Започваме с Майкъл Карик. Човекът, който всички обичат да мразят. Той подписа от Тотнъм за 16.7 милиона и започна брилиантно престоя си на "Олд Трафорд", неизменно печелейки трофеи с тима. Всички харесаха умението му да изведе с пас и доброто му позициониране, а да не забравим и страхотните голове.

Но 2009 година не бе добра за него и той често пропускаше титулярното място. Тъжното е, че феновете на Юнайтед изглежда не искаха да дадат втори шанс на някой, който вече не вкарва от далеч или по някакъв начин е радост за окото с техниката си. Но ако Сър Алекс подписваше играчи, за да забавляват публиката, то щеше да има много проблеми. Всеки подписан от Сър Алекс център халф е притежавал умението да отнема и да подава топката. Рой Кийн, Боби Робсън и много други. 

Манчестър Юнайтед не обича да играе с атакуващ полузащитник като Марио Гьотце и други развявани от пресата напоследък. Ролята на Карик не се забелязва именно защото не е атрактивна. От 2 години насам, всеки с малко понятие от футбол би забелязал, че Карик играе дефанзивно и не може да се рискува да си ексцентричен в тази роля. Трябва дисциплина и да си нащрек 90 минути. 

Карик показва добре, че се справя в тази роля с множеството си отнемания на топката в опасна зона за гол, както и с подаванията си. Много хора казват, че той подава само настрани - това е грешно. Повечето пасове са такива, но когато види добра ситуация, в повечето случаи Карик изсипва пас на крак напред. През миналата година той бе използван за стигане до финалната фаза на Шампионска лига, а тогава бе вкаран Гигс, именно заради фантазията на легендата.

Засега през сезона Карик опитва да преодолее контузията си в ахилеса и се справя невероятно. Играта му е на високо ниво и в 3 мача поред той бе избиран за играч на мача от феновете на тима. Поради тази причина си пролича колко липсва той срещу Базел. Мога само да кажа на привържениците на този отбор да погледнат играта му и да дадат шанс на този класен футболист, защото не са много играчите като него в модерния футбол - насладете му се.

Какво да кажем за Райън Гигс? Той се подмладява с годините. Без съмнение уелсецът е легенда за тима. Да играеш в най-силното първенство над 20 години и всеки сезон да вкарваш голове е нищо по-малко от феноменално. Той трябваше да се адаптира към новата си роля в центъра, защото е ясно, че краката му няма да издържат на крилото. Гигс е пример за всеки в играта, дори противника.

Той често греши в центъра на тима, но искрата в играта му е нещото, което понякога прави разликата в мача. Притежава манталитета и самочувствието на победител, а това е много важно. Въпреки това отборите се възползват от това, че той вече е по-бавен и губи топката. Но в големи мачове може да даде нужното поне за час игра. 

Джи Сунг Парк. Може би кореецът не е това, което наблюдавахме последните години, когато не се уморяваше никога, когато изглеждаше, че колкото повече тича, толкова по-енергичен става. Сега след като Флетчър ще отсъства за неопределено време, ще се разчита на корееца, който ще даде всичко от себе си в центъра на терена. Но може ли да се сравни той с Том Клевърли?

Какъв старт на Клевърли на "Олд Трафорд". Енергичен, точен, безкрайни спринтове, пасове по конец. Това момче притежава всичко, за да се превърне в един от водещите играчи в бъдеще. Все пак се видя, че колкото и да е добър, макар да извлачи тима през поредица от главозамайващи резултати в началото на сезона, той се контузи, податлив е на травми, а това повлече Юнайтед в спирала от слаби мачове.

За да играеш във Висшата лига трябва да поемаш ритниците без това да влияе особено на играта. Но бариерата на болката на момчето изглежда не е на ниво все още. Андерсон, заедно с Клевърли, показа как ядро от двама млади играча може да разпилее множество отбори, включително претенденти за титлата. Двамата трябва скоро да се възстановят за тима, което е добра новина за почитателите на силния Юнайтед.

Осакатената средна линия остава опциите на Карик, Парк и Гигс, което не е оптимално за отбора и виждаме как се налага Рууни, Йънг и други да играят нетипични роли и от това да губи целия тим. Може би трябва часовника да се превъртни малко напред, когато ще дойде конкуренцията от Рейвъл Морисън и Пол Погба, за да донесе още опции в центъра на тима. Трябва феновете да спрат да се дразнят на липсата на покупки в центъра на терена за Манчестър Юнайтед - нима средната им линия е лоша в пълното си здраве?

Истината всъщност е проста - титулярният Юнайтед доминира Англия и Европа и това се доказва през последните години - но най-вече този факт се отнася до центъра на терена. Никога тима не е имал такава поредица контузени играчи в средата. През изминалата кампания в даден период 9 защитника бяха контузени за тима, а това не се усети поради халфовете в отбора - те поеха тежестта за няколко мача и оставиха отбора на мястото му. Нека коментираме истинския Манчестър Юнайтед...