Тулуза е четвъртият по големина град във Франция и най-западният крупен град на Републиката, а съответно, най-близко до Испания. Река Гарона, на която се намира градът, извира от 1872 метра надморска височина в Северна Испания, а до Барселона е по-близо, отколкото до Париж.

Тук  е погребан един от най-почитаните християнски светци и е основан едва ли не най-знаменития монашески орден. От друга страна това  е столицата на Еърбъс-а и национален център за космически изследвания.

Тулуза е град с богата история, но тук почти нищо не е останало от галите, които го основават, както и от вестготите, които пристигат по време на Великото преселение на народите и дори правят града столица на своето кралство. За сметка на това до нас достига легендата на един от най-почитаните светци от ранното християнство - Сатурнин. Този гърк (роден е в Патра) получава сан епископ и е изпратен тук, за да спасява душите на езичниците. Един ден, отказвайки да вземе участие в жертвоприношение в чест на Юпитер, Сатурнин бил вързан за опашка на бик и влачен от него до смъртта си. Така земните страдания на епископа приключили, а по-късно той е признат за светец. Интересното е, че се почита от католици и православни, а през 11 век в негова чест е построена църквата Сен Сернен.

Трябва да отбележим, че свети Сатурнин не е първият преследван християнин по тези места. През 13 век в провинцията възниква учението на катарите или албигойците, което се разминава с официалната римска църква. Първоначално всичко се свежда до религиозни диспути, но след това папа Инокентий III обявява кръстоносен поход и европейското рицарство под ръководството на Симон дьо Монфор поема на юг. Военната операция продължава 20 години, а на насилието могат да завидят дори главорезите от сегашната Ислямска държава. Избити са хиляди мирни жители, а за ускоряване на изтребването Доминик де Гусман създава Инквизицията и Доминиканския орден. Страдат не само катарите, но и нищо обикновени хора, нямащи нищо общо с тази ерес. Цялата провинция е осеяна с бесилки и клади и всичко това в името на Господ! Сто години след тези трагични събития костите на мъчениците се белеели по полетата, а при обработката на земята изскачали глави на мъченици, които стряскали сънищата на селяните.

Доминиканският орден оставя голяма следа в картата на Тулуза, включително тук е издигната знаменитата и величествена църква на якобитите (орденът по-късно приема името на Доминик де Гусман), която символизира победата на паптсвото над катарите. В храма е погребан и един от най-видните доминиканци - Тома Аквински. Той умира далече от тук, но орденът решава да пренесе останките му в своя главен храм.

По-късно през вековете развитието на града замира. Тулуза се превръща в заспало провинциално селище, с консервативно настроено население, сякаш откъснато от света. Вероятната причина за това е силното влияние на Доминиканския орден, чиито представители предпочитат да се занимават с духовни неща, отколкото с материални. А може би споменът за жестоките изтребвания и кървавата ванкхалия спира предприемчивостта на местните хора. Впрочем, тук продължават да загиват хора. Първо са погромите над еврейското население, след това е епидемията от чума, а накрая и Стогодишната война. Гладът и наводненията са между другото. Постепенното съвземане започва през 16 век, когато местни търговци започват да изнасят вино за Англия. Развива се текстилната промишленост, увеличават се площите със зърнени храни, но най-голямото благосъстояние настъпва с производството на синя боя на растителна основа, която се изнася за цяла Европа. Още по-голям е бумът през първите десетилетия на 20 век, когато тук пристигат хора от Италия, Испания и Северна Франция. Постепенно се въвеждат нови индустрии като самолетостроенето и химическата промишленост, а през 60-те години се поставя началото на космическите изследвания и електронната промишленост. Сега Тулуза е на първо място по просперитет и развитие.

Всички забележителности са съсредоточени в стария център на града и няма туристическа група, която да не бъде насочена тук. Впрочем, веднага става ясно, защо градът се нарича розов. Всичко идва от характерния цвят на кирпича, добиван от долината на Гарона. Този цвят става символ на Тулуза, а по-късно се появява още един символ -виолетовият. Той е навсякъде в града, включително и в няколкото вида местни конфитюри.

Що се отнася до центъра, тук е пълно с малки магазинчета, кафенета и бутици, а по крайбрежието на Гарона и Южния канал ще намерите многобройни ресторанти за всякакви вкусове. Впечатляват голямото количество евтини заведения за хранене, което бързо намира своето обяснение - Тулуза е вторият след Париж учебен център на страната, със около 110 000 вечно гладни студенти.

Не бива до подминаваме и музея на авиацията. След края на Втората световна война Шарл дьо Гол разпорежда да бъде създаден Национален център за космически изследвания. Така градът става столица на всичко, което лети, а в околностите се намират заводите на концерна Еърбъс, както и музеят "Аероскопия". Експозицията е огромна, феноменална и не може да бъде описана. Тук се намират както военните Месершмити, така и съвременните Фантоми, малките Чесни и дори истински Конкорд. Главното е, че може да се влезе във всяка една машина и почти всичко е интерактивно - човек може да седне зад щурвала и спокойно да се запознае с работата на самолета.

Тулуза приема Тур дьо Франс за 27-ми път. За първи път това се случва през 1903 година, когато тук завършва третият етап на състезанието. За последно градът приема финал и старт на етап от Тур дьо Франс през 2008 година. Тогава 8-ят етап започва от град Фижак и е с дължина 172.5 км. Характерното за него е, че завършва с групов спринт.