От няколко седмици 19-годишно момче с гипсирана лява ръка продава мартеници из магазините в центъра на София, след като свършат часовете му в училище. Направила ги е майка му, която е безработна. Вече е измайсторила над 4000, а Йордан Колев ги предлага, за да подпомогне семейния бюджет. Позната история, нали?

Разликата между Данчо и връстниците му в подобна ситуация е, че нашият герой е 9-кратен републикански шампион по таекуондо, а преди няколко месеца стана сребърен медалист на европейското първенство в Букурещ в категория до 80 кг. В България от години никой не го е побеждавал, но за да печели битки и медали в чужбина, му трябват средства поне за да пътува. Досега е финансирал участията си само от семейния бюджет.

"Не продавам мартениците, за да събирам средства за състезания. Но парите влизат в семейния бюджет и всъщност отново се връщат при мен“, казва пред "Труд“ Данчо, който е спал в гарата на Мюнхен на първото си европейско състезание, защото е нямал възможност за нещо повече.

Йордан Колев се опитва да събере средства, с които да отиде на едно от най-престижните световни състезания- "Купата на президента“- в началото на месец април в Бон. Данчо е убеден, че ще бъде първият класирал се български таекуондист на олимпиада.

Единствената финансова помощ, която получава шампионът е от семейството му. Еднократно с 500 лв.  му е помогнала и строителна фирма. Тези пари обаче няма как да стигнат на спортист от такова ниво. На олимпиада с такъв бюджет не се ходи.

Логично е да зададем въпроса защо другите държави помагат на спортистите си с бази, пари, доктори, а нашата държава не прави нищо за тези, които  й носят достойнство и успехи. Единственото, което е получил от министъра на спорта Красен Кралев, е поздрави за медала в Букурещ.

Самият Данчо признава, че е писал до над 150 различни фирми с молба за спонсорство, но е получил едва 11 отговора, които са гласели, че фирмите нямат възможност.