Във вторник на „Емирейтс" се случи нещо, за което през последните три месеца постоянно писаха вестници и аналитици - Арсенал практически не успя нищо да противопостави на отбор, чиято класа се оказа много по-голяма от тази на „артилеристите". Няма да се връщаме в предишните години и да слушаме оправданията на Венгер: лош жребии, изпращайки на Арсенал Барса или необяснима липса на концентрация в първия мач с Милан - французинът е виртуоз на словесните еквилибристики и признавам, че със своята риторика успя да заблуди и пишещия този материал. Разбира се, чудеса понякога се случват във футбола, но когато развитието на даден клуб е насочено изцяло и категорично към отказ от трофеи и целенасочено се работи по превръщането му в средняк - цяло чудо е, че отборът все още се намира в борбата за топ 4. Истината е, че Арсенал много ми прилича на италианския Лацио, който е много близо до числото на топ отборите, но с играта си съвсем не е топ отбор.

Преди началния съдийски сигнал секторът на гостите избухна във фойерверки и докато стюардите тичаха към немските фенове, „Емирейтс" потъна в дим. Първата атака на мюнхенци може и да не успя, но при втората падна първия гол. Всъщност, след началните седем минути се разбра, че Арсенал е безпомощен, а към определението на Байерн „немска машина", трябва да се прибави и „убиец". Защото, баварците по изкусен и хладнокръвен начин започнаха да изучават и дебнат своята жертва, а след това с един - единствен удар атакуваха болното място. Дори когато съперникът не се предаде, Байерн продължаваше да търси слабото място на противника си, да нанася удари и в крайна сметка доведе нещата до техния край - престъплението на „Емирейтс" се видя от всички, а немците оставиха след себе си много улики.

Левият фланг на защитата на Арсенал се оказа ахилесовата пета на тима и лично на мен ми е много интересно, как така Венгер не реши този проблем през двата трансферни прозореца? В същото време на десния фланг на атаката на Байерн беше поставен един от най-резултатните играчи на немците - Томас Мюлер. На всичкото отгоре Хайнкес довърши своя колега, когато в хода на мача Манджукич и Томас постоянно си сменяха местата, а това обърка Вермален и на практика белгиеца не се справи със задачите си. Капитанът на Арсенал през цялото време се намираше по-близо до центъра на наказателното си поле, отколкото в зоната, която трябваше да брани, но за това няма как да обвиняваме лидера на „артилеристите". Чудно ли е тогава, че рейдовете на Мюлер и Лам са - внимание, моля - 51% от атаките на баварците?! Т.е. повече от половината от всички рейдове на гостите се осъществиха през зоната на Вермален, или там, където би трябвали да има класен ляв защитник. Чудно ли е, че всичките голове на Байерн дойдоха след комбинации от дясната страна на атаката на гостите?

Впрочем, тук идва и другият въпрос: защо играчите на Арсенал позволиха на германците да отправят повече от половината си удари извън наказателното поле. Логиката не показва ли, че когато нападател получи топката, защитник трябва да му попречи да стреля (справка Милан - Барселона)? Още по-страшното е, защо лондончани позволиха на противника да отправи 4 удара от - отново внимание, моля - вратарското поле!? Имам чувството, че във вторник вечер Арсенал приличаше на някакъв партизански отряд в тила на немците, който се придвижва тихомълком, за да не бъде разкрит...

Няма нужда повече да анализираме мача - с просто око се видяха слабостите на домакините - слаб вратар, слаб ляв фланг и неумелото използване на Уолкът, като вината в случая не е на Тио, а на неговия наставник.

Двубоят с баварците всъщност може да бъде разгледан и от друг ъгъл, защото ако мачът показа най-големите проблеми на „артилеристите" през този сезон, то на клубно ниво Байерн Мюнхен - това е всичко, което Арсенал не е, но феновете му искат. Голям клуб, със собствен стил, благоразумна политика на управление, нов стадион и ниски цени на билетите (най-скъпият билет във вторник вечер струваше малко над 100 евро, за същата сума може да се закупи абонаментна карта за срещите на Байерн!). След две години без трофеи (финал в ШЛ, който можеше да бъде спечелен), никой не раздава интервюта наляво и надясно, а вместо това бяха закупени трима играчи (Данте, Манджукич и Мартинес) и без „но", „обаче", „финансов морал" и т.н., отборът е първи в Бундеслигата и от четвъртък сутринта е с най-голям коефициент за победа в Шампионска лига.

Логично следва въпроса: А сега накъде? Относно Мюнхен, там ще станем свидетели на приятелски мач. Трудно някой може да повярва, че англичаните ще вкарат три-четири гола на своя противник, който след двубоя на „Емирейтс" е 99% участник на четвъртфиналите в Шампионска лига. Единственият шанс на „артилеристите" е да покажат искрен и непринуден футбол. Не като онзи в Северен Лондон от вторник, в който отборът приличаше на своя мениджър - апатичен и дезориентиран педант, който се пъчи със своята риторика, клубна емблема и въпроса: „ Покажете ми друг човек, който е печелил 4 Купи на Англия (правилният отговор: Сър Алекс).