Манчестър Юнайтед потъва все по-дълбоко, но феновете вече не обвиняват треньорите. Глейзър са големият проблем на клуба

Манчестър Юнайтед се озова в поредната дълбока криза след напускането на сър Алекс Фъргюсън през 2013 година. От началото на сезона Червените дяволи са спечелили едва три мача, като два от успехите им са срещу "грандовете" Сабах и Ипсуич.

Последните три срещи също показват колко тежко е положението. Поражение с 1:4 от Комо, загуба с 0:3 от Борнемут и равенство 4:4 с Астън Вила. Позицията на мениджъра Майкъл Карик изглежда по-несигурна от всякога и е напълно възможно той да загуби работата си още в следващите дни. В противен случай опасността от попадане в зоната на изпадащите във Висшата лига става все по-реална.

На "Олд Трафорд" обаче привържениците настояват за съвсем друга раздяла.

"Глейзър трябва незабавно да продадат Манчестър Юнайтед!“, заяви Гари Невил в своя подкаст.

"А как изобщо са се озовали тук?“, усмихва се Рой Кийн.

"Но ние не знаем“, отвърна с привидна невинност бившият десен защитник Невил.

Ирландецът обаче не прояви никакво милосърдие: "В тази история е замесен един кон. Конят е ключът!“

Разговорът между двете легенди на Червените дяволи би бил забавен, ако не отразяваше жалкото състояние на някогашния велик клуб през есента на 2026 година. Трудно е за вярване, но Манчестър Юнайтед е само на една точка от последното място, посрещайки паузата в зоната на изпадащите.

А въпросният кон, ако някой се интересува, се казваше Скала Гибралтар (Rock of Gibraltar).

В началото на 2000-те години мениджърът на Юнайтед Алекс Фъргюсън се увлича по конните надбягвания. Тогавашните акционери на клуба Джон Мане и Джон Макманус му подаряват 50 процента от правата върху прочутия състезателен кон, който печели седем поредни престижни турнира и е избран за Кон на годината в Европа.

Истински шедьовър на природата!

Но кариерата на състезателните коне е кратка. През 2002 година Скала Гибралтар е пенсиониран и започва да се използва за разплод. Едно покриване струва между 40 000 и 50 000 паунда, а потенциалните приходи от него могат да достигнат между 50 и 100 милиона паунда.

Сър Фъргюсън вече потрива ръце в очакване на сериозни постъпления, когато Мане го уведомява, че договорката между тях е била валидна единствено за периода на състезателната кариера на коня. След пенсионирането му всички права се връщат на коневъдния комплекс Coolmore.

Сър Алекс е дълбоко засегнат и завежда дело срещу Мане, въпреки че мнозина го съветват да не го прави.

А как отговаря акционерът?

Той отвръща на удара с удар. Наема частни детективи, които да разследват трансферите на Манчестър Юнайтед и плащанията към агенти, свързани със сина на Сър Фъргюсън Джейсън. Освен това блокира подновяването на всички договори от страна на клуба.

Едва през 2004 година двете страни постигат извънсъдебно споразумение, според което мениджърът получава 3.5 милиона паунда като своя дял от коня.

Ирландците обаче са толкова разгневени от цялата история, че незабавно решават да продадат своите 28,7 процента от акциите на Манчестър Юнайтед и да се оттеглят завинаги. Мане и Макманус дори не се интересуват кой ще придобие дяловете им. Единственото им условие е да получат възможно най-високата цена.

А купувачите се оказват именно семейство Глейзър.

В цялата 148-годишна история на Манчестър Юнайтед клубът трудно би могъл да посочи по-ненавиждани от привържениците собственици.

На 25 октомври отборът на Майкъл Карик загуби с 0:3 у дома от Борнемут, но феновете изпращаха мениджъра с песни, докато напускаше терена. Малко по-далеч неговият помощник Стив Холанд раздаваше автографи, сякаш тимът току-що беше постигнал голяма победа.

Междувременно трибуните скандираха: "Искаме Глейзър да си тръгнат!“.

След това се чуха и призиви: "Заврете си новия стадион отзад!“.

Накрая феновете изригнаха с още по-категорично послание: "Продайте Юнайтед и се махайте от нашия дом!“.

Картината бе допълнена от множество транспаранти срещу собствениците на клуба. Това са само цензурираните версии на скандиранията. В оригинал преобладаваха далеч по-грубите изрази. Ако някой от семейство Глейзър се беше озовал в непосредствена близост до привържениците, ситуацията можеше да завърши много неприятно и едва ли полициятя щеше да успее да помогне срещу линча.

По странен начин Майкъл Карик дори имаше известен късмет. Решенията му в последните мачове бяха предимно катастрофални. Диого Далот изглеждаше напълно изгубен по левия фланг, Бриан Мбемо не знаеше какво да прави в центъра на атаката, а Ленни Йоро допусна сериозна грешка отдясно, довела до гол във вратата на собствения му отбор.

А какво да кажем за тактиката? Капитанът Бруно Фернандеш обобщи представянето на Юнайтед срещу Комо по доста красноречив начин:

"През второто полувреме на практика се притискахме сами един друг, а след това допуснахме гол. Има един важен тактически момент – когато не тичате напред и не се връщате назад, няма как да спечелите. Това трябва да го виждат треньорът и неговият щаб, а не аз!“

Въпреки всичко това привържениците не отправят основните си критики към Карик.

От една страна, става дума за сантименталност и уважение към Майкъл като футболист. Неговите подавания, интелект и усет за времето на всяко действие донесоха редица трофеи на Червените дяволи.

От друга страна, феновете на Олд Трафорд вече са уморени от постоянните опити всички проблеми да бъдат обяснявани с работата на поредния мениджър. След напускането на Фъргюсън през 2013 година клубът беше воден от Дейвид Мойс, който познава отлично Висшата лига, тактическите специалисти Рубен Аморим, Ерик тен Хаг и Ралф Рангник, авторитетните Жозе Моуриньо и Луис ван Гаал, както и клубните легенди Оле Гунар Солскяер и сега Майкъл Карик. Резултатът обаче всеки път е един и същ.

Нима всички те са били лоши мениджъри? Едва ли. Очевидно има нещо друго, което дърпа клуба към дъното.

Името му е Глейзър.

Тяхното управление на Манчестър Юнайтед започва с измама.

Още през 2003 година покойният Малкълм Глейзър започва тайно да изкупува акции на клуба чрез подставени лица. По онова време ценните книжа се търгуват свободно на Лондонската фондова борса и така той успява да придобие 15 процента от капитала.

След това идва оттеглянето на ирландските акционери, което му осигурява още 28 процента.

Едва тогава Глейзър разкрива истинските си намерения.

Според британското законодателство, когато физическо или юридическо лице премине прага от 30 процента собственост в публично дружество, то е длъжно да отправи официална оферта за изкупуване на акциите на останалите акционери. Глейзър не губи време. Предлага цена над пазарната и така придобива дяловете на останалите по-малки инвеститори.

Когато делът му достига 75 процента, той изтегля клуба от борсата и го превръща в частна компания.

Бинго!

Бордът на директорите на Манчестър Юнайтед се опитва да се противопостави, но как би могъл да забрани на частните акционери да продадат собствените си дялове?

След като става едноличен собственик, Глейзър предприема още по-скандален ход. Той прехвърля личния си дълг от 525 милиона паунда, натрупан от кредити за придобиването на клуба, върху баланса на самия Манчестър Юнайтед.

Представяте ли си подобна наглост?

Първо Малкълм Глейзър, а след това и синовете му Аврам и Джоел, които поемат контрола след 2014 година, не инвестират нито една собствена лира в клуба. Вместо това Манчестър Юнайтед изплаща 850 милиона паунда само под формата на лихви по заемите на семейство Глейзър. Ако към тази сума прибавим ежегодните дивиденти и управленските възнаграждения, които собствениците си начисляват, общата стойност надхвърля 1,2 милиарда паунда.

Междувременно покривът на Олд Трафорд започва да пропуска вода на различни места, образувайки добре познатите водопади.

Плъхове превземат помещенията под трибуните и дори кухнята на стадиона, откъдето вече човек трудно би се осмелил да яде нещо.

Освен това Манчестър Юнайтед дължи между 350 и 400 милиона паунда на други клубове по трансферни плащания. Причината е, че отборът е свикнал да харчи без ограничения и все по-често финансира покупките си чрез кредити.

Как изобщо клубът оцелява, след като в продължение на 20 години от него постоянно се източват пари?

На първо място, Сър Алекс Фъргюсън беше наистина гениален мениджър. Дори при управлението на Глейзър той успяваше да задържи Манчестър Юнайтед на върха.

На второ място, между 2013 и 2022 година изпълнителен директор на клуба бе Ед Уудуърд. Той не разбираше особено много от футбол, но успя да изгради цяла търговска империя в Азия. С всеки следващ сезон Червените дяволи играеха все по-слабо, но приходите от Китай продължаваха да растат, сякаш Юнайтед печелеше Шампионска лига. Именно тогава, между другото, Пол Погба беше привлечен за 105 милиона евро.

Странни времена!

Но когато Уудуърд напусна, след като бе подложен на сериозни критики заради подкрепата си за Суперлигата на Флорентино Перес, с него си отиде и този финансов модел.

Оттогава вече четири години Манчестър Юнайтед живее без ясна стратегия. Клубът единствено трупа дългове, взема абсурдни решения и задълбочава конфликтите с привържениците си.

Имаше слаба надежда, че ситуацията ще се промени с пристигането на най-богатия британец Сър Джим Ратклиф, който през 2024 година придоби миноритарен пакет акции от семейство Глейзър. Оказа се обаче, че опитът му да потуши пожара е като да го гаси с бензин.

Представете си само – Сър Ратклиф нареди смяна на масажистите в клуба, след като самият той се представи зле в Лондонския маратон!

В името на икономиите плащанията към семейство Глейзър дори се увеличиха, докато Манчестър Юнайтед уволни 500 служители – готвачи, работници по поддръжката на терена, чистачи и треньори в детско-юношеската школа.

"Върви по дяволите, Ратклиф!“, редовно скандират феновете на Олд Трафорд.

Междувременно защитникът Лисандро Мартинес нападна директно ръководството след поражението от Комо:

"Резултатът отразява състоянието на клуба. Очакваме повече от ръководството – да привлича нови футболисти и да се конкурира на трансферния пазар. Очаквам повече и от нашия директор Джейсън Уилкокс. Лесно е да обвиняваме треньора и играчите, но трябва да гледаме по-широко на ситуацията. Не може непрекъснато да сменяме треньорите. Няма да мълча!“.

А кой в Манчестър изобщо мълчи?

Привържениците например носят на трибуните портрети на Рой Кийн, Брайън Робсън и Ерик Кантона с надпис "Стандарти“. Те не могат да разберат защо нещата в клуба се усложняват толкова много.

В съвременния Манчестър Юнайтед просто няма футболисти от подобна класа. Дори Бруно Фернандеш трудно би намерил място в титулярния състав, ако в отбора играеше Пол Скоулс. А португалецът, трябва да припомним, е най-добрият асистент във Висшата лига през миналия сезон.

Тежестта на славното минало сякаш смазва настоящия отбор. Дори футболисти, които по принцип притежават добри качества, бързо губят увереност и ниво на Олд Трафорд, осъзнавайки, че не отговарят на стандартите, с които клубът беше свикнал.

Това обаче не е необратим процес. Достатъчно е някои от тях да напуснат Манчестър и отново да намерят себе си. Ромелу Лукаку го направи в Интер, Скот Мактоминей в Наполи, а Антони в Бетис.

Ерик тен Хаг наричаше това "токсична култура“.

Вероятно е бил прав.

След триумфа на своя Комо Сеск Фабрегас също не прояви особено милосърдие към съперника:

"Съжалявам, че в края казах на отбора да намали темпото и да запази сили. Така допуснахме гола на Зиркзее.“

Карик бе в изключително тежко положение.

Навремето Жозе Моуриньо отговаряше на критиките, като показваше три пръста – символ на трите си титли във Висшата лига. А с какво може да отговори Майкъл Карик? С трите си сезона начело на Мидълзбро?

Всичко, с което разполага Карик, е искрената му любов към Манчестър Юнайтед и връзката му със славните времена на клуба.

Може би е време те да бъдат оставени в миналото?

Вместо да се преследват най-скъпите достъпни футболисти на пазара без никаква ясна система, клубът трябва да промени из основи трансферната си политика. В противен случай ще продължи да трупа провали като Джейдън Санчо, привлечен за 85 милиона евро, Расмус Хьойлунд за 80 милиона, Фред за 59 милиона и Мейсън Маунт за 67 милиона.

През миналото лято например Манчестър Юнайтед "се подсили“ с Карлос Балеба срещу 76 милиона евро. До момента полузащитникът има едва 177 минути във Висшата лига.

"Тук се отделя прекалено много внимание на това, което клубът е бил някога. Но отдавна вече не сме същите. Клубът и футболистите трябва да го разберат. Новите играчи идват заради трофеите и големите победи, но сега постигането им е много по-трудно“, призна Фернандеш.

Той е напълно прав.

През 13-те години след напускането на Сър Фъргюсън, Манчестър Юнайтед два пъти завърши на второ място във Висшата лига, но нито веднъж не беше истински претендент за титлата. Изоставането от шампиона беше съответно 12 и 19 точки.

"Не знам колко още време ще е необходимо. Може би 10 години, а може би 11“, заяви с известна доза раздразнение легендарният треньор. "Когато пристигнах тук през 1986 година, Ливърпул бе във възход. Фантастичен клуб с четири спечелени Купи на европейските шампиони, но след това му бяха необходими 30 години, за да спечели отново шампионската титла. Ето в каква ситуация се намираме и ние.“

Всъщност положението е дори по-лошо. Семейство Глейзър продължава да бъде в клуба, Манчестър Юнайтед изплаща техните дългове, търпи управлението им, но не получава нищо в замяна.

Великият шотландец Сър Алекс никога не призна грешката си, но това не променя фактите.

По ирония на съдбата най-успешният мениджър в историята на Манчестър Юнайтед със собствената си гордост косвено помогна на клуба да се приближи до пропастта, в която се намира днес.

Дали е правилно да разсъждаваме по този начин? В историята няма "ако". Особено в нашия случай, защото Глейзър вероятно щяха да предприемат други ходове - последствията с историята на коня само ускориха процеса...

Карик вероятно ще бъде уволнен. Това изглежда решен въпрос. Но какво следва след това?

Според появилите се информации Манчестър Юнайтед може да привлече Доминик Калвърт-Люин от Лийдс през януари, като финансира трансфера с кредит, за да спаси сезона. И смешно, и тъжно.

Водата продължава да се стича през покрива на Олд Трафорд.

"Конят е ключът!“

Но ако наистина е така, ключът вече е изгубен.

Скала Гибралтар почина през 2022 година на 23-годишна възраст, след като остави след себе си още 16 победители в най-престижните конни надбягвания от категория Group 1 по целия свят. На своите собственици той донесе печалба от около 50 милиона паунда...