Капитанът на Манчестър Сити Венсан Компани обяви края на 11-годишния си престой в клуба след последния мач на отбора във финала на ФА Къп срещу Уотфорд. Компани спечели 4 пъти Висшата лига, 2 пъти ФА Къп, 4 пъти Купата на лигата и 2 пъти Къмюнити Шийлд в своите 360 срещи, в които вкара и 20 гола. В свое изявление във Фейсбук белгиецът написа:

"Скъпи хора,

Победители в Къмюнити Шийлд!
Поредни победители в Купата на Лигата!
Поредни Шампиони на Англия!
Победителите в Купата на ФА!

Току-що видяхме края на един невероятен сезон.
Моят 11-ти като "син".
И не мога да повярвам, че пиша това, но... последен сезон в синьо.
Безброй пъти съм си представял този ден, в крайна сметка вече толкова много години наближавах края.
Това все още не ми се струва истина.
Ман Сити ми даде всичко.
Опитах се да върна колкото е възможно повече.
Колко често някой има шанса да сложи край на такава важна глава, представляващ клуб с такава велика история и традиции, по такъв велик начин?

Дойде време да си тръгна сега.

Колкото и да е главозамайващо, чувствам само благодарност.
Благодарен съм на всички, които ме подкрепиха на специално пътуване в един много специален клуб.
Спомням си първия ден, толкова ясно, колкото виждам последния.
Спомням си безграничната доброта, която получих от хората на Манчестър.

Никога няма да забравя как всички поддръжници на Ман Сити останаха верни в мен в добрите времена и особено в лоши времена. Вие винаги сте ме подкрепяли и ме вдъхновявали да не се отказвам.

Шейх Мансур промени живота ми и този на всички фенове на Сити по света, за което съм вечно благодарен. Една Синя нация възникна и оспори установения ред на нещата, което намирам за страхотно.
Аз ценя съветите и ръководството на това  добро човешко същество, Халдун Ал Мубарак. Ман Сити не може да бъде в по-добри ръце.

Клише е да го кажа, но също така е и вярно: без моите съотборници никога нямаше да съм тук днес. Воювахме много битки заедно. Един до друг. В добри времена и в лоши. Така че на всички вас, от екипа от 2008-2009 г. до днешните местни победители в Требъла: Длъжен съм ви, момчета!

Специална дума и за Пеп и за персонала зад завесите: Вие сте превъзходни. Следвахте ме през толкова много трудности. Накарахте ме да се връщам по-силен всеки път. Много благодаря.

Също така искам да използвам тази платформа, за да изразя любовта, която имам към най-близките ми.
Тя не знае граници. Карла, Сиена, Сир и Кай, единствената четворка, която има значение.
Баща ми (Пиер), Кристел и Франсоа, моите истински непобедими.
Аз живея само с едно съжаление. Щеше да ми хареса да доведа майка си, Джоселин, на Етихад, да я видя, че пее песента на Сити и е седнала до децата ми и жена ми. Бих искал тя да ме види щастлив, да играя играта, която обичам в клуба, който обичам. Дълбоко в себе си, знам, че тя е била с нас през цялото това време.

Част 2 от това отворено писмо, за моето бъдеще, ще последва скоро...