Появата  на Пеп Гуардиола и Юрген Клоп във Висшата лига може да се оприличи на истинска революция спрямо представите ни за английския футбол и заложените модели в него. От назначаването на Гуардиола начело на Манчестър Сити през сезон 2016/2017 двата тима са спечелили 12 от възможните 18 трофея на местно ниво, а хегемонията на техните отбори според мнозина е без еквивалент в историята на лигата.  На какво се дължи успехът им ?

Играта без топка

Тактическият гений на двамата специалисти е безспорен и колкото и да се различават като личности и идеи за футбола, един основен принцип изпъква и при двамата, а именно играта без топка. И двата тима се отличават с изключителни пресиращи действия, когато загубят топката в противниковата половина. Това им позволява,  както да се защитават от контраатаки и да предпазят високо изнесените си линии на защитата, така и бързо да си върнат владението и да започнат изграждането на нова офанзива. Друг основен елемент на играта без топка е способността им да залагат капани. Футболистите на Ливърпул и Манчестър Сити са майстори на това да поставят противника в ситуация без изход или без възможност за подаване, което да изостри действията. Това не се случва хаотично, а точно в определени зони и моменти, като по този начин се пести енергия, а противникът допуска множество предизвикани грешки.

Манталитетът на победител

Гуардиола и Клоп превърнаха победите в ДНК-то на своите отбори. Дългите серии от поредни победи, които рядко виждахме във Висшата лига, станаха неизменна част от кампаниите на двата тима.  За справка, от идването на Клоп начело на мърсисайдци, те са спечелили 114 точки от губещи позиции - повече от всеки друг тим в лигата. Непримиримостта и вярата в собствените възможности направи двата отбора способни да излязат от всякакви ситуации, а през миналия сезон те загубиха общо едва 5 мача в лигата. Двамата специалисти са въоръжили играчите си с по няколко модела на игра, които те умело използват в рамките на 90-те минути и не позволяват на противника да се адаптира.  Всичко това, в комбинация с невероятната способност да контролират темпото на двубоите, ги прави толкова трудни за побеждаване.

Отборите "машини“

Клишетата са клишета, защото са истини, а за тези два отбора можем да кажем, че изглеждат като добре смазани машини.  И както в добре работещата машина, в която всеки малък елемент е от съществено значение за нейната работа, така и в Сити и Ливърпул отговорността тежи върху всички играчи на терена. И докато в миналото отборите се градиха върху една-две звезди, които дърпаха всички със себе, то сега усещането е, че колективизмът е пред индивидуалността. Колективизъм, базиран на строга тактическа дисциплина и философия, че всички на терена имат равна отговорност и задължения. И макар имена като Салах и Де Брюйне да се отличават, тяхното представяне до голяма степен е зависимо от работата на техните съотборници. Няма как да не споменем и интеграцията на новите попълнения. През последните сезони почти всеки нов играч изглежда така, сякаш играе с отбора от години и почти мигновено демонстрира своите качества. Чували сме израза: "С добри футболисти лесно се играе“, аз бих добавил в отбор "машина“ лесно се играе.

Какво следва за останалите отбори от топ 6?

Разликата между Сити и Ливърпул и останалите отбори от така наречения "топ 6“ е огромно и като точки, и като представяне на терена. Пред тях стои големият въпрос как да скъсят дистанцията между себе си и двата доминанта в лигата.  Повечето тимове си дадоха сметка, че това не може да стане по краткия път. Усещането е, че времето на мениджърите, които носят бързи резултати отминава. Сега е времето на визионерите, които минават по дългия и болезнен път да изстрадат няколко сезона без успехи, в името на това да възпитат отбор с ясна философия и принципи на игра, които да им донесат резултати.

В Арсенал се довериха на Артета и след няколко тежки за отбора сезона, през сегашната кампания оптимизмът и вълнението от стила на игра се е настанил у феновете на "артилеристите“.

Доста сходни са и процесите в Челси, където новото ръководство подкрепи Томас Тухел и въпреки проблемите около клуба, немският специалист малко по малко изглажда визията си как да играе отборът му. 

С идването на Ерик тен Хаг на "Олд Трафорд", за Манчестър Юнайтед започва нова глава, с която 20 кратния шампион на Англия ще иска да се върне на върха.  Проблемите около Роналдо, негодуванието на феновете срещу собствениците и трансферната им политика прави задачата на нидерландския специалист още по-сложна. Репутацията му на мениджър с новаторско мислене и агресивен атакуващ стил, би следвало да му спечели време, за да оправдае доверието на семейство Глейзър.

Тотнъм е единственият тим, за който можем да кажем, че тръгна в друга посока. Липсата на трофей през последните 14 години все повече тежи на шпорите  и след неуспеха с Жозе Моуриньо те назначиха друг мениджър със сходна репутация. Визитката на Антонио Конте е повече от впечатляваща , а в нея се откроява титлата при дебюта му във Висшата лига. А дали ще успее да донесе така жадуваната титла за Тотнъм предстои да разберем.

ХРИСТО ХРИСТОВ