Имаше една поредица от приказки, която навремето много обичах да чета, че и да препрочитам. Тя започваше с „Драги ми Смехурко" и поне докато не започнах да пощипвам момичетата, ми беше много интересна и никога не ми омръзна. В по-късния си етап от живота на няколко пъти отново отварях твърдите корици на изданието на Партиздат и крайният резултат беше, че получавах болки в корема от смях.

На кой всъщност му пука какво съм чел аз навремето? Но тези неща ви ги казвам заради едно събитие, което се случи днес и което едва ли ще има в скоро време своя аналог. Ако то беше заключено някак си сред онези твърди корици на Партиздат, всичко щеше да си има своето обяснение. Но все пак, тук не иде реч за баба Цоцолана и нейната челяд, нито за комедийно телевизионно шоу, а за реални неща свързани с футболната действителност и по-специално с номинациите за Играч на годината по версията на Асоциацията на професионалните футболисти в Англия (RFA). Интересно. Впрочем, тези номинации по своя абсурд се доближават много до онези за Футболист на годината по еди коя си версия, в които не видяхме истинските играчи, които трябваше да бъдат номинирани, а за непредубедения запалянко остана горчивината от толерирането на един отбор. Абсурда е, че уж светът се демократизира, но явно не така стоят нещата. Сегашните номинации на RFA показват пък друга тенденция - как един отбор упорито се игнорира - поне на първо четене.

Както стана известно, днес бе обявен краткия списък от номинираните футболисти на RFA, които ще се борят за Играч на годината. Гарет Бейл от Тотнъм, Скот Паркър от Уест Хям, Самир Насри от Арсенал, Неманя Видич от Манчестър Юнайтед, Чарли Адам от Блекпул и нападателят на Манчестър Сити Карлос Тевес - големи играчи, които всеки един треньор мечтае да има.

Удивителното в цялата работа е, че голмайстора на Висшата лига Димитър Бербатов и играча с най-много асистенции и творец на повечето неща за Юнайтед през настоящия сезон Нани не бяха включени в списъка. Шегата на страна, но за да сравним нещата, просто ще се опра на добрата и стара статистика. Карлос Тевес има един гол по-малко от Бербатов, но пет от попаденията си отбеляза от дузпи, докато българина отбеляза 20 гола и нито един от 11-метров наказателен удар! Всички знаят и колко от головете на Митко бяха решаващи за Юнайтед и то точно в момент, когато звездата Рууни обяви, че напуска. А последното му представяне срещу Уест Хем просто беше забележително! Няма как да не си зададем въпроса: ако Бербо беше англичанин, дали някой би си позволил да го пропусне? Но в нашия случай Митко изобщо не е атрактивен - не се сби с никой, не се напи, дори е много скучен и вместо да обикаля по проститутки бърза да се прибере при семейството си. Дори и не тича подир всяка хвърчаща топка по терена, въпреки че според статистиката навърта най-много километри в мачовете.

А какво да кажем за Самир Насри (9 гола и 1 асистенция) и Гарет Бейл (7 гола и 1 асистенция)? Какво търсят те във въпросната номинация? Наистина ли са толкова атрактивни техните изпълнения и не контрастират ли твърде очевадещо с това, което Нани постигна през сезона - 9 гола и 16 асистенции? Защото последният гол на Бейл е в края на миналата година срещу Нюкасъл, а Насри не се е разписвал от 1 януари....хайде, гола срещу Лейтън ще го зачетем, но само толкова. За сметка на това, португалското крило продължава да гради играта на „червените дяволи", продължава да вкарва и раздава голови пасове, а отбора му да се доближава все повече и повече до титлата. Очевидно е, че слабата форма и колебанията на Самир и Гарет през втората част от сезона не правят впечатление на никого и не са критерии за цялостна оценка. И майтапа става още по-голям, когато организаторите поясниха, че номинацията е за цялата година. Какво тогава търси там Чарли Адам?

А комедийното шоу продължава с пълна сила при номинациите за най-добър млад играч, където десетте гола на Хавиер Ернандес, повечето от които с жизненоважно значение за Юнайтед не са достатъчни той да намери място в списъка! В същото време там е отново Насри и заедно с него Шеймъс Колман!

Не искам да говоря за анти-Юнайтед кампания, особено когато се има предвид, че през последните четири години футболисти на „червените дяволи" печелеха наградата. Но наистина ми е трудно да проумея каква е причината Ернандес, Бербо и Нани да не са сред номинираните. И със сигурност трябва да бъде повдигнат въпроса, какви са критериите, за да попаднеш в списъка? И какви усилия трябва да положиш, за да бъдеш оценен както трябва. Колко гола трябва да вкара още Бербо, за да бъде включен? На една част от тях след месец ще бъде даден отговор, на другите едва ли. Но дано да е далече времето, когато шампион ще бъде не отбора спечелил най-много точки, а някой според версията на еди кой си.