Синият автобус се дотътри до майската победа в Шампионската лига. През лятото Ди Матео се зае със забележителен ремонт на превозното средство, подготвяйки го за дълго пътуване, но ловкият аржентински инженер Диего Симеоне бързо намери слабите връзки и недобре завинтените гайки. По-малко от седмица след сблъсъка за Суперкупата на Европа, FUTBOL TV ще се опита отново да хвърли своя поглед към загадъчния Челси и неговият хищник Атлетико.

Често срещано твърдение е, че шампионатът във Висшата лига на Англия е най-силният в света. Особено в сравнение с испанската Примера дивисион, където има два силни отбора и други 18, които се боричкат за останалите места. Когато обаче победителят в Шампионската лига и претендентът за английския трон допусне три гола за едно полувреме (можеха да бъдат и пет!) от петия в Ла Лига, това определено е нонсенс.

В промеждутъка между головете на Радамел Фалкао коментаторът от Eurosport на няколко пъти се пошегува, че след мача Абрамович ще има половин час за да осъществи привличането на колумбийския футболист, но на практика операцията можеше да бъде задействана още на полувремето. Шегата си е шега, но подобен нападател няма нито в Челси или Арсенал, нито в Ювентус или Реал Мадрид, а още по-малко в Германия или Франция. Класически хеттрик - това е потвърждение за класата на Фалкао, който за половин година вкара шест попадения в решаващи мачове (да се чуди човек, че такъв играч се разхожда под носа на Моуриньо, а португалеца не прави нищо за да си осигури услугите му).

Ще завършим разговора си за Радамел - ясно е, че той е герой. Но не по-малко добър е Диего Симеоне, особено ако си припомним в какво състояние пое тима. В момента Атлетико показва забележителна игра и тази заслуга е изцяло на аржентинеца. Ако използваме испанските мерки за сравнение, играта на „дюшекчиите" много напомня тази на Реал Мадрид, а не на Барселона - никакво мотане на топката, постоянен стремеж да се играе бързо и само напред, забележителна скорост и още по-забележително използване на свободните зони на противника. Не е ли красив този футбол?

Напълно естествено е да си помислим, колко жалко, че на Шампионската лига липсва отбор като Атлетико. Но затова пък след шоуто в Монако вероятно феновете на много от отборите-участници в груповата фаза на най-престижния европейски турнир потриват доволно и оптимистично ръце.

Нека да се върнем към синия автобус. Ди Матео лично го разглоби и след това реконструира за нападателен футбол. Нямаше как да стане другояче и това не е прищявка, а необходимост. На старта на Висшата лига на Англия лондончани удържаха три победи една след друга, при това брезентът и инструментите все още се намираха на ремонтната площадка - на вътрешната сцена това беше достатъчно, но на международното поле испанците показаха на Роберто и неговия щаб, че имат още много работа за вършене - техническият преглед не се състоя!

Основното сега е да се въздържим от крайностите. Най-напред нека признаем, че успехът на Атлетико е закономерен и неоспорим, и да спрем да търсим причините за катастрофата със синия автобус в силата на испанците или слабостите на англичаните. Второ, нека не погребваме Челси заради резултата в една загубена битка. Сраженията тепърва предстоят и аз съм убеден, че Ди Матео продължава да прави своите изводи и да анализира грешките. Специално в този мач англичаните изобщо не бяха готови за агресията и скоростта на противника, който приземи „аристократите" на земята, но също така вероятно до края на този месец ще станем свидетели на още ремонтни работи в Челси, чиито резултати ще се видят през октомври.

Трето, каквото и да се случи оттук нататък, нека поздравим Атлетико с втората спечелена Суперкупа на Европа за последните три години! И защо пък да не им пожелаем играта, която демонстрираха в Монако в петък вечер да я виждаме през цялата година. Какво пък, няма ли да е по-интересно, ако хората на Симеоне опънат нервите на двата гранда, а съотношението в Примера бъде променено от 2:18 на 3:17?