Националният отбор на Испания за втори път в историята си стана шампион на света. Напълно справедливо, изходът от финала срещу Аржентина бе решен с гол на Феран Торес в продълженията. Воденият от Луис де ла Фуенте отбор надигра съперника си по всички параграфи, като при това завърши мача с човек повече.

Прощалният финал на Меси

В това днес вече е трудно да се повярва, но преди десет години Меси едва не се оттегли от националния отбор след поредния изпуснат трофей. Поражението във финала на Копа Америка през 2016 г. срещу Чили – на същия стадион, на който се игра финалът на Световното първенство през 2026 г. – бе последната капка за великия аржентинец. Две години преди това той загуби първия си финал на Мондиал, а година по-късно отново се задоволи със сребро в главното континентално състезание. Меси направи официално изявление за напускане, но за щастие размисли и по-късно спечели със сборния отбор Световното първенство през 2022 г., на два пъти стана шампион в Копа Америка и победител във Финалисима.

Заедно с Меси Аржентина спечели четири финала подред, но Испания също исторически се представя много добре в решаващите мачове. Своя първи финал на Мондиал "Червената фурия“ спечели през 2010 г. Настоящият тим на Де ла Фуенте много приличаше на онзи златен състав, чиято игра също бе изградена върху перфектния контрол на топката. Ако вземем предвид финалите на европейски първенства, испанците имат победи в четири от пет мача, включително последния преди две години. Освен това в полза на Испания говореше впечатляваща серия от 37 мача без загуба, като се отчитат редовното време и продълженията.

Главната фигура преди финала, както и през целия турнир, бе, разбира се, Меси. 39-годишният нападател изнесе феноменални мачове, като се отчете с резултатни действия във всяка от седемте срещи (8 гола + 4 асистенции). В навечерието на мача с Испания Лео излезе със специално изявление, в което благодари на съотборниците си:

"Най-прекрасното през всички тези години не бяха само титулите, а самият път. Да споделям всеки ден с този отбор, да се състезаваме заедно, да не се предадем в трудните моменти и да се наслаждаваме на всяка крачка. Благодаря на всеки мой съотборник, на треньорския щаб и на всички, които всеки ден работят, за да може нашият отбор да остане едно голямо семейство. Каквото и да се случи, този тим вече написа история, която никога няма да забравим и която никой няма да може да изтрие от паметта ни. Напред, Аржентина!“ – написа Меси.

Лидерът на аржентинците, вероятно за последен път в кариерата си, изведе тима на финал. Меси стана първият в историята футболист, който започва като титуляр в трети финал на Световно първенство. В състава на "албиселесте“ имаше три промени в сравнение с полуфинала срещу Англия. Две от тях бяха напълно неочаквани: за първи път в хода на първенството сред титулярите започна Нико Гонсалес, заменил на фланга на полузащитата Джовани Симеоне, а от дясната страна на защитата се появи играчът на "Ривър Плейт“ Гонсало Монтиел, който в предходните четири мача влизаше единствено като резерва. Партньор на Меси в нападение отново бе Хулиан Алварес.

Испанците от своя страна минаха без изненади. Стартовият състав на тима напълно повтаряше варианта от четвъртфинала и полуфинала. В средата на терена Де ла Фуенте за трети пореден път се довери на техничното трио Родри – Руис – Олмо.

Нулевата Аржентина

Първото полувреме напълно потвърди предварителните очаквания: Испания взе топката под пълен контрол, а на аржентинците им оставаше само да търпят и да чакат своя шанс. Испанците не възнамеряваха дълго да приспиват съперника и напълно спокойно можеха да открият резултата още в петата минута. Взаимодействието между дуото от "Барселона“ Олмо и Ямал доведе до първата опасна ситуация. След удар на номер 19 от близко разстояние Емилиано Мартинес улови топката в ръцете си, въпреки неприятния рикошет. В следващата атака Ямал отново навлезе в чужото наказателно поле, но този път просто не му позволиха да отправи удар.

За атаките на Аржентина през първото полувреме най-добре говорят статистическите данни: 0 удара към вратата, 0 докосвания в чуждото наказателно поле и, като следствие, 0.00 xG (очаквани голове). Отборът на Скалони владееше топката главно в собствената си половина, и то докато испанците не включваха своя запазен знак – пресата. На практика незабележим бе и Меси, който все пак успя да си спечели три нарушения.

Испанците контролираха изцяло не само топката, но и темпото на мача. Спокойното разиграване можеше във всеки момент да завърши с изостряне чрез извеждащо подаване в наказателното поле. Сериозна опасност пред вратата на Мартинес при това почти липсваше. Само преди самия край на полувремето Оярсабал се отчете с точен удар от изгодна позиция. Аржентинците в отношение на агресията се държаха далеч по-коректно, отколкото в мача с Англия, но все пак си изпросиха един жълт картон преди почивката. С предупреждение бе наказан Лисандро Мартинес, който малко след това получи контузия и бе заменен от Николас Отаменди.

Шоуто беше по-интересно от футбола

Шоуто на почивката на мача продължи почти половин час и по зрелищност видимо превъзхождаше самия футбол. В началото на второто полувреме Скалони направи още една смяна, пускайки на мястото на Нико Гонсалес бившия играч на "Зенит“ Леандро Паредес, който веднага добави твърдост и грубост в играта. Здравият дефанзивен халф посрещна остро Родри в центъра на терена, за което получи заслужен жълт картон. Малко по-късно от щаба на аржентинците последва трета смяна: на десния фланг на отбраната се появи Науел Молина, който смени Монтиел.

Картината на терена през втората част не се промени. Аржентинците продължиха да наблюдават как испанците боравят с топката. Играчите в червени екипи продължиха да плетат комбинации в чужото поле, доближавайки се все по-близо до първия гол. В 62-ата минута последваха тактически ходове и от Де ла Фуенте, който пусна на терена Педри и Феран Торес на мястото на Фабиан Руис и Оярсабал.

Ударите към вратата на Мартинес започнаха да се редуват с плашеща за аржентинците периодичност. "Албиселесте“ оставаше в мача главно благодарение на надеждността на своя вратар. Такова смазващо игрово превъзходство във финали на световни първенства не бе виждано отдавна. Дори през 2018 г. хърватите успяваха да хапят срещу Франция. Но настоящите световни шампиони нямаха абсолютно нищо в атака.

Испания заслужи златото

Най-запомнящите се в редовното време бяха последните десет минути, в които се вместиха първото влизане на аржентинците в наказателното поле на съперника, няколко наистина опасни положения пред вратата на Мартинес и червеният картон на Енцо Фернандес. Халфът на "Челси“ за кратко време успя да си изкара два жълти картона – първия за оспорване на съдийско решение, а втория за изключително груб фал срещу Кубарси.

Аржентинците и в пълен състав трудно сдържаха натиска на Испания, а с човек по-малко изходът от срещата изглеждаше предизвестен. В края на редовното време статистиката на ударите към вратата красноречиво говореше сама за себе си: 20 (10 точни) срещу 0. Мартинес установи нов рекорд по брой спасявания във финален мач.

Ако Аржентина при тоталното превъзходство на Испания беше успяла да добута мача до дузпи, това щеше да се счита за най-великата измама в историята на футбола. В крайна сметка справедливостта възтържествува в 106-ата минута, когато победния гол изработиха двама играчи, влезли като резерви. Нико Уилямс свали топката към Феран Торес, който за първи път в кариерата си отбеляза гол на Световно първенство.

В хода на турнира Аржентина неведнъж се измъкваше от най-безнадеждни ситуации. Отборът на Скалони бе близък до чудотворно спасяване и този път. В самия край те успяха да притиснат испанците пред тяхната врата и дори създадоха няколко остри положения, но магията на Меси и останалите аржентинци не сработи в решаващия момент.

Националният отбор на Испания напълно заслужено стана победител на Световното първенство. За целия турнир тимът допусна само един гол в осем мача. В решаващия двубой испанците също не оставиха съмнение в своето превъзходство, оставяйки Меси без втора световна титла в неговата кариера.