Стивън Джерард потвърди пенсионирането си от професионалния футбол. 36-годишният полузащитник слага край на 19-годишна кариера, в която изигра 710 срещи за Ливърпул, 114 за английският национален отбор, спечели 8 големи трофея, сред които веднъж Шампионска лига. В свое изявление Джерард каза:

"Сред последните спекулации в медиите относно бъдещето ми аз мога да потвърдя оттеглянето си от професионалния футбол. Имах невероятна кариера и съм благодарен за всеки момент в Ливърпул, Англия и Галакси. 

"Като тинейджър аз изживях мечтата си от детството да облека фланелката на Ливърпул, и когато дебютирах срещу Блекбърн Роувърс през 1998-ма аз не подозирах какво ще следва в бъдещите 18 години. Чувствам се късметлия да изживея толкова прекрасни моменти през кариерата си. Горд съм да изиграя повече от 700 мача за Ливърпул, много от които като капитан, както и да изиграя моята роля в помощ на клуба да донесе успехи на "Анфийлд", никои от които са по-известни от онази вечер в Истанбул.

"На първо място искам да благодаря на Ливърпул. Горд съм, че играх и бях капитан на Ливърпул толкова години и постигнах всичко това, което постигнахме с клуба през тези години. Бях щастлив да играя сред някои велики играчи и фантастични мениджъри през времето си на "Анфийлд" и искам да благодаря на всеки един от тях, както и на всички зад кулисите в клуба за фантастичната подкрепа към мен.

"Искам специално да благодаря на Стив Хайуей, Дейв Шенън и Хю МакАули за това, че ми повярваха докато проправях пътя си в Ливърпул и за това, че ми дадоха платформа да изляза и да изпълня мечтите си. Благодаря на изумителните фенове на Ливърпул, Англия и ЛА Галакси за подкрепата, която получавах през кариерата си. Вашата лоялност и подкрепа означаваше всичко за мен.

"На национално ниво се чувствам привилегирован да спечеля 114 повиквания за Англия и да имам честта да нося капитанската лента. Винаги ще гледам с много гордост назад към всеки мач, в който съм излизал с фланелката на Англия. Чувствам се щастлив с кариерата, която имах, но нищо от това нямаше да е възможно без подкрепата на толкова много хора.

"Най-накрая, най-важното благодаря - към семейството ми. Не мога да благодаря достатъчно на мама, татко и брат ми Пол за безусловната подкрепа през годините, която означаваше всичко за мен. На жена ми Алекс и децата Лили, Лекси и Лордес, благодаря за постоянната любов и подкрепа, която ми показахте. Вие бяхте там в добрите и лошите времена и без вас нищо нямаше да е възможно. Благодаря за всичко.

"Вълнувам се за бъдещето и чувствам, че има какво още да дам на играта, в каквото и качество да съм в нея. В момента размислям над няколко възможности и ще направя изявление за следващия период в живота си скоро."