та, уважаеми фенове, вярвате ли още на мосю Венгер и тези над него? Може да споделите мненията си по този въпрос.

Девето място, 12 точки и в същото време само 1 % за трансфери?!

P.S. Добре знам какъв въпрос ще ми бъде зададен, но нека си остане изненада