Песента Sweet Caroline на Нийл Даймънд се превърна в химн на английските фенове по време на Евро 2024, Wonderwall на Oasis и Hey Jude на The Beatles завладяха социалните мрежи след победите на "Трите лъва“ на Мондиал 2026. Има обаче една песен, която вече 30 години обединява всеки английски запалянко по време на големите международни турнири.

"Чемпион“ разказва защо фразата "It's Coming Home“ ("Футболът се прибира у дома“) звучи от устата на английските фенове на всеки голям форум и кога най-сетне ще се превърне в реалност.

Раждането на един футболен химн

Историята на песента започва далеч по-скромно, отколкото предполага днешният ѝ култов статут.

Футболната асоциация на Англия възлага на местния музикант Иън Бруди да напише официална песен за Евро 1996, чийто домакин е именно Англия. След като композира музиката, Бруди кани популярните комици Франк Скинър и Дейвид Бадиъл – водещи на известно футболно предаване – да помогнат с текста.

Първоначалната идея на ФА е песента да бъде изпълнена от футболистите на националния отбор. Бруди обаче категорично отказва, защото не желае тя да звучи прекалено националистично и англоцентрично. Според него песента трябва да докосва всеки футболен фен, независимо от националността му.

"Според мен фразата It's coming home – защото това беше първият международен турнир, който Англия домакинстваше след 1966 година – всъщност е свързана с това какво означава да бъдеш футболен фен. А това означава в 90 процента от времето да губиш. Да си футболен запалянко означава най-вече да преживяваш разочарования“, обяснява авторът на песента.

Въпреки това оригиналният текст е изпълнен с любов именно към английския национален отбор.

"Изглежда всички вече знаят как ще завърши мачът – виждали са го и преди. Англия пак ще се провали, пак ще разочарова, но аз знам, че могат да играят, защото си спомням. Трите лъва върху фланелката. Купата "Жул Риме“ все още блести. Тридесет години разочарования никога не са ми попречили да мечтая.“

Заменете Англия с България и си спомнете Мондиал 1994... Болката звучи познато.

За "родоначалниците на футбола“, които почти винаги започват големите турнири сред фаворитите, сушата без трофей продължава още от домашното Световно първенство през 1966 година. Затова Евро 1996, провеждащо се на английска земя, носи огромни надежди за нов триумф – именно това възпяват авторите, припомняйки легендите от славното минало.

"Още помня шпагата на Мур и гола на Линекър. Боби стреля мощно, а Ноби танцува.“

Текстът препраща към героите от световната титла през 1966 година – Боби Чарлтън, Боби Мур и Ноби Стайлс.

Макар песента трудно да може да бъде определена като универсален химн за всички футболни фенове – каквато първоначално е била идеята – нейните автори постигат нещо далеч по-голямо.

Песен, която обединява поколения фенове

На Евро 1996 Англия отпада от Германия на полуфиналите след изпълнение на дузпи. Футболът така и не се "прибира у дома“.

Любопитното е, че песента става популярна не само в английската съблекалня, но и сред германските национали – факт, който години по-късно признава бившият нападател на Бундестима Юрген Клинсман.

Две години по-късно идва нов опит за голям трофей.

Песента е преиздадена през 1998 година и за втори път оглавява британските музикални класации.

Този път обаче походът на Англия приключва още на осминафиналите след нова драматична загуба след изпълнение на дузпи – този път срещу Аржентина.

И футболът отново не се прибира у дома.

До следващия полуфинал на голям турнир Англия трябваше да чака цели 20 години – до Световното първенство през 2018 година. През цялото това време обаче песента звучеше на всеки турнир, на който участваха "Трите лъва“. И най-важното – редовете "It's coming home“ се пееха в един и същи сектор от фенове на Челси, Арсенал и Тотнъм, а привърженици на Ливърпул и Манчестър Юнайтед се прегръщаха и пееха заедно с една-единствена цел – да подкрепят националния отбор.

Тимът на Гарет Саутгейт отново вдъхна надежда на англичаните, че футболът наистина може да се прибере у дома. След успешното преминаване през груповата фаза дойдоха спечелената дузпова драма срещу Колумбия на осминафиналите и убедителната победа над Швеция на четвъртфиналите.

Феновете дори създадоха актуализирана версия на песента, в която мястото на Боби Чарлтън и Боби Мур заеха новите герои.

"Кейн ще ги разгроми“, "Златната обувка е негова“ или "Трите лъва върху фланелката, Пикфорд отново спасява, 50 години страдание, но това никога не ни спира да мечтаем.“

Звучи болезнено актуално.

Само че полуфиналът срещу смятания за аутсайдер Хърватия отново припомни на англичаните болката, която ги преследва вече половин век. Те дори не успяха да спечелят бронзовите медали.

След това дойдоха още разочарования – два загубени финала на европейски първенства и отпадането от световното първенство след пропуснатата дузпа на Хари Кейн. Изглеждаше, че няма накъде по-лошо.

Ще се прибере ли футболът у дома през 2026 година?

Изминаха 60 години от единствената световна титла на Англия през 1966 година и сега "Трите лъва“ отново достигнаха до полуфинал – този път на Мондиал 2026 в САЩ, Канада и Мексико.

По пътя си елиминираха солидния тим на Норвегия, вдъхновяващия домакин Мексико и сензацията ДР Конго.

Следващото препятствие обаче е действащият световен шампион Аржентина.

Англичаните имат свои стари сметки за уреждане.

Възможно е Хари Кейн и съотборниците му никога да не са гледали на живо четвъртфинала на Мондиал 1986, когато Диего Марадона отбеляза прословутата си "Божия ръка“, а след това премина през почти цялата английска защита за Голa на века. Но със сигурност са слушали тази история от своите родители.

Днес Аржентина има нова легенда в лицето на Лионел Меси, а Англия отново разполага с боеспособен отбор, който мечтае да запише имената си в историята.

Днес вече съществуват десетки версии на Three Lions, както и безброй ремикси и кавъри. В бъдеще със сигурност ще се появят още.

Всички те обаче носят едно и също послание – да напомнят на футболистите и феновете на Англия, че футболът един ден може да се завърне у дома. Че въпреки шестте десетилетия на разочарования, пропуснати възможности и разбити мечти, вярата в националния отбор никога не е угасвала.

Завръща се у дома (Три лъва)

Завръща се, завръща се у дома

Завръща се, футболът се завръща

Завръща се, завръща се у дома

Завръща се, футболът се завръща

Завръща се, завръща се у дома

Завръща се, футболът се завръща

Изглежда всеки знае резултата

Всичко това вече се е случвало

Те просто знаят, толкова са сигурни,

че Англия ще загуби,

че ще се провали...

Но аз знам, че те умеят да играят.

Аз помня:

Три лъва на фланелката,

Жул Риме все още блести.

Тридесет години болка

не убиха мечтата в мен.

Толкова шеги, толкова подигравки,

но всички тези "ех, почти“

толкова уморяват с годините.

Но аз виждам как Мур отнема топката,

как Линекер бележи,

Боби бележи

и Ноби танцува!

Три лъва на фланелката,

Жул Риме все още блести.

Тридесет години болка

не убиха мечтата в мен.

Знам, че това беше тогава, но може би ще се случи отново!

Завръща се, завръща се у дома

Завръща се, футболът се завръща

Завръща се, завръща се у дома

Завръща се, футболът се завръща

Завръща се, завръща се у дома

Завръща се, футболът се завръща

Три лъва на фланелката,

Жул Риме все още блести.

Тридесет години болка

не убиха мечтата в мен. (х3)