Признавам си, че отдавна не бях изпитвал толкова голямо разочарование и шок. Не заради гръмкия провал на прогнозата, която дадох в навечерието на мача или още по-малко заради загубените пари, които заложих на двубоя. Разочарованието дойде от загубата на време за гледане на среща в стил началото на 90-те и необходимостта като фен на английския футбол да преглътна един голям и горчив хап.

При цялото ми уважение към Арсенал, неговите фенове и към големите заслуги на Арсен Венгер, но най-разумното нещо е французинът да бъде уволнен. Още преди мача с Евертън тази седмица.

Всички знаят с каква скорост се развиват двубоите в Лига 1 и колко близо е тамошният футбол до този, например, на Фулъм в годината на изпадането на "котиджърсите". И в тази връзка няма никаква логика отбор с претенциите на Арсенал да загуби на собствен терен с 3:1 от тим, който дори не е сред кандидатите за титлата във Франция и разпродаде звездите си през лятото. Още повече, че лондончани през последните четири години само отпадаха на този стадии в Шампионска лига и сега показаха амбицията да продължат напред. 

Няма никаква логика всяка година, с упоритостта на магаре на мост, да повтаряш едни и същи грешки и всяка година да унижаваш тези, които плащат най-скъпите билети за двубоите на отбора ти.

Ако Арсенал бе вкарал в първите минути, може би нищо подобно нямаше да се случи. Впрочем, генезисът за да не вкарат домакините се крие в това, че всички бяха убедени в побоя над средняк от по-слаб шампионат. Всички бяха убедени в могъществото на Венгер и великолепието на Санчес. Първите 20 минути "артилеристите" правеха всичко както трябва, с едно изключение - не стреляха. Недооценката - Монако не е голям отбор, трудно излезе от групата, а начело на атаката си има 34-годишен нападател, който за последно водеше атаката на Фулъм - изигра най-важна роля във фиаското на домакините.

Рано или късно обаче си плащаш за своя аристократизъм без покритие.

Владеенето на топката заради самото и владеене успокояваше хората на Венгер и дори домакините не се стреснаха и не приеха като опасен сигнал факта, че когато губеха топката, гостите изведнъж разгръщаха мащабно нападение. След получения гол "артилеристите" разбраха какво трябва да правят, но пак сбъркаха с начина на осъществяване на намеренията си. Очевидно е, че "топчиите" в своите занимания са пропуснали лекцията, в която се казва, че когато загубиш топка напред, трябва веднага да се връщаш назад. За разлика от хората на "малкия" специалист Жардим, които показаха прекрасна тактическа дисциплина. Бербатов отлично се бореше с полузаспалите защитници на противника, намираше много лесно позиция в наказателното поле, умело задържаше топката, но подозрително уютно се почувства при намирането на бързи проходи в отбраната на Арсенал.

Ако гол при контраатака ти вкара 34-годишен нападател, за когото навремето Сър Алекс казваше, че е бавен - това е огромна беда.

Провали се и главният голмайстор на Арсенал. Чилиецът изглеждаше много по-опасен играч през декември, отколкото сега. Санчес няма гол почти от месец, а от средата на януари няма и асистенция ( в двубои с грандове като Лестър и Брайтън). Наистина, Алексис се стараеше, търсеше топката, поемаше самостоятелно отговорност, но до тук. Ударите му страдаха от липса на точност, а кросовете му лесно бяха разгадавани. Гостите толкова плътно покриха Санчес, че както се казва, кандидатът за наследник на Тиери Анри се върна в първи клас.

Ако ти не знаеш истинското състояние и форма на играчите си, тогава с какво право се окичваш с лозунга "голям треньор"?

Отделен материал може би трябва да се напише за главния неудачник вчера. Френският красавец имаше толкова много положения за гол, колкото нито един противник на Лестър през този сезон! Върхът на унижението бяха двете ситуации пред празна врата, които предизвикаха освиркванията на публиката и показаха общата слабост на Арсенал.

Съветът към Венгер е да се поучи от своя колега Жозе Моуриньо - да си намери класен нападател и на никого да не казва, че ще го купува.

И последно, нека се върнем към тактиката на Арсенал и нейния основен идеолог. Да чакаш съперника - това е от миналия век. Хората на французина не показаха нито висока преса, нито синхронна работа, нито добра опорна зона (проблем от няколко години), а грешките в защита се повтарят, напомняйки ни постоянно за тактическите грешки на Мосюто. Жардим много лесно победи, защото колективът му, макар и с малки кадрови възможности, показа дисциплина във всички линии, показа умение да се нагажда към играта на съперника (макар, че за това бяха нужни цели 20 минути) и най-важното - португалецът дойде с отбор, а не със сбирщина от индивидуалисти.

Разбира се, опонентите на написаното по-горе имат право на свое мнение, както и това да твърдят удобното, че Арсенал е играл зле, а не, че Мосюто е изчерпан и надигран от Жардим. Но уважаеми защитници на Венгер, оставяйки настрана вероятността, че градинарят отговаря за тактиката на отбора, а масажистът за играта в защита, нямате ли усещането, че за последно вашият отбор бе забелязан на 17 май 2006 година?