Много от феновете на Арсенал вероятно са забравили, че преди две години Арсен Венгер обеща да спечели титла в рамките на три сезона. Разбира се, едва ли е голяма бройката на тези, които са повярвали на думите на мениджъра, а и наследството от десетките неизпълнени обещания на французина е толкова голямо, че е трудно да си представим, дали Венгер отново не се опитва само да успокои привържениците си или наистина си е поставил да изпълни амбициозната задача, която почитателите на Арсенал очакват вече 12 години.

Последните резултати на "артилеристите" обаче станаха индикатор за мощта на колектива на Венгер, който само за десет кръга от началото на този сезон се превърна от кандидат за място в топ 4, във фаворит за титлата. Включително пред Манчестър Сити, Челси и Тотнъм.

Разбира се, няколко победи не бива да стават повод за надценяване, но и успехите са достатъчни, за да бъдат забелязани някои неща в сегашния Арсенал, така че да не приемаме с ехидна усмивка твърденията на Арсен за титлата и този път да повярваме, че "артилеристите" не само на книга имат потенциала да триумфират с титлата в най-динамичното, конкурентно и популярно първенство на планетата.

Кои са аргументите за това?

1. Главните покупки през лятото

Венгер закупи двама футболисти с албански произход. Първият, Гранит Джака, може да играе, както в средата на терена, така и в опорната зона. Най-важното качество на 24-годишния футболист обаче е способността му отлично да подава от дълбочина и с един пас да изостря атаката, намалявайки функциите на полузащитниците в нападение. А това е огромен плюс за "артилеристите" с тяхната бързина на атаката, т.е. сега нападателите още по-бързо и креативно биха се врязвали в отбраната на противника си.

Шкодран Мустафи. Истински стълб в отбраната на Арсенал и нещо, от което Венгер се нуждаеше отдавна - ако французинът бе закупил немския национал през миналата година, вероятно щеше да спечели титлата. Мустафи е изключително дисциплиниран, акуратен в работата си и най-важното - безкомпромисен. Смело можем да кажем, че никога след Сол Кемпбъл Арсенал не е имал толкова надеждна отбрана.

2. Новата роля на Алексис Санчес

По стечение на обстоятелствата Арсенал започна сезона без нападатели. Покупката на Лукас Перес бе продиктувана от воплите на феновете за закупуване на класен нападател и испанецът ще си остане като част от наследството на Венгер, за което говорихме по-горе. Именно несигурната игра на Оливие Жиру е втората причина Арсенал да не триумфира с титлата през миналата година и затова недоброжелателите на лондончани доволно потриваха ръце, когато Санчес застана начело на атаката. Да, но чилиецът вкара шест гола, а с подвижността си създава достатъчно хаос в наказателното поле на противника, така че останалите футболисти също да могат да бележат. На практика се оказа, че инатът на Венгер този път се оказа полезен за отбора - Арсенал си има отличен нападател и хитър плеймейкър, така че засега измамата с Лукас може да не се коментира.

Другото е, че Жиру вече спокойно може да бъде пратен на пейката, ако започне отново небрежно да се отнася към задълженията си. Впрочем, амбициите на Оливие се видяха през уикенда, когато французинът влезе като резерва и с двата си гола довърши "черните котки".

3. Правилното разпределение на силите

Тук става дума за ротациите в състава и за умението на играчите да сменят темпото на игра в хода на мача. Никой от стартовия състав на Арсенал в дербито с Челси не игра в Купата на Лигата, но "артилеристите" с лекота се справиха с Нотингам Форест и със свежи сили скочиха на "сините". Видя се и как през уикенда Санчес се премести в привичната си зона, а Жиру разви делото, което чилиецът започна в 19-та минута.

Другото е смяната на темпото и умението да се пазят силите. На практика Месут Йозил е единственият, който играе "стоейки на едно място", но ролята на немеца се знае от всички, за това и много от феновете на "артилеристите" с насмешка (но и му прощават заради всичко останало, което той прави) приемат изстрелите на Месут по вратата на съперника. Всички останали играчи могат рязко да се втурнат напред и с няколко паса да изведат атакуващите футболисти на стрелкови позиции. Това го усетиха много отбори и силно пострадаха тези, които го неглижираха и се оказаха неподготвени в тактическо отношение за сблъсъка си с Арсенал - като Хъл Сити и Лудогорец.

В същото време ясно се вижда способността на "артилеристите" изведнъж да "замразят" играта, да убият темпото и да си вземат почивка за следващия мач. След вихрените 90 минути срещу Челси последваха 45 минути "умрял футбол" срещу Базел, като част от подготовката за трудното гостуване на Бърнли или това, че отборът игра с не повече от 75% от силите си срещу аутсайдера Лудогорец, с мисълта за трудното домакинство на Мидълзбро.

4. Прогресът на отбора

Не може да има никакви съмнения в прогреса на Арсенал и тук едва ли критиците ще влязат в спор, защото всичко се вижда от статистиката. В сравнение с миналия сезон "артилеристите" си подават с 19% повече, пасовете напред се увеличиха с 20%, а точността им нарасна с 23% т.е. контролът върху топката и оттам възможността за гол нарасна с 1/5. За това не бива да ни изненадва, че Арсенал стреля по чуждата врата с малко над 10% повече от миналия сезон.

Разбира се, на фона на всичко казано по-горе ще се намерят критици, които да припомнят за първите два мача на Арсенал. Но точно тези срещи също ще са в подкрепа на тезата ни за реалните шансове на лондончани да спечелят титлата. Първо, тези два мача не бяха закономерност. Важното за двубоя с Лестър бе да не се допусне загуба и Венгер излезе със схема и настройка насочена именно в тази посока. Ако Арсенал бе допуснал грешка в трети пореден мач, тогава вече щяхме да говорим за проблем.

Второ, именно срещата с Ливърпул показа, че хората на Венгер са израснали в ментално отношение. Домакините получиха три гола за десет минути, но върнаха две от попаденията и за малко не измъкнаха равенството, показвайки отлична игра в по-малко изгодни психологически и физически условия, отколкото началото на мача. Т.е. Арсенал показа, че ментално е готов да излезе от всякаква ситуация.

Оттук нататък всичко е в ръцете на Венгер. Просто Арсен трябва да запази досегашната стабилност на отбора през целия сезон. През миналата година всички грандове се провалиха, но и самият Арсенал бе нестабилен - заради травми, странна трансферна политика и други фактори, посочени по-горе. Сега ситуацията е различна. Очевидно е, че Челси сменя философията си, Тотнъм се намира в ужасяваща зависимост от Хари Кейн, а и участието на няколко фронта е проблем за "шпорите", Ливърпул отново е заплашен да плати скъп данък на рехавата си защита и колебливите вратари, Гуардиола променя философията на Сити, но все повече нарастват подозренията, че номерата на испанеца от Барселона и Байерн нямат почва в по-конкурентната и динамична Висша лига (историята с вратарите, изхабената тики-така и дори тактиката със симулациите), а що се отнася до Юнайтед... "червените дяволи" са на осем точки и на този етап все по-реални изглеждат опасенията на феновете, че сезонът отново няма да бъде шампионски.

20 години на едно място е огромен срок във футбола и е очевидно, че Арсен обмисля оттеглянето си. Ще се съгласите с мен, че няма по-добро нещо от това да се оттеглиш като победител, отколкото като вечно четвърти. Дали Арсен най-после не промени своето мнение по отношение на стабилността като положителна черта, с което сладко приспиваше феновете през последните 12 години? Още повече, че след миналогодишната титла на Лестър изчезна и оправданието "шампионите харчат повече".

Дали Венгер не осъзна, че проблемът на отбора е именно той? Трудно е да отговорим на всичко това и все още е трудно да кажем, кои свои минуси французинът е успял да отстрани, но специално в отбора се виждат промени и Арсенал все повече започва да прилича на победен тим, на отбор, който е уморен вечно да бъде четвърти или трети, на колектив, който на-после е готов да подари на своите фенове нещо, което те чакат вече 12 години.