На днешния ден преди 96 години, един 20-годишен американец напусна терена на стадион "Естадио Парке Сентрал“ в Монтевидео, Уругвай, след като бе отбелязал това, което според него бе първият в историята хеттрик на Световно първенство. Неговите съотборници бяха съгласни. Неговият треньор бе съгласен. Дори местните медии – на които би могло да се прости, че се затрудняват да идентифицират голмайсторите поради езиковата бариера, липсата на номера върху екипите на отборите или липсата на телевизионни повторения – бяха съгласни.

Но Бърт Патенод, който днес фигурира в записите на ФИФА като автор на първия в историята хеттрик на Световно първенство срещу Парагвай на 17 юли 1930 г., никога няма да види постижението си официално признато. До смъртта си през 1974 г. и десетилетия след това, на Патенод му се признаваха голове в 10-ата и 50-ата минута, но не и в 15-ата.

Патенод е роден във Фол Ривър, Масачузетс, на 4 ноември 1909 г. и според доклади от онова време и семейството му, е бил толкова трудолюбив на футболния терен, колкото и в индустриалния град, в който е израснал. Играейки като нападател, франко-канадецът Патенод е бил резултатен голмайстор: в оригиналната Американска футболна лига той отбелязва 114 гола в 158 мача между 1928 и 1931 г. По време на клубната си кариера Патенод играе за "Филаделфия Фийлд Клъб“, "Нюарк Американс“, "Сейнт Луис Сентръл Брюърис“ и "Филаделфия Пасън“. Но именно в отбора на родния си град, "Фол Ривър Марксмен“, той постига най-големи успехи.

След като помага на "Марксмен“ да спечелят Купата на САЩ през 1930 г. – една от трите, които Патенод ще спечели – бързоногият нападател е избран за част от 16-членния отбор на САЩ, който да пътува за първото Световно първенство това лято в Уругвай. (Арчи Старк, смятан за най-добрия централен нападател на САЩ по онова време, избира да не пътува. В епоха без резерви, някои казват, че това е проправило пътя на Патенод, който може би не би отишъл иначе.) След 18-дневно пътуване, Патенод и неговите съотборници пристигат в Монтевидео на 1 юли; първият им мач в турнира с участието на 13 държави е срещу Белгия, 12 дни по-късно.

По това време националният отбор на САЩ е вдъхновен от Американската футболна лига (ASL), като за някои играчи се твърди, че имат умения наравно с футболистите, които играят във Великобритания и Европа. Тъй като много от елитните европейски отбори не желаят да пътуват до Южна Америка – например Англия, Италия и Унгария не участват – Съединените щати имат благоприятни шансове за класиране, въпреки липсата на интерес у дома.

Смята се, че нито един американски журналист не е присъствал, когато САЩ побеждават Белгия с 3:0 в първия си мач; Патенод, най-младият играч в отбора на 20 години, отбелязва веднъж. Младежът от Фол Ривър се представя още по-добре четири дни по-късно, когато пред публика от над 18 000 души вкарва и трите гола за победата на САЩ с 3:0 над шампиона на Копа Америка за 1929 г. – Парагвай.

Тази победа позволи на САЩ да стигнат до полуфиналите, където в крайна сметка губят с 1:6 от Аржентина.

Въпреки че се завръща у дома в страна, чиито медии са обърнали минимално внимание на турнира (някои възприемат тримесечното пътуване като обиколка, а не като Световно първенство), Патенод има своя история за разказване: той е отбелязал първия в историята хеттрик на Световно първенство – два дни преди най-добрия голмайстор на турнира, аржентинеца Гилермо Стабиле, да отбележи три гола в мач от груповата фаза срещу Мексико.

Но въпреки това, което Патенод знаеше – и това, което показваха записите на Футболната федерация на САЩ (USSF) и докладът на неговия треньор – официалните архиви не бяха съгласни с това мнение. Официалният доклад на ФИФА за мача приписва втория гол на Том Флори, капитанът на САЩ, докато организацията Rec.Sport.Soccer Statistics Foundation посочва гола като автогол на Парагвай.

След като футболната му кариера приключва, Патенод сменя различни професии, като боядисване и лепене на тапети. До деня, в който умира – на рождения си ден, 4 ноември 1974 г., на 65-годишна възраст – той не настоява активно записите на ФИФА да бъдат променени.

Неговият внук, Бърт Патенод-трети, разказва как си спомня съотборниците на Патенод да говорят за хеттрика на дядо му, сякаш е факт. Патенод-младши (и най-вероятно съотборниците на Патенод) е знаел, че в регистрите пише друго.

Нещата обаче се променят, когато в началото на 90-те години се завързва случаен разговор между един от съотборниците на Патенод, Арни Оливър, резервен играч в отбора за Световното първенство през 1930 г., и Колин Хосе, историк на северноамериканския футбол. Хосе, колекционер на годишници за Световни първенства, знаел, че ФИФА е приписала на Патенод два гола в мача срещу Парагвай. Оливър, с когото се среща на церемония в Националната футболна зала на славата, му казва друго.

"По-късно в Залата на славата видях и записано интервю с Оливър заедно с Джим Браун, който е играл през 1930 г., и те също говореха за трите гола на Патенод“, каза Хосе. "Не му обърнах повече внимание, докато [известно време след разговора с Оливър] не намерих официалния доклад за 1930 г. от американския мениджър Уилфрид Къмингс, който записа, че Патенод е вкарал три пъти срещу Парагвай. Започнах да се чудя как мога да разбера дали това е вярно.“

След като разговаря със съотборника на Патенод, гледа интервюто и прочита доклада за мача на Къмингс, Хосе започва да търси допълнителни доказателства за хеттрика. Той посещава Масачузетския университет, който съхранява микрофилми на латиноамерикански вестници, където търси вътрешни доклади за мачове от онова време.

Хосе намира доклад в "О Естадио де Сао Пауло“, датиран от 19 юли 1930 г., в който се посочва, че Патенод или Петенанде е отбелязал всички голове в мача срещу Парагвай. След това той открива страница от "Ла Пренса“, издание от Буенос Айрес, която предоставя диаграми на трите гола – всички приписани на Патенод.

Със събраните доказателства от Южна Америка, както и със свидетелствата на съотборниците, доклада на Къмингс и записите на USSF (Медийният справочник на USSF от 1994 г. признава и трите гола на Патенод), Хосе решава да се обърне към ФИФА. Той изпраща своите открития на 12 април 1995 г. и получава писмо за потвърждение от управителния орган на футбола малко повече от месец по-късно. В него се посочва, че въпреки че голът е записан или като автогол, или на името на Флори, ФИФА ще назначи "външен специалист“, който да проучи въпроса.

"Когато казаха: "Ще накараме нашите експерти да го проучат“, си помислих: "Да, разбира се, че ще го направите“, каза Хосе. "Но те го направиха.“

И все пак, въпреки песимизма му относно разследването на ФИФА, Хосе в крайна сметка получава новината, на която се надяваше: потвърждение, че Патенод официално е признат за автор на хеттрика.

Въпреки че въпросът е решен, как и кога точно е станала промяната в регистрите на ФИФА все още е малко неясно. Хосе каза, че никога не е бил директно информиран от ФИФА, че голът е променен, и че вярва, че е разбрал, докато е чел копие от официалното списание на организацията на по-късна дата, преди 2000 г. В списанието, каза той, е имало "кратко съобщение“, в което се посочва, че хеттрикът на Патенод е признат.

"Не се развълнувах твърде много“, каза той. "Помислих си: "О, е, радвам се, че това е уредено.“

Но за по-голямата част от футболния свят постиженията на Патенод не бяха изведени на преден план до 2006 г., когато ФИФА направи официално съобщение.

В съобщението се казваше, че "доказателства от различни историци и футболни фенове, както и продължително проучване и потвърждение от Футболната федерация на САЩ“ са помогнали в процеса на вземане на решение.

Решение, което възстанови справедливостта, макар и 76 години по-късно.

Решение, което Бърт Патенод - трети коментира така: "Мислех си, че хеттрикът на дядо е загубен завинаги".