Лаго Агрио - забутаните тъмни, понякога страшни места на Североизточен Еквадор е мястото, където се ражда Антонио Валенсия. Там той прекарва детството си и юношеските си години в спорта, играейки бос и помагайки на своята майка да продава напитки на входа на стадион. През 60-те години на миналия век в Лаго Агрио се открива нефт и ТЕКСАКО започват с разкопките.

Така регионът страда, изгубвайки някога пищните си гори. Непоправимите замърсявания и дела срещу компанията са печелени от бащината и компания, ЧЕВРОН. Локалните проблеми се задълбочават от войните на кокаиновите босове покрай колумбийската граница, подсилени от вълните бегълци. 

"Отвличанията са проблем" казва Валенсия, който успява да подсигури на родителите си преместване в Кито, столицата на Еквадор, след като показва уменията си в Европа. "Но аз имах наистина щастливо детство."

Като се има предвид, че обикалял по цял ден улиците за празни, изхвърлени, стъклени бутилки, които заедно с баща си да предаде за рециклиране, той се нарежда сред най-изстрадалите футболисти на Манчестър Юнайтед. Като поддръжник на теорията, че твърдите условия в детството раждат гладни за успехи играчи, Сър Алекс Фъргюсън придобива доста от плодовете на тежките преживявания на младото крило. 

Лаго Агрио много вероятно е насадило тази психическа настройка у Валенсия, която му позволи да се справи с такава тежка контузия за много по-кратко време от всеки друг - ужасяващо счупване на глезена през септември. Откакто се завърна той е твърд титуляр, има сигурно място в титулярите на финала на Шампионска лига и помогна за почти сигурното спечелване на титлата в Англия за историческия 19-ти път.

Много се промени, откакто преди 5 години, тих младеж пристигна в Уигън под наем от Виляреал. Като се вземе предвид, че 20-годишният тогава не говори английски, и почти не умее да чете испански, от екипа се чудели как ще успее - само за да останат изумени колко бързо се приспособява той. Бързо се установява, самостоятелно се учи на език, намира си жилище и кола. "Антонио можеше да погине," казва Пол Джулъл, който тогава бе мениджър на Уигън. "Но той има рядко срещано силно развито чувство за самостоятелност."

Ако тази психическа подготовка му позволи да замени най-добрият играч в Юнайтед - Кристиано Роналдо, малко по-късно в кариерата си, то физиката му вдъхва респект у всеки противник. "Видях Валенсия във фитнеса днес," казва Рио Фердинанд наскоро в социалната мрежа Туитър. "Човекът разхвърля гирите както аз разхвърлях Роби Севидж по терена. Това е най-силното крило в спорта. Факт."

За щастие непремереното влизане на Кирк Броудфут преди осем месеца, което изкара Антонио от терените, не навреди на умението му да набира бързо максимална скорост. Това е, което го прави един от най-бързите на позицията си. Комбинацията от фрактура и разместване на кокъла, по начин, така че да пробие през кожата на еквадореца, му нанесе непоправими психологически вреди, но все пак всичко заздравя за рекордно време.

"Когато погледнах краката си беше ужасно. Лежах в ужасна болка тогава, затова при първото влизане срещу мен, когато се върнах, много се притеснявах. Това стана в мача с Марсилия. Влязох в единоборство с левия си крак и ме заболя, но после забравих за това и се върнах в мача."

Такава отдаденост съпътства Валенсия още откакто той е на 10-годишна възраст, когато е организиран първият му мач. На 16 години той се отделя от своя баща, за да пропътува 8 часа с автобус до Кито, където ще заиграе в Ел Насионал, клуб свързван с военните в страната, където дисциплината и условията наподобяват бойно поле. Толкова много той се отдава на клуба си, че когато треньорът препоръчва да се ядат повече тестени изделия, тъй като се произнася паста, Валенсия си помисля, че той говори за паста за зъби, и поглъща големи количества тубички Колгейт.

Наистина тази отдаденост го прави един от най-блестящите млади таланти през 2006-та година - Световното първенство. То променя неговия живот. "Бях в Германия като скаут, но гледах Полша срещу Еквадор, за да видя за някой добър поляк," казва Джулъл. "Еквадор победи, а Валенсия бе първото име в моя списък. Харесах как той разчита играта, разбира я перфектно."

Игра под наем, след това преминала в постоянна, под ръководството на Стив Брус, показва на Валенсия, че в Уигън е перфектно. "Реал Мадрид ме искаха преди да отида в Юнайтед, но аз им отказах, защото ми харесваше в Уигън," казва мъжът, който посрещна журналистите в Бем Бразил - Южно-Американски ресторант в Северен Манчестър. Той живее тих живот, подобно на легендата на тима Пол Скоулс, заедно с жена си Зойла и тяхната малка дъщеря. "Никога не съм се чувствал у дома в Испания. Не беше лесно, но Уигън стана мой дом."

Стив Брус оценяваше умението на Валенсия да се връща и да помага в защита - умение еднакво силно с това да бие човек и да центрира. "Антонио е страхотно хлапе, чудесен професионалист и твърд като скала. А и притежава нещо, което англичаните напоследък загубиха - умение да дриблира."

Като способен да извлича най-доброто от Уейн Рууни, и да държи Нани на пейката, с постоянството си, дефанзивна дисциплина и високо качество центирания той прилича на Стив Копъл по тъч-линията за Юнайтед. Не мина дълго преди феновете на "Червените дяволи" да спрат да мрънкат за това, че не бе закупен Франк Рибери, за да замести Роналдо. Вместо това, 16 милионният Валенсия е едно от най-добрите покупки. "Антонио има чудесна тактическа мисъл," казва сър Алекс. "Момчето има всичко - баланс, мощ, скорост - здрав е като бик,"

Катализиращата сила на Валенсия не може да бъде пренебрегната, след като той унижи многократно един от най-талантливите десни бекове на Англия - Ашли Коул в последния им сблъсък, който може би реши титлата . Явно пролетта на "Олд Трафорд" за крилото ще е чудесна.