Бившата звезда на Милан и Бразилия Кака присъства на Fanatics Fest – спортен фестивал, проведен в центъра "Джавитс“ в Ню Йорк, и отговори на въпросите на присъстващите журналисти.

Попитан какво е чувството отново да бъде заедно с Дейвид Бекъм, Кака заяви:

"Да бъда тук с Дейвид е нещо невероятно. Винаги съм бил негов огромен почитател, а днес мога да кажа и че приятелството с него е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали.

Когато бях в Милан и се заговори, че Дейвид може да се присъедини към отбора, в съблекалнята имаше голямо вълнение. Всички знаеха за неговия професионализъм и какъв човек е. За мен беше още по-специално, защото играехме на една и съща позиция.

Когато пристигна, беше невероятно. Имах късмета да споделя с него терена и съблекалнята. Научи ме на толкова много неща. Да го гледам как тренира всеки ден, да наблюдавам поведението му както на терена, така и извън него, беше непрекъснат урок. Отново да бъда до него днес е наистина нещо специално."

На въпрос как оценява първото Световно първенство с 48 отбора, той отговори:

"Преминаването от 32 на 48 отбора беше огромно предизвикателство. В крайна сметка обаче мисля, че всички видяха колко успешно се получи. Повече отбори, повече представени държави, повече хора, които са част от турнира. Футболът наистина обединява света и това Световно първенство го доказа.

Всъщност всичко се получи дори по-добре, отколкото очаквах. Видяхме толкова много страхотни мачове, много изненади като Кабо Верде и ДР Конго, както и много нови таланти, които се появиха. Да направиш Световното първенство по-голямо беше предизвикателство, но според мен то беше успешно преодоляно."

Попитан кой е най-хубавият му спомен от участията на световни първенства, Кака каза:

"Имах щастието да играя на три Световни първенства. През 2002 година бях на 22 години и тепърва започвах кариерата си, а Бразилия спечели финала срещу Германия. Да вдигна Световната купа и да стана световен шампион е най-хубавият спомен в живота ми.

След това играх на Световното първенство през 2006 година. Може би, след като спечелиш през 2002 година, почти се пристрастяваш към победите и започваш да мислиш, че е нормално да стигаш до финал. Имахме изключителен отбор. Вкарах първия си гол на Световно първенство срещу Хърватия в откриващия мач, но отпаднахме на четвъртфиналите срещу Франция. Именно тогава осъзнах колко трудно е да спечелиш Световно първенство. Това направи триумфа през 2002 година още по-специален в моите очи.

Накрая играх и на Световното първенство през 2010 година в Южна Африка. Това беше невероятно преживяване – различна страна, различни хора, невероятна подкрепа. И тогава стигнахме само до четвъртфиналите, където загубихме от Нидерландия. Като цяло моят път на Световните първенства остава нещо наистина специално."