"Хората прекалено бързо си съставят мнение за отбори и играчи и аз и досега не мога да разбера това нещо. Ние трябва да продължим да вярваме в нашите силни качества, а нашите фенове да ни подкрепят с всички сили. Мисля, че ще е абсолютна глупост да се твърди, че сме напуснали битката за титлата след само две загуби от сезона".

Умишлено не цитираме автора на това изказване - то е толкова емблематично и толкова пъти е повтаряно под една или друга форма през годините, че едва ли ще се намери фен, който да не познае на кого принадлежат въпросните думи.

Принципно Мосю Венгер е напълно прав - няма как да се прави трагедия и да се отписва един от отбор след две поредни поражения, при това на старта на кампанията. С едно уточнение - ако не ставаше дума за неговия Арсенал.

Стартовият мач с Лестър, пътуването до "Британия" и гостуването на Ливърпул - във всеки един от тези три двубоя играта на "артилеристите" предизвика огромни въпросителни. Вярно е, че победата срещу "лисиците" дойде в ефектен стил, но трите допуснати гола трябваше да бъдат ясен сигнал за наличие на проблеми. По всичко изглежда, че те не бяха приети на сериозно. Най-вече от Венгер.

Впрочем, защо ли никой не се учудва? Старата песен на нов глас, даже аранжиментът е един и същ, а оправданията са леко променени. Няма как обаче да бъде прикрито общото впечатление за Арсенал от първия месец от новата кампания. А то е хаос.

Кадрови. Клубът покри проблемните позиции с покупките на Сеад Клашинац и Александър Лаказет, но по стара традиция от последните десет години въпросът с кадрите бе решен наполовина. Защото в отбора останаха 4-5 човека, които искаха да сменят клуба. Интересното е, че Окслейд-Чембърлей отказа голямата заплата и избяга на "Анфийлд" само, за да е по-далече от "Емирейтс. А Лемар пожела да играе във Висшата лига, но не и в Арсенал.

Игрови. За три мача самият Венгер не знае кой е най-силният му състав. В повечето отбори треньорите се нагаждат към дадена схема съгласно наличните футболисти, докато при Мосю-то това не е така. Кратковременният успех на 3-4-2-1 накара французина да започне новия сезон със същата схема, без да се отчетат различни нюанси. Така видяхме Белерин и Ослейд-Чембърлейн на левия фланг, Монреал и Колашинац в центъра на отбраната, а Лаказет на левия фланг на атаката. Отделно е високата линия на защитата, ниската преса, нападателят без топка, проходи заради самите проходи. Това сме го гледали. Даже дежурната смяна в 63-та минута, независимо какъв е резултатът в мача.

Управленски. През миналия сезон Арсенал загуби шест точки в мачовете с Ливърпул, което на практика лиши лондончани от място в топ 4. През този сезон Венгер извежда отбора си на "Анфийлд", като голямата покупка Лаказет остава на пейката, а неориентираният Уелбек е титуляр. Колашинац, когото Арсен похвали в началото на миналия месец, започва като резерва, а 21-годишният Холдинг, който се изплаши от Коп-а още преди първия съдийски сигнал, играе от първите минути.

Впрочем, тази статия няма за цел да навлиза в подробности и да разказва за мащабите на хаоса, който цари на "Емирейтс". Всеки сам може да си направи преценката за случващото се. Но категорично няма как да се съгласим с горното изказване на французина. Защото точно първите три мача ясно показаха, че този сезон ще е както предишния - никакви тактически и кадрови решения няма да сработят и просто ще видим нещо, което се знае от всички фенове. И се приема с болка от тези на Арсенал и с присмех (и съчувствие) от останалите.

Нещата при французина не се получиха даже в годината, когато трябваше да бъде изпреварен Лестър! И това трябва да е достатъчно, за да се погледне реално на сегашната ситуация. Как тогава ще стане в сезона, в който Челси ясно показа, че има твърдото намерение да защитава титлата си, двата манчестърски гранда напомпаха мускули, а Клоп изгради мощен колектив, напълно боеспособен да спечели титлата? Или онова 0:4 е случайност?

Самите "артилеристи" не вярват в себе си, отборът по морал е някъде между средняците и аутсайдерите.

Истината е, че Арсенал има своята история, фенска маса и пари, но няма мениджър. Навремето Сър Алекс прояви своя усет и се оттегли достойно, оставяйки името си в английския и световния футбол. Венгер в момента мъчи себе си, мъчи и останалите. Ставайки основен съучастник в провеждането на най-жестокия социален експеримент в английския футбол.

Колко ще продължи търпението на милионите фенове на клуба от "Емирейтс" по целия свят?

Да, лондончани могат да победят Борнемут днес, а утре да вкарат четири гола на Хъдърсфийлд и дитирамбите да продължат с комсомолски плам. Но тази история вече сме я гледали.

Интересното е, какви оправдания ще чуем в края на сезона. Приказките за стадиона и заемите вече не минават. Преди две години оплакванията бяха свързани с много контузени играчи, през миналата стана неяснотата около новия договор. А сега?

Шегата на страна, но Арсенал има един-единствен проблем, който се е превърнал в системен. И това са първите пет букви в името.