Мениджърът на Манчестър Юнайтед Жозе Моуриньо даде обширно интервю за France Football, в което разказа за своята философия и за промените се него на новото работно място.

За философията на мениджъра в Манчестър Юнайтед

"Трябва да адаптирам към реалностите, към потребностите и нуждите на клуба. Това се казва - да бъдеш умен. Моят приоритет е да създам в клуба отношения, основаващи се на мир и любов, за да дам на отбора стабилност.

В Юнайтед вече няма големи суперличности от рода на Гигс, Скоулс, Рой Кийн. Има Рууни и Карик - последните представители на това поколение, има млади играчи, които трябва да се приспособят.

Именно за това за мен бе важно да получа Ибрахимович. В този отбор, без да знае английски език, културата и клуба, той е повече от играч".

За конкуренцията във Висшата лига

"Клубовете в Англия са толкова мощни във финансово отношение, че пазарът е открит за тях. Да вземем Байерн в Германия. Знаете ли, кога те печелят титлата всяка година? Когато през лятото закупят Гьотце, Левандовски, Хумелс.

Аз пристигам в голям и престижен клуб, но в Англия подобни неща са невъзможни. Тук нито един клуб - без значение, дали е Манчестър Юнайтед, Ливърпул или Манчестър Сити - не може постоянно да доминира. Тук всичко е по-трудно - покупките, победите, строителството".

За своята еволюция

"Моуриньо-човекът се старае да бъде противоположност на Моуриньо-треньора. Той се опитва да бъде тих, спокоен, да намира способи за изключване от всичко. Мога да се прибера в дома и да не гледам футбол, да не мисля за мача.

Мога да направя това, а в началото на кариерата си не можех. Бях в постоянна връзка, 24 часа в денонощието. Имах нужда да усвоя своя формула за зрелост. Сега се чувствам по-комфортно. Пораснах, станах по-спокоен. За мен вече победите не са като полет до Луната, а загубите - падане в Ада.

Мога да предам своето спокойствие на тези, които работят с мен, на своите играчи. Имам същите амбиции както и по-рано, същата преданост и професионализъм. Но по-добре контролирам емоциите си".

За своите методи

"Колкото по-силна е емпатията в групата, толкова по-добри са отношенията между играчите, толкова по-готов е отборът. "Игра на разума", опит да се манипулира психологията на някого с помощта на медиите - това са способи за задаване на настроение, но най-действени са те, когато в тима е пълно с личности.

В тази връзка в Интер се чувствах като риба във вода. Матераци, Кордоба, Ибрахимович, Милито, Тиаго Мота бяха готови да ме следват навсякъде. И съвсем друго е да работиш в отбор, където няма такива играчи. Ето защо преди да се отиде в едно направление, първо трябва да опознаеш хората, с които ще работиш".