Развръзката в група J на Световното първенство изглежда така: националният отбор на Алжир ще играе с Австрия от 05:00 ч., а по същото време аржентинците ще се опитат да подобрят рекорда на Лионел Меси в мача с Йордания.

Това е повод за FUTBOL TV да се върне назад към историята, за да припомни за т.нар. "Хихонски позор".

**********

В последния кръг на груповата фаза мачовете от всяка група се играят по едно и също време – сега това изглежда толкова нормално, колкото 11 футболисти в отбор и една топка на терена. Но всъщност през по-голямата част от историята на футбола всичко е било съвсем различно.

Графикът на отборите се е формирвал от съвсем други съображения: логистика, удобство на часовото време във всеки конкретен град. Телевизионната ера, която току-що настъпва, допринася именно за това: мачовете не са толкова много, за това и всеки трябва да бъде показан красиво, продаден, за да се предизвика интерес към него.

На Световното първенство през 1982 г. участват само 24 отбора, като от Африка имаше два. От цяла огромна Азия – само Кувейт, от Северна Америка – само Ел Салвадор и Хондурас, които 13 години след "Футболната война“ пробиха на турнира заедно. На турнира дори имаше два групови етапа, за да се разтегли той поне за месец.

Между другото, и в инфраструктурен план Световното е разтеглено. 17 стадиона, 14 града – за някои от тях идването на условен Сократес или Марадона и до днес остава най-важното събитие в не особено богатата им история. Турнирът се проведе в Испания, където например на провинциалния Аликанте повериха да приема срещите на действащия шампион – аржентинците, на Виго дадоха мачовете на италианците, а на Хихон повериха и трите мача от груповата фаза на главния фаворит.

Именно ФРГ (Федерална република Германия) изглеждаше фаворит не само на Световното през 1982 г., но и на всичко за години напред. Победата на Евро 1980 изглеждаше като "подгряване“ преди последващото им доминиране. Съчетанието от звездите на Хамбургер (Хорст Хрубеш, Манфред Калц, Феликс Магат), Кьолн (Харалд Шумахер, Пиер Литбарски) и Байерн (Карл-Хайнц Румениге, Паул Брайтнер, Волфганг Дремлер) караше хората да мислят за Бундестима като за нещо неуязвимо. По състав това беше един от най-силните не само национални отбори, но и футболни състави в света.

Почти всички тези играчи имаха изключителен международен опит. За Байерн вероятно е излишно дори да говорим, а Кьолн например можеше да стигне до полуфинал за Купата на УЕФА с победа над Барса с 4:0. Хамбургер, разбира се, щеше да спечели своята Купа на европейските шампиони през 1983 г., но дори да вземем предвид последните три сезона преди Световното: те имаха финал за Купата на УЕФА и Купата на европейските шампиони.

Това е без да споменаваме факта, че самата Бундеслига бе състезание от супер топ ниво. Хорст Хрубеш бе наречен "Чудовището, което бие с глава“ заради невероятната си игра във въздуха, а центриранията на неговия съотборник Калц – "бананови“ заради идеалната точност на навесите. В отбора беше дори световен шампион от 1974 г. в лицето на Брайтнер, да не говорим за европейските шампиони и победителите в европейските клубни турнири.

Отборът безспорно имаше силни съперници – славата на играчи като Марадона и Зико отдавна се беше разнесла по света – но групата със сигурност изглеждаше преодолима. "Малкият брат“ в лицето на австрийците, чиито най-добри играчи играеха точно в Бундеслигата, но в много по-слаби клубове, и които загубиха и двата мача срещу германците в квалификационната група. Имаше още чилийци, които бяха изключително далеч от историческите си върхове, и...

А историята на онзи Алжир силно напомня на историята на Сенегал от 2002 г. Безспорно, не всички играчи от основния състав играха във Франция, но шест представители в Лига 1 за стандартите на 1982 г. бе много голям брой. А имаше и играч от белгийското първенство с фамилия... Зидан. Като се има предвид, че родителите на ЗиЗу емигрираха във Франция от Алжир, се прокрадват мисли за някакви връзки – но не, Джамел Зидан от онзи състав няма никакви роднински връзки със Зинедин.

Алжирците преминаха квалификациите под ръководството на съветския треньор Евгений Рогов – строг привърженик на дисциплината, който отучи отбора от алкохола. И изведнъж, точно преди турнира, кормилото бе дадено на човек, чиито постижения не бяха в качеството му на треньор, а само на терена, и то не само футболния.

Разликата в класите беше толкова голяма, че германците не се бояха дори от подценяване. Тези, които смятат Кристиано Роналдо за арогантен, не си представят колко не са се стеснявали в изразите си звездите от минали години. Харалд Шумахер казваше, че в стартовия мач на турнира Бундестимът трябва да вкара от четири до осем гола, треньорът Юп Дервал заяви, че в случай на неуспех срещу Алжир ще се прибере в Германия с първия влак, а Брайтнер директно каза:

"Ще посветим седмия гол на нашите съпруги, а осмия – на нашите кучета!“

Дори Българската телевизия тогава реши да не предава мача на живо, а го излъчи на запис късно вечерта - нещата бяха ясни.

Старт: Хихонският шок, рискът от исторически провал

И след всичко това – 1:2. Националният отбор на Алжир разкъса ленивите германци с бърза и агресивна игра. Историческият първи гол на "лисиците“ на Световното отбеляза Рабах Маджер, вторият – Лахдар Белуми, а германците успяха да отговорят само с един гол на Румениге. Дори не може да се каже, че е липса на късмет: преди гола на Маджер вратарят спаси труден удар и като цяло алжирците показаха по-класна култура на паса от германците.

Честно казано, германците реагираха достойно на удара: във втория кръг чилийците бяха разгромени с 4:1, като до последните минути резултатът бе 4:0. Алжир загуби от австрийците с 0:2, които продължаваха да трупат "сухи мрежи“: още в първия кръг те бяха победили Чили с 1:0.

Преди третия кръг всичко изглеждаше така, сякаш германците, разбира се, получиха шамар в началото, но ако излязат от групите, ще бъдат сред фаворитите. За "пустинните лисици“ сякаш бе достатъчно да победят Чили – и тогава щяха да продължат заедно с някоя от немскоговорящите страни. Те се справиха с тази задача: на 24 юни "Ла Роха“ беше победена в Овиедо с 3:2.

А на следващия ден се състоя най-известният мач в историята на Хихон.

Мачът, в който никой не искаше да вкарва

По онова време за победа се даваха две точки, а при равенство в тях първият допълнителен показател бе головата разлика. След последния мач на алжирците те имаха 4 точки и голова разлика "0“, германците имаха 2 точки и разлика "+2“, а австрийците 4 точки и "+3“.

Още в 10-та минута Хорст Хрубеш, който тогава бе в пика на кариерата си, засече центриране на Пиер Литбарски от фланга… и с това футболът приключи. При германците разликата стана "+3“, при австрийците "+2“ и хората, които говореха един и същ език, успяха да направят така, че да не пуснат алжирците напред.

Веднага след гола играта буквално спира. Двата отбора спират да атакуват. Играчите си подават топката мързеливо в собствените половини, връщат я към вратарите или я чистят безцелно.

Няма нито един опит за удар, нито един шпагат или отнета топка.

Испанските фенове по трибуните започват да викат "Fuera, fuera!“ ("Вън, вън!“) и "Que se besen!“ ("Целунете се!“).

Бесните алжирски фенове размахват банкноти към терена, обвинявайки ги в корупция.

Германският коментатор Еберхард Щанек от телевизия ARD отказва да коментира мача в знак на протест и казва на зрителите: "Това, което се случва тук, няма нищо общо с футбол. Пуснете си друг канал".

Австрийският коментатор: Роберт Зеегер изразява дълбоко отвращение, извинява се на зрителите и съветва хората да изключат телевизорите си.

В австрийските медии резултатът от тази игра беше публикуван в криминалните хроники, а немският "Билд“ излезе със заглавие "Срам и позор“.

"Фарс в Хихон“, "Сделка на зеления терен“, "Антифутбол от висока класа“ – това са заглавия от българския печат тогава.

Алжирската футболна федерация веднага подава официален протест до ФИФА за уреждане на мача. ФИФА обаче отхвърля протеста, тъй като технически погледнато никакви правила не са нарушени на хартия.

Когато на играчите им напомниха, че феновете са похарчили много пари, пътувайки от Австрия, Германия и други страни до този Хихон, Дремлер каза: "Пътуването и неговата цена са риск за самите фенове“.

Толкова за арогантността на Роналдо...

Какво последва?

Двата германско-говорещи отбора се класираха за следващия групов етап. ФРГ, макар и излязла от първо място, попадна в "групата на смъртта“: с Испания и Англия, при положение че напред можеше да продължи само един. Изглеждаше, че съдбата наказва, но... този Бундестим наистина бе твърде силен. Равенство с англичаните, победа над домакините – и здравей, полуфинал.

Там германците показаха, че са готови на всичко заради победата. "Нощта в Севиля“ се смята за един от най-красивите мачове на всички времена: магьосник като Мишел Платини го нарича най-добрия в кариерата си. 3:3, с четири гола в продълженията, наистина изглеждат феноменално – но този мач бе помрачен от ужасяващо нарушение.

Вратарят Шумахер, опитвайки се да пресече включването на защитника Патрик Батистон, се вряза в него с цяло тяло. Според съвременните стандарти за такова нарушение може да се влезе в затвора (Патрик счупи ребра и загуби съзнание), но съдията не отсъди нарушение.

Предвид факта, че Шумахер в крайна сметка спечели дузпите, обидата от този инцидент само се умножава – а Харалд реагира "образцово“: каза, че е готов да плати за новите коронки на Батистон. Любопитно е, че години по-късно тези избити зъби бяха изложени на показ в Берлинския музей.

Този Бундестим загуби единствено от италианците, които самите те имаха достатъчно грехове. Паоло Роси, героят на финала, пристигна на Световното след дисквалификация заради уговорени мачове, а страната като цяло вреше след скандала "Тотонеро“... Австрия, ако на някого му е интересно, точно французите пропусна напред във втория групов етап.

Алжир, по усещане, спечели повече от онзи скандал, отколкото загуби. От спортна гледна точка: те играха и на следващия Мондиал, като се задоволиха с една точка в група с Бразилия, Испания и Северна Ирландия – естествено, без плейофи. Потенциалът на отбора, при цялото ни уважение към него, бе ограничен и едва ли би постигнал нещо на фона на испанци/французи/англичани във втория групов етап. А така този отбор се превърна в легенда.

Интересът към алжирските играчи нарасна още повече – и макар в дългосрочен план, именно германците пострадаха от това. Рабах Маджер премина първо в парижкия Расинг, но малко по-късно в Порто – и стана автор на гол, който мнозина смятат за най-красивия в историята на Купата на европейските шампиони.

През 1987 г. Байерн бе очевидният фаворит на финала, но Маджер с пробив с невероятна техника подари приказката. Между другото, сгреши не кой да е, а... съвременният герой Ханс-Дитер Флик! Алжирците изглеждаха като криптонит за всепобеждаващите германци.

Историята като фарс

Главният резултат от "Хихонския позор" стана реформата на самата система за провеждане на турнирите. ФИФА разбра, че не може така да се разваля зрелището, постанови мачовете от третия кръг да се играят по едно и също време – и именно затова Алжир и Австрия ще играят едновременно с мача Аржентина – Йордания.

Но погледнете красотата на сюжетния обрат! Ако преди 44 години Австрия игра така, че да изхвърли Алжир, то сега равенство между тези отбори гарантира и на двата елиминации и ще изхвърли Южна Корея. Ще се решат ли австрийците втори път да играят срещу спортния принцип? И веднага втори въпрос: няма ли играта съзнателно да бъде насочена към това да се върне историческият дълг?

Както е казал германецът Хегел, историята първия път се повтаря като трагедия, втория път като фарс. "Хихонският позор“ и спънките в регламента станаха трагедия за алжирците, отлагайки с 32 години излизането им в елиминациите на Световно първенство – но кой знае дали сега те, заедно с бившите си насилници, няма да ни поднесат пореден фарс.