"Изпращаме една специална година. Специална по две причини. Първата е, че през 2019 г. се навършиха 100 години организиран баскетбол в България. Вече 100 години в България има състезания по баскетбол, всякакъв вид. Втората причина е по-специална, защото смятам, че през 2019 г. показахме лек напредък, който ни прави ентусиасти за 2020 г. Това са двете важни неща, които мога да кажа в този момент", заяви президентът на федерацията по баскетбол Георги Глушков.

"На тази 100-годишнина се опитахме да си спомним за лица, отбори, личности и събития през тези 100 години... Спомнихме си ги с вярата, че баскетболът е с много важна история. Малко федерации могат да се похвалят с такава дълга и богата история и с надеждата в бъдеще да има повече събития, които да ни правят горди, за които да си спомнят следващите поколения. Ако погледнем назад във времето, ние сме членове на международната федерация от много години, има само 7 държави в света с членство, по-дълго от нашето. Имаме успехи. В последните години сме активни във всяка една област. Имаме проекти за подрастващи, които са свързани с ФИБА и с ЕС. Правим и други проекти, които са свързани с държави, които не са в ЕС. Всяка година имаме събития от такъв ранг със съдействието на ФИБА и под тяхно ръководство - европейски първенства. Така че ние в тези години се утвърдихме като един надежден партньор, който успява да работи по стандартите, които ФИБА иска да вижда. Това е хубаво за нас и можем да бъдем горди, че по стандарти на организация на събития сме на добро ниво. Трябва вече да започнем да говорим и за другите ни стандарти", добави още единственият българин, играл в НБА.

"През 2019 г. преживяхме събития, които ни вдъхновиха. 20-годишните момичета, които успяха да се наложат убедително, да спечелят участие в А дивизия, което не бяхме постигали доста време. Но не толкова важен е фактът, че го постигнахме, колкото начина, който беше категоричен. Затова ние сме убедени, че това е пътят, трябва да дадем възможност. Тук има много противници на факта, че не даваме възможност на чуждестранни състезателки да се състезават в нашето женско първенство. Но причината за това е, че искаме да развием нашите момичета с това, което имаме. Аз лично смятам, че нашите момичета имаха възможност да играят на добро ниво и затова получиха развитие. Тази тема е много дълга и много спорна, но за нас това е пътят в момента, за да дадем възможност на нашите момичета да получат този шанс да се развият и да вдигнем нивото на женския баскетбол, защото доста години липсваха резултати. Самочувствие даде начинът, по който го направиха – с убедително класиране. Това беше важно за момичетата, защото те почувстваха, че могат и са добри. И срещу добри и класни отбори успяха да постигнат. Аз смятам, че това им даде това самочувствие и сега те са вдъхновени. Успехът е хубаво нещо, защото той те кара да сънуваш и да мислиш за по-хубави неща. Това е, което ние искаме – да започнат да сънуват, че стават още по-добри. Защото това ще ги накара да дадат всичко от себе си и да го постигнат. Затова е важно не самото класиране като такова, то е важно за нас. За тях е важно да покажат, че могат да са добри и това да ги вдъхнови да постигат. Те, като млади хора, със сигурност мечтаят да станат още по-добри състезателки. Това ще ги накара и в тренировки да слушат треньорите, за да разберат всичко и да го постигнат. Това е много важно за мен, то е малка подробност между класиране и можене, но вдъхновението може да даде този резултат, който на нас много ни се иска. Момичетата получиха награда, която не е от мен, аз съм субективен. Те получиха оценка от хора от българския спорт. 20-годишните не са направили впечатление само на мен, а и на тези хора, които оценяват по някакъв начин спорта. Затова те получиха този спортен Икар и попаднаха в топ 5 на отборите в България, което е важно и стимулиращо за тях. Но аз смятам, че е стимулиращо и за тези, които са под тях. След като могат едни, би трябвало да могат всички. Трябва да получат това вдъхновение. То е такава сила, която ако е подхранена от правилно обучение от треньорите, от обстановката, дава резултати. Ние го знаем, в другите държави е така", добави той.

"Росен Барчовски има опит, познат е. Аз съм играл в национален отбор, който той е ръководил. Говорим си често, споделяме мисли, идеи, неща, които трябва да се случват. На нас ни се иска да надграждаме. Това, което имаме и сме постигнали в последните 2 години, не беше никак лошо. Имахме хубави моменти, видяхме колко можем и кога, както и защо не можем. Видяхме го много ясно, баскетболното игрище показва нещата, особено когато мине емоцията, загубим с една точка и се сърдим на съдиите. Като минат една-две седмици и вече без емоцията можем да видим какво сме направили и какво не сме. Много е важно тази оценка после да я направим и да търсим надграждането. Това ни трябва в момента – да надграждаме това, което сме постигнали, и да имаме мотивирани баскетболисти, които искат да защитават цветовете на държавата. В последните години Евролигата дава много пари на състезателите си и не им дава възможност да играят за националните си отбори. Допусна се разделение, което не е от полза за федерациите, защото не могат да ползват най-добрите си състезатели. Защото в предишните поколения да играеш за националния отбор беше най-голяма гордост. Това трябва да преодолеем и да вървим напред. Целта ни е надграждане. Имахме нашите шансове за класиране на Световното първенство, много малко не ни достигна. Идва нова квалификация, ще се борим. За Европейското е по същия начин. Влязохме в 24-те на Европа, сега има нова квалификация, трябва да продължим. Конкуренцията е сериозна, трябва да продължим. Това ще бъде и стимул, предполагам, защото ако не е стимул, то тогава какво трябва да си мислим? Че сме се примирили. Когато се примириш, спираш да се бориш, спреш ли да се бориш, нямаш шанс да победиш никого. Изхождайки от тази проста максима, нещата трябва да са по-различни", каза още той и заяви дали има ли поставена цел – подмладяване на отбора: 

"Календарите на ФИБА са такива, че има много малко време за селекция, пък е хубаво да дадеш шанс на младите, те да се преборят, да искат. Съвсем нормално е да искаш да се пребориш за нещо, за да постигнеш нещо, трябва да се напънеш. Не можеш седнал да получиш всичко, а дори и да го получиш, няма да ти бъде сладко. Иска ми се да ги видя младите. Думата "хъс" не отразява емоционално и духовно състояние, а само моментна емоция, затова няма да я използвам. Искам да имат вдъхновение и желание да покажат нещо добро", заяви още той.