Националният отбор на Уругвай достигна точката, от която няма връщане на Световното първенство през 2026 г.

Загуба от Испания в последния мач от груповата фаза на глобалния турнир и отпътуване за дома. В група със Саудитка Арабия и Кабо Верде.

Оказа се, че този отбор на Уругвай е напълно разрушен отвътре.

Старши треньорът Марсело Биелса неслучайно носи прякора "Лудия“. Където и да работи, в каквато и страна да отиде, всичко винаги завършва по един и същи начин.

Колко трябва да бъдат изтощени играчите на тренировки, за да не може Феде Валверде да стане от леглото си?

Марсело Биелса покори поредния безсмислен връх.

Оказа се остина, че Феде, заедно с Родриго Бентанкур, Серхио Рочет и Мануел Угарте, отидоха директно в кабинета му, за да го предупредят: те са изтощени от прекомерното натоварване. Четворката говори от името на целия колектив – в "Селесте“ искат да играят срещу Испания с ниска защитна линия и на контраатаки, защото вече нямат сили да поддържат високата преса.

Знаете ли какво се случи след това?

Биелса извика всички да се съберат и изнесе 48-минутен монолог за своята футболна философия. Повечето уругвайци се обърнаха и си тръгнаха, без да дочакат дори средата на изказването. Ветеранът от Атлетико Хосе Мария Хименес се опита да ги спре, но усилията му не бяха достатъчни. Отборът е уморен. Той повече не може така.

Всъщност това беше ясно още миналия ноември, когато Уругвай загуби от резервния състав на САЩ с 1:5. Още тогава "Селесте“ играеха така, сякаш имат окови на краката си.

"Чувствам, че отборът пострада заради моя подход към мача. Заради начина, по който подготвих играчите. Това, което се случи днес, е резултат от моята работа като треньор“, заяви тогава Биелса, но не подаде оставка, а още 2 часа изнася лекция на журналистите.

Те не се изненадаха. Не наричат нормален човек "Ел Локо“ – "Лудия“.

Освен това, от лагера на Уругвай тогава се изказа Луис Суарес:

"Това преминава всякакви граници. Веднъж поискахме от Биелса поне да ни поздравява! Като капитан на отбора, пет минути му излагах нашите претенции и желания, на което той отговори: "Благодаря ви много“. Никаква реакция.

А ситуацията с Канобио? Това е ненормално. Той накара основен нападател да върши работата на младите момчета, които взехме със себе си за спарингите. А после накара същите тези момчета да играят вместо нас. Това е пълно неуважение. Канобио не издържа – и аз заставам на негова страна“, възмущаваше се "Ел Пистолеро“.

Заради този бунт той повече не беше викан в "Селесте“, а Канобио не игра за Уругвай още 2 години, преди да се извини на Биелса заради Мондиал 2026.

Впрочем, усещането е, че Биелса е загубил интерес към работата си много отдавна.

Още преди Световното първенство той обяви, че ще напусне националния отбор след края на Мондиала, а по време на самия турнир остана запомнен най-вече с критиките си към ФИФА и с онази известна снимка.

"Аз не съм модел и не съм длъжен да ви обяснявам нищо!“, изръмжа "Ел Локо“, когато го попитаха какво се случва.

Изглежда, че той самият не знае. Биелса сякаш е загубил и последната капка душевен покой, която му беше останала.

"Когато пристигнахме в Ню Йорк, той ни забрани да спрем и да поздравим феновете. Нареди ни да отидем право в хотела. А на следващия ден, по време на реч пред отбора, Биелса заяви: "За кого играе уругваецът? За народа!“. Ние дори се разсмяхме“, учудва се Суарес.

Невероятно е как Марсело се е превърнал в такъв човек.

Неговият роден брат Рафаел е дипломат от кариерата, дълго време работи като посланик на Аржентина в Чили. Сестра му Мария Еухения е политик, била е вицегубернатор на провинция Санта Фе.

Те в един глас твърдят, че Марсело е най-умният в семейството, но това не е умът, който носи радост. По-скоро е онзи, който измъчва; онзи, който не ти дава да спиш нощем.

Още в младежкия отбор на "Нюелс Олд Бойс“ през 1987 г. Биелса достига такова ниво на скаутинг, че познава всички момчета в Росарио! Именно той вкарва във футбола Габриел Батистута, когото никъде не искат заради наднорменото му тегло.

Тогавашният му помощник Хорхе Грифа разказва невероятни неща: "Когато Маурисио Почетино беше на 12 години, Биелса дойде в дома на семейството му в 2 часа сутринта и каза на майка му, че много иска да го подпише. Майката го заведе в спалнята, но Почетино спеше. Биелса каза: "Не се притеснявайте, не е нужно да говоря с него, просто трябва да видя краката му“.

Големите "футболни“ крака на Поч впоследствие помогнаха на "Нюелс“ да спечели две титли през 1991–92 г.

В същия отбор бележеше и Рикардо Лунари, когото Биелса открива през 1985-а, когато 15-годишното хлапе прави хеттрик в квартала си:

"Появата му в живота ни беше огромен обрат за нас, тийнейджърите, свикнали да играем за забавление. Тренирахме час-час и половина, но при Марсело трябваше да тичаме по 3 часа с такова ниво на концентрация и физическа интензивност, с каквото не бяхме свикнали. Почти умирахме.“

Да не изстискаш максимума, а да доведеш играча до предела на физическите и моралните му сили – това е кредото на Биелса.

И точно затова той има толкова малко трофеи. Защото хората не са роботи. Всички ние имаме право и на умора, и на обида.

Дори най-преданите, като Лунари, в крайна сметка напуснаха Биелса, за да не прекарат живота си като "Лудия“:

"Веднъж дойдохме на тренировка, а него го нямаше никъде. Чувахме крясъците му, указанията му, но не можехме да го намерим. Тогава внезапно някой го забеляза. Той седеше на едно дърво, търсейки най-добрия ъгъл за наблюдение на тренировката ни.

Нямам силата, която е нужна, за да бъда до него. Запален съм по футбола, но не мисля за играта 24 часа в денонощието. Не искам да живея така.“

Иска ли Биелса? Или може би не умее по друг начин? Това също е голям въпрос.

Неговият дом е стаята в тренировъчния център или хотелът. От дрехите – само спортни екипи. Биелса никога не се пазари за заплатите си, но за Мондиал 2002 взе със себе си над 7000 диска със записи на съперниците на Аржентина. Очевидци разказват, че за да монтира 15-минутно видео, Марсело веднъж изгледа напълно 54 мача.

"Ел Локо“ изобрети не само модерния скаутинг, но и видеоанализа в съвременния му вид. Още в мексиканския Атлас (1993–1995 г.) той правеше неща, за които европейците дори не бяха сънували.

Е, а връхната точка на треньорските му изобретения бяха квалификациите за Мондиал 2002. Тогава Аржентина помете всички по пътя си – Бразилия с Ривалдо, Уругвай с Рекоба, Колумбия с Асприля.

"Той ни събра във фоайето и каза: "Давам ви тактическа установка, вие я приемате – и виждате резултата. Ще ви науча да прилагате висока преса – пред вратата на съперника. Това ще помогне за създаването на голови положения, което ще улесни живота на всички. Ако приемете тази идея, всичко веднага ще стане много по-лесно“, спомня си Кили Гонсалес.

"По време на тактическите занятия имахме толкова много стрелки на дъската, че човек можеше да си помисли, че сме били обстрелвани от индианци“, шегуваше се Тата Мартино.

Тогава всички те бяха във възторг, защото резултатите бяха налице. Те обаче изчезнаха по време на самото Световно първенство. Безкрайната висока преса беше пробивна концепция за времето си, но изтощи Аржентина точно тогава, когато силите бяха най-необходими – и "Албиселесте“ дори не излязоха от групата. След този турнир Биелса замина за три месеца в манастир.

За сметка на това стилът му невероятно зарадва Пеп Гуардиола, който търсеше вдъхновение за бъдещите си успехи: "Никоя друга футболна идея не ме е привличала толкова силно, колкото тази, която предложи Аржентина на Марсело Биелса през 2002 г.“

В това се състои парадоксът на "Ел Локо“ – той почти нищо не е спечелил за 40 години, но е повлиял на футбола повече от, например, Анчелоти. Биелса генерира идеи, но други хора ги доразвиват и извличат полза от тях. А "Лудия“ продължава да се мъчи със своята обсебеност.

Според различни източници, в Нюелс Биелса излязъл пред феновете с граната в ръка, заплашвайки да се взриви, ако не го оставят на мира след загуба с 0:6. Твърди се, че точно тогава са го нарекли "Локо“ (Лудия).

А бившият нападател на Чили Марк Гонсалес разказва една напълно документална история: "Беше след загубата от Еквадор през 2008-а. Биелса влезе в съблекалнята, той беше в ярост: ходеше напред-назад и не говореше с никого. В съблекалнята имаше втора стая, Марсело влезе там. Дълго го нямаше, затова влязохме, а той лежеше на масата за масаж напълно гол. Все едно някой щеше да го оперира. Лежа там половин час, напълно гол.“

Чудак, какво да се прави с него?

Биелса напусна Лацио през 2016-а, след като работи едва 48 часа.

Той изгони всички опитни играчи от Лил през 2017 г., събирайки само младежи, и само след половин година се оказа в зоната на изпадащите, след което си тръгна.

Той призна, че е шпионирал всички съперници на Лийдс в Чемпиъншип, а когато лигата му наложи глоба от 200 хиляди паунда, той я плати вместо клуба, въпреки че никой не го беше молил.

При това – да! – той имаше и успешни периоди, като в същия този Лийдс, в Атлетик (Билбао) или в Марсилия, където Биелса се доближаваше до заветното съвършенство, но винаги за кратък период от време. В дългосрочен план и тук изтощи всички:

"Психологически е много трудно да повтаряш едно и също всеки ден. Трябва да бъдеш много силен, защото това прилича на фабрика. А той изискваше този ритъм всеки ден, всяка минута. Уморихме се. Освен това имахме малък контакт с него. Поздравявах Биелса може би два пъти. Отначало това шокираше. Решихме, че е чудовище. Но не е така. Той просто... е различен, разбирате ли?“, резюмира бившият капитан на Марсилия Род Фани.

И в Билбао се случи същото. На върха на формата си този отбор победи Манчестър Юнайтед на Фъргюсън на "Олд Трафорд“. Но само месец по-късно, изтощен и изцеден, без борба предаде трофея на Атлетико на Симеоне.

И ето сега – Уругвай, където всичко се случи по същия сценарий. Нищо ново.

През 2023 г., когато Биелса оглави отбора, "Селесте“ разгромиха Бразилия и Аржентина, постигайки победа в Буенос Айрес (2:0) за първи път от 1937 г.

Но какво следва? "Лудия“ изтощи всички физически и психологически – и Уругвай вече не е по-силен от Саудитска Арабия и Кабо Верде.

Жалко, че е така.

Нещо повече, жалко е и за самия Биелса. На онази пресконференция във Флорида той беше обезоръжаващо искрен:

"Където и да се появя, атмосферата става напрегната. Ето защо рядко излизам пред публика. Аз съм токсичен. Не ми харесва, но това е моята карма. Срамежлив съм, обсебен. Аз съм робот. Не обичам безпорядъка. Това са моите недостатъци. Трудно ми е да се държа свободно и приятелски.“

Луд с граната...