Сър Алекс заговори за пенсионирането си


И. Ангелов

Легендарният мениджър на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън разкри причината за решението си да се оттегли от поста през 2013 г. Шотландецът ръководи "червените дяволи" от 1986 до 2013 г., печелейки 13 титли в английската Висша лига, две купи на Шампионската лига и множество други домашни трофеи.

Фъргюсън говори с бившия играч на Рейнджърс Али Маккойст относно необходимостта да се откаже от професионалния си живот поради семейството си. Той каза, че съпругата му Кати е била съкрушена след смъртта на сестра си през октомври 2012 г. и неговото решение да се пенсионира й е помогнало да започне нов живот.

"Знаех по реакцията й, че е много щастлива“, спомня си Фъргюсън. "Тя беше сама през всичко това, беше посветила целия си живот на мен и децата, така че тя беше наистина доволна.“

Фъргюсън обясни, че винаги е планирал да се оттегли през януари, отбелязвайки представянето на отбора си през този период. "Винаги казвах, че ако сме на първо място през януари, ще спечелим лигата с десет точки“, добави той. "Но те спечелиха с 11, така че направиха добре.“

Той също така похвали тогавашния капитан на отбора Робин ван Перси за изключителното му представяне, което според него е било ключово за успеха на отбора. "Неговите голове, неговата агресия, неговата сила и увереност – той носеше отбора на гърба си“, каза Фъргюсън.

Мениджърът подчерта постоянството на отбора като една от основните причини за техния успех. "Никога не се отказвахме; това е качеството на великия отбор – никога не се предаваме“, заяви той. "Имахме това в продължение на години.“

В заключение Фъргюсън споменава различните състави на отбора през годините, от трудолюбивия отбор от 1994-95 г. до изключително талантливия отбор от 2008 г. с играчи като Карлос Тевес, Кристиано Роналдо и Уейн Рууни. "Те бяха невероятни“, каза той.

Като цяло кариерата на Фъргюсън в Манчестър Юнайтед е белязана както от успехи на терена, така и от отдадеността му на неговия екип извън терена. Неговите постижения продължават да бъдат ценени и възхвалявани днес.

96