Рафаел Бенитес стана петият мениджър, уволнен от Фархад Мошири в Евертън и седмият, който работи с "карамелите" при настоящия собственик. Мошири изобщо не искаше да уволнява Бенитес, така че в случая това бе признание на боса на собствената му грешка. Испанецът, който получи невероятен кредит на доверие от страна на собственика на клуба, се провали и не остави на Фархад избор.

Нека започнем с факта, че този съюз между Бенитес и Евертън първоначално бе противоестествен и не биваше да се случва по презумпция. Мошири по някаква причина реши да тръгне срещу логиката, вярвайки в Рафа, въпреки че бе очевидно, че специалистът няма да може да се докаже във враждебна среда. Фархад многократно бе предупреждаван за риска, но той все пак реши да експериментира и игнорира предупрежденията, включително и от директорите в клуба. И така, Бенитес се завърна в Мърсисайд, но в синята му част. Впрочем, логиката на Мошири се състои в това да се опира на опитни и успешни треньори. Но всичко приключва тук. По-нататък идват само проблемите.

Първият и основен проблем е, че Бенитес е бивш мениджър на Ливърпул, който освен това имаше неблагоразумието да обиди феновете на Евертън, като нарече клуба им "малък".

Но нека бъдем честни: ако това бе единственият проблем, работата на испанеца щеше да има шанс за успех. В крайна сметка, след доста успешен старт на шампионата, по-голямата част от феновете на Евертън се примириха с факта, че Бенитес е начело на отбора и ако имаше резултати, той дори можеше да стане симпатичен. Не, разбира се, като Карло Анчелоти, който веднага бе посрещнат с отворени обятия. В крайна сметка заплахите, които съпътстваха назначението на Бенитес, си останаха заплахи и не намериха никаква друга трансформация.

Също така на феновете не се хареса  неговата прекомерна предпазливост и защитна философия, която може да бъде подходяща за Нюкасъл при Майк Ашли, когато просто трябва да запазиш отбора във Висшата лига. На "Гудисън Парк" обаче това е противопоказно, особено на фона на футбола, който демонстрира градският съперник. И Бенитес потвърди всички опасения – с него Евертън започна да играе безразсъдно и малко или много разкрепостено едва след като първи допускаше гол или след 65-ата минута, при това дори срещу аутсайдери и дори на "Гудисън Парк". През всичкото останало време Рафа си оставаше прагматик и стоеше далече от романтиката.

На практика мениджърът така ръководеше Евертън, че във всеки мач потвърждаваше думите си за "малкия клуб". Разбира се, трябва да отбележим и фактът, че испанецът бе ограничен на трансферния пазар, тъй като "карамелите" се принудиха да затегнат коланите си поради заплахата от наказание за нарушаване на финансовия феърплей, а освен това започнаха строеж на нов стадион.

Също през есенната част на сезона възникнаха кадрови проблеми, като най-големият от тях бе контузията на Доминик Калвърт-Люин. Бенитес можеше да разчита на съчувствие и разбиране на сложността на ситуацията, ако не бе демонстрирал най-лошото си качество - своята упоритост, граничеща с инат. През лятото той доведе бившия си възпитаник Саломон Рондон в клуба и по някаква причина започна да му дава игрова практика, въпреки че бе очевидно, че венецуелецът не е във форма и дори вече не отговаря напълно на нивото на Висшата лига. Ужасно бавният нападател вбесяваше феновете с безполезното си присъствие на терена, докато младите Симс и Добин Рафа бяха тествани едва срещу Челси и то само когато нямаше друг избор в атака. Както се оказва, младежите в Евертън не са толкова лоши - "карамелите" не загубиха този мач на "Стамфорд Бридж".  

И така, основните оплаквания срещу Рафа от феновете бяха не толкова за червеното му минало, а за страхливата му тактика на изчакване, дори срещу като Кристъл Палас и Брентфорд (и по този начин, и те загубиха, защото се събудиха твърде късно), и упоритото използване на Рондон. А Рафа, освен млади нападатели, имаше и Дженк Тосун, който упорито не искаше да напуска отбора и можеше да бъде полезен по време на кадровата криза, но получи само няколко минути игрово време от Бенитес в шампионата.

Когато Бенитес се захвана с работата в Евертън, той вероятно е имал предвид опита от пребиваването  си в Челси, където също трябваше да се справя с негатива на трибуните. Но там той от самото начало бе в ролята на временен специалист, който просто трябваше да завърши сезона с достойнство. Тук Бенитес бе уверен, че може да се справи с новата токсична среда - благодарение на дебелата си кожа.

Но проблемът се задълбочи, тъй като негативизмът, който дойде с испанеца, проникна в съблекалнята на отбора. Когато Лукас Дин разкритикува тактиката и защитната философия на Бенитес, той изрази не само мнението си - очевидно е, че подобни мисли са били в главите и на други играчи, а Дин изрази това, което се обсъждаше в съблекалнята. Зад гърба на Рафа. И в пълен унисон с българската сентенция "Шушу-мушу, къща разваля". Малко по-късно Алън и Дукуре също изразиха недоумението си, но по-прикрито. Може би французинът се е надявал да предаде по този начин "послание“ от играчите до ръководството или се е възползвал от ситуацията и е провокирал трансфера си – мотивите му могат да бъдат оценявани по различни начини. Но в крайна сметка ръководството формално взе страната на мениджъра, който отказа да използва Дин дори в мачове, в които защитата имаше големи кадрови проблеми.

За хаоса в Евертън обаче е виновен не само Бенитес. Тук трябва да посочим и ръководството на клуба. Първо, именно Мошири реши да тръгне срещу логиката и феновете на собствения си отбор, внасяйки много негативност и токсичност на трибуните и съблекалнята, в името на това да мениджър с много съмнителна репутация. Второ, босът взе редица кадрови решения, които предизвикаха недоумение. Освен Дин, бяха уволнени главният скаут, лекарят и спортният директор на клуба. И всичко това за да бъде угодено на Бенитес

Също така не стана ясна каква е изобщо ролята на Марсел Брандс в клуба. Точно Мошири направи така, че да обезличи ролята му и на практика да сведе участието му в трансферната политика до нулата. Защо тогава изобщо е нужна такава длъжност при президент, който еднолично и на "килограм" купуваше играчи?

Като цяло има много въпроси към ръководството на клуба и лично към Мошири, но босът няма как да уволни себе си, така че феновете на клуба могат само да чакат и да се надяват, че в клуба ще се появи мениджър, който ще успее най-малко да вкара хаоса в по-нормални рамки.  Анчелоти със своя авторитет и биография можеше и да успее, но по някаква причина той бе категорично разочарован от този проект и избяга в Мадрид при първа възможност. И това красноречиво показва какво се случва зад кулисите.

Впрочем, самият процес на търсене на нов мениджър показва, че в Евертън се работи без план и дългосрочна визия. Първоначално бе набелязан Жозе Моуриньо, без да се направи правилната преценка, че португалецът няма как да напусне Вечния град по средата на сезона. Жозе може да бъде обвиняван за всякакви грехове, но никога, че е дезертирал.

Историята с Роберто Мартинес е същата - крещяща проява на недалновидност. Комичността тук е, че испанецът стана първият мениджър, уволнен от Мошири. Да, Роберто имаше добър сезон навремето, като едва не вкара "карамелите" в Шампионска лига, но това бе отбор, граден от Дейвид Мойс - с надеждна отбрана и много добър състав. След това Мартинес започна да допуска грешки, скара се с лидерите, предизвика протестите на феновете срещу себе си през 2016 година и без съжаление бе уволнен. Редно е да си зададем въпроса: стана ли Мартинес по-добър с работата си в националния отбор на Белгия?

Появата на името на Витор Перейра само подсилва чувството за хаос на "Гудисон Парк". Читателите, които не са фенове на "карамелите" вероятно не знаят или са забравили, че 53-годишният португалец едностранно прекрати преговорите с Евертън през май 2013 година и подписа с Ал Ахли от Саудитска Арабия. През декември 2019 година "карамелите" отново започнаха преговори с Перейра, но той отказа, отдавайки предпочитание на оставането си в Шанхай СИПГ. Феновете на Евертън обаче не са забравили това и даже излязоха на протести, когато чуха името Витор като евентуален нов мениджър на отбора.

Вероятно липсата на визия отказа дори Уейн Рууни. Разбира се, тук може да се спори за причините бившият играч на "карамелите" да не пожелае да оглави отбора. Вероятно Уейн е преценил, че му е рано да се появява във Висшата лига. А може би младият специалист иска да доведе до край операцията по спасяването на Дарби Каунти, на който бе наложен трансферен бан и бяха отнети 21 точки? Факт е, че Рууни не се поблазни да се завърне в родния клуб като мениджър, отказа учтиво и предпочете да остане в Чемпиъншип.

Най-парадоксалното е, че всички тези опити за наемане на нов мениджър много лесно станаха достояние на медиите. Обикновено инсайдерите се информират на втори-трети етап от преговорите. Сега процесите станаха обществено достояние от самото начало, което постави специалистите в конфузна ситуация. Като цяло, случващото се в Евертън само предизвиква недоумение в наблюдателите и насмешка сред "червената" част на Мърсисайд. А легендарният клуб от "Гудисън Парк" не заслужава подобно нещо.

Впрочем, единственият лъч светлина в последно време е работата край доковете Брамли-Мур. Но от друга страна преместването на новия и прекрасен стадион трябва да стане с отбор, който редовно играе в евротурнирите, а не се бори за мястото си в елита. Ще изпълни ли тази задача Франк Лампард? И с това наследство?...

Остава да пожелаем успех на Франки. А другото ще покаже времето.