Най-важният мач от програмата на Шампионска лига във вторник вечер се състоя в Дортмунд и любителите на футбола с нетърпение очакваха този сблъсък, след като Борусия и Арсенал за втора поредна година се оказаха в един квартет. През миналия сезон двата тима успяха да излязат от "групата на смъртта", но през настоящия сезон не се очаква толкова сериозно противопоставяне: Галатасарай и Андерлехт имат своите амбиции, но турците и белгийците по никакъв начин не могат да се доближат до класата на немския и английския отбор. И все пак срещата на "Сигнал Идуна Парк" си остава класика.

За съжаление, новата битка между Борусия и Арсенал не се получи грандиозна и завърши с два гола пасив за "артилеристите", като хората на Арсен Венгер могат само да благодарят на своя съперник, че прояви голяма доза снизходителност и в последните 20 минути на мача намали оборотите. Снощният мач обаче трябва да накара някой на "Емирейтс" да се размърда и внимателно да помисли над случилото се. Не, няма опасност лондончани да не успеят да се класират за плейофите на най-важния клубен турнир. Страхът е в друга посока.

Знам, че това, което ще кажа няма да се хареса на поклонниците на Венгер, но усещането е, че френският специалист с голяма упоритост, бих казал с инат, превръща мощното някога оръдие в малко детско водно пистолетче.

Дали хвалебствията към французина, които се носят от "Емирейтс" под формата на лека розова мъгла, не са причина за неадекватните действия на Венгер?

Няма да гадаем над това.

Французинът от началото на новия сезон залага на схема 4-1-4-1, но едва ли и Арсен може да обясни, защо излезе с тази тактическа постройка на терена на толкова сериозен съперник какъвто е Борусия. Смелост или инат? Или загубено чувство за реалност. Интересното е, че дори дръзкият Юрген Клоп, независимо от предварителните прогнози, че отборът ще играе на родна земя инициативно и активно, се застрахова и започна мача с двама опорни полузащитника. Как така тогава Венгер реши, че в Дортмунд може да отслаби собствените си редици? Тук не става дума, че дуото Фламини - Артета щеше да избави гостите от загуба, но поне домакините нямаше да бъдат толкова мобилни и да правят каквото си поискат в половината на Арсенал. Венгер обаче реши да не жертва някой от атакуващия си квартет, докато неговият противник Клоп смело остави Кагава на пейката и не сгреши, натривайки носа на своя колега.

Месут Йозил се намира на светлинни години от това, което показваше в Реал Мадрид и още по-близо - на Световното първенство по футбол, а призивите към Венгер да вземе мерки и да намери мястото на немеца, засега срещат обясненията на французина, че физическата кондиция на Месут все още не е на ниво. Много удобно обяснение за онези, които в захлас слушат своя гуру, но за непредубедените любители на футбола причините за превръщането на Йозил в невидим човек са повече от ясни. Просто играчът не е на мястото си - Месут не е флангови футболист и това го знае всеки, който поне малко се интересува от английски футбол. Нещо повече, играта на немеца край тъча го прави по-слаб, а трудоемката работа, с която Венгер го товари във всеки мач, отнема от играча онези сили, които са му нужни за взривоопасните влизания и гениални подавания. Да не говорим, че в ролята на "десетка" Йозил ще има по-голямо влияние върху играта. Оказва се, че най-скъпият футболист в историята на Арсенал не е толкова полезен в атака! Недопустимо е мениджър с опита на Венгер да допуска такава грешка. Освен, ако французинът не е решил да въплъти в действителност слуховете за продажба на Йозил.

Разсъждавайки за проблемите на Арсенал в атака и опорната зона, сега е ред да се върнем и към любимата тема на английските журналисти през последните няколко месеца - отбраната на Арсенал. Още преди мача стана ясно с каква защита ще излязат гостите (заради ината си да не купи бранител, Венгер е силно ограничен откъм варианти) и почти се предполагаше кой ще бъде нарочен за "черна овца" при евентуален провал. Пускайки в игра 19-годишният Белерин, Арсен предприе риск, но не младият играч подведе французина, а най-опитните защитници Кошчелни и Мертезакер! Впрочем, защо ли пък им трябва на французина и немеца да се напрягат, след като със сигурност ще играят и в следващия мач на своя отбор, и в по-следващия, и дотогава, докато Венгер не закупи защитници, с които да увеличи конкуренцията в състава си.

Оправданията на французина, че отборът му е сполетян от травми, няма как да вървят, след като месец преди края на трансферния прозорец се писа, че Арсен има нужда от бранители. А говорейки за оправдания, ако някой има по-голямо основание да се оплаква, то това е Юрген Клоп. Но не, немецът не е човекът, който ще мрънка и ще се оплаква. Просто треньорът на Борусия замаскира проблемите в своите редути с активна и агресивна игра в атака. И спечели.

От казаното по-горе с просто око се вижда, че Венгер определено страда от липса на творчески идеи, а подозренията са, че Арсен е загубил и способността си да накара играчите си да се раздават. А дали французинът тайно не се надява да открие своя втори Анри? Ако това наистина е така, а не опира до обикновен инат, то тогава нещата са по-лоши, отколкото изглеждат. Защото с воден пистолет не се печелят битки.