Решението да бъде дадена зелена светлина за четвърти сезон на шоуто с Роберт Санчес още от самото начало изглеждаше изключително съмнително, а разгромното представяне на "Крейвън Котидж" тласна Челси към прекратяване на този проект – ход, който публиката ще посрещне с единодушно одобрение.

Появата на пазара на готовия за трансфер вратар на Астън Вила Емилиано Мартинес коренно промени ситуацията в заключителните дни на трансферния прозорец. През цялото лято от "Стамфорд Бридж" идваха ясни сигнали: Сините са напълно доволни от своите вратари и разчитат Санчес да се представи достатъчно надеждно, докато белгиецът Майк Пендерс не бъде готов да поеме ролята на титулярен вратар.

Вместо това Санчес направи срещу Фулъм представяне, което нагледно обясни защо отдавна е загубил доверието на редовните посетители на домакинските мачове на Челси. Испанецът първо пропусна топката между ръцете си след удара на Джош Кинг, а след това отби изстрел на Тимъти Кастан в краката на Гонсало Гарсия.

Той едва не подари и трети гол от нищото. След безразсъдно излизане в свободна зона испанецът позволи на Антъни Робинсън да го прехвърли с парашутен удар, който за щастие на Челси премина покрай вратата.

Всички вратари грешат и тези грешки обикновено се запечатват в паметта много по-силно, тъй като значително по-често водят до допуснати голове, отколкото грешките на полевите футболисти.

Статистиката на Opta показва, че за трите пълни сезона във Висшата лига – от началото на 2023/24 до края на 2025/26 – Санчес е допуснал седем грешки, довели до гол, срещу шест за Мартинес, при положение че аржентинецът е изиграл 20 мача повече.

Сухите цифри обаче дават само частична представа за случващото се. Те не могат да предадат отчетливия гул на разочарование, който преминава през трибуните на Стамфорд Бридж всеки път, когато Санчес подаде неточно, сбърка при излизане за центриране или прекалено дълго се занимава с търкалящата се топка и сам си създаде проблеми от нищото. Цифрите не отразяват и емоционалния импулс, който неговата небрежност или нерешителност дават на футболистите и феновете на съперника.

Както не отразяват и тревогата, която моментално се предава на защитниците на Челси пред него, пораждайки верижна реакция от непреодолимо и задушаващо предчувствие за проблеми.

Вратарската игра е най-висшата проверка на увереността. И тук не става дума само за вярата на самия вратар в собствените му способности, а и за увереността, която той вдъхва на съотборниците си, на старши треньора и на феновете по трибуните. В момента, в който вратарят получи репутацията на човек, от когото "всеки момент може да се очаква грешка“, независимо дали това е справедливо или не, практически е невъзможно да се отърве от този етикет. В този смисъл дори в най-добрите си периоди положението на Санчес в Челси през по-голямата част от трите години, в които беше титулярен вратар, изглеждаше несигурно.

Да се очаква от 21-годишния Пендерс веднага да се хвърли в кипящия котел на Висшата лига и да излъчва подобен авторитет, би било твърде рано. Мартинес обаче е 33-годишен ветеран, участник в последните два финала на световното първенство и висококласен вратар от Висшата лига с шест години опит в Астън Вила. Той определено не е човек, който би се смутил от поемането на позиция, превърнала се в главоболие за Челси практически още от лятото на 2018 година, когато Тибо Куртоа със скандал си издейства трансфер в Реал Мадрид.

Всяко търсене в интернет на груби грешки на Мартинес по време на кариерата му в Англия ще даде резултати за броени секунди. Агресивният му стил на игра понякога се обръща срещу него, а компилациите с най-лошите му моменти моментално се разпространиха сред най-скептично настроените фенове на Сините, едва след като стана известно, че Челси е получил предложение да подпише с аржентинеца. Тези кадри не представят Еми в добра светлина, но са далеч от достатъчни, за да бъде отхвърлена кандидатурата му. За разлика от ситуацията със Санчес, те изобщо не определят Мартинес като вратар.

Освен това той в много по-голяма степен принадлежи към т.нар. традиционни вратари – тези, които предпочитат да се концентрират върху контрола над наказателното си поле, вместо да играят ролята на чистач далеч извън него. Играта му с топка, както при къси, така и при дълги подавания, изглежда по-скоро надеждна, отколкото изключителна. Това не е типът вратар, когото привличате, за да получите единадесети полеви футболист, готов постоянно да примамва пресата на съперника и да рискува в името на запазването на владението.

Челси под ръководството на Шаби Алонсо няма нужда от това. На отбора му е необходим вратар, способен да излъчва спокойна увереност дори в най-враждебната обстановка, моментално да забравя за локалните неуспехи и да спасява не само вратата, но и отбора в моментите на най-високо напрежение. През кариерата си във Вила Мартинес най-често правеше именно това, превръщайки се в един от ключовите фактори за стабилното израстване на отбора от неуспешен средняк във Висшата лига до постоянен участник в европейските клубни турнири.

Решителността е великолепно качество за един вратар. Мартинес действа превантивно при центрирания, като ясно разбира кога трябва да остане на голлинията и кога да излезе, за да пресече топката. Много от най-силните моменти в кариерата му са свързани с излизания един на един – достатъчно е да си припомним феноменалното му спасяване с крак и протегнато тяло, когато лиши Рандал Коло Муани от победен гол за Франция в последните секунди на продълженията във финала на световното първенство през 2022 година.

Това се случи отдавна, но през април на "Вила Парк" Мартинес отново показа частица от характерната си магия, когато полузащитникът на Съндърланд Хабиб Диара се озова очи в очи с него в 93-ата минута при резултат 3:3.

Емилиано съкрати дистанцията и вече започваше да пада към топката, но запази идеален контрол над тялото си, вдигна дясната си ръка и във въздуха отклони прехвърлящия удар на сенегалеца. Вила веднага организира контраатака и Тами Абрахам отбеляза победния гол в последните секунди.

Мартинес направи и ключово спасяване, като не позволи на топката да премине голлинията след удар от близко разстояние на Игор Жезуш, когато Нотингам Форест организира финален натиск в първия полуфинален мач от Лига Европа – сблъсък, който Вила в крайна сметка спечели с общ резултат 4:1.

Тези две спасявания на Мартинес се превърнаха в едни от най-съдбоносните моменти в края на сезона, след който Астън Вила завърши на четвърто място и спечели Лига Европа.

Санчес също неведнъж е доказвал, че е способен да прави впечатляващи спасявания на голлинията, но в началото на четвъртия му сезон на Стамфорд Бридж е трудно да си припомним дори едно спасяване, оказало толкова огромно влияние върху успеха на неговия отбор.

Нестабилността на испанеца има неприятното свойство да се проявява именно тогава, когато Челси най-силно се нуждае от спокойствие и надеждност на последната си линия.

Мартинес, от друга страна, отново и отново доказва способността си да дава максимума в решаващите моменти от най-важните мачове. А неговата харизма – макар понякога да е предизвикателна и провокативна – моментално печели безусловното доверие на съотборниците му.

За всеки вратар от най-високо ниво това вече е половината от успеха и именно този фактор превръща Дибу в безспорно сериозно усилване за Челси.

Да, аржентинецът получи два гола от Арсенал, но спаси 8! И е с най-висока оценка от всички в тима на "сините", изпреварвайки половината играчи на шампиона.

Затова е очевиден и отговорът на въпроса, дали Челси е намерил решение за вратарския кошмар.