В Москва 12 сантиметра не достигнаха за победа в Шампионската лига. В събота вечер тези 12 сантиметра сработиха срещу Байерн Мюнхен. Във футбола се печелят трофеи, но и се губят. Ди Матео и Челси можеха, но не загубиха финала - изстрадаха го и целият свят видя, как неудачниците с големи сърца стъпват на европейския връх.

12 сантиметра - това е диаметърът на гредата. В Москва на нея попадна Тери, а в Мюнхен Щвайнщайгер, за да видим всички ние в крайна сметка новите крале на Европа. Точно когато най-малко очаквахме от „аристократите" да го направят. FUTBOL TV честити на „сините" и техните фенове победата и сбъдната отпреди девет години мечта.

Девет години -  прекалено дълъг срок във футбола. Такива дълги приказки няма, защото децата за това време порастват и започват училище. Поради това, краят на подобна приказка могат да дочакат само възрастните.

Тази мечта се роди през пролетта на 2003 година, а през лятото Роман Абрамович се разшета на трансферния пазар и още през следващата пролет неговият Челси достигна до полуфинал в Шампионска лига. Сега подобно нещо е немислимо да се случи - дори Манчестър Сити трябваше да дочака четири години за своя знаменит успех. А на Челси не му бе нужен и един сезон за да се превърне в европейски гранд....

За тези девет години „аристократите" се превърнаха в главен фаворит в най-силното първенство на Европа, главен дразнител в Европа и участник на един финал в Шампионска лига. Челси тренираха двама европейски шампиона и един световен първенец. Лондончани харчеха много, понякога затягаха пояса, но „сините" така и не успяваха да покорят Стария континент. Ударите на съдбата и разочарованията станаха прекалено много и едва ли друг отбор-ловец на слава би издържал това.

В интерес на истината Челси се държеше като малко дете, живеейки на принципа: колкото по-лошо се движат нещата, толкова по-големи са разходите. На Анчелоти бяха заплатени 15 милиона паунда, за да не го видят повече на „Стамфорд Бридж", на Порто 13, за да бъде привлечен Вилаш-Боаш, след това още 20 за да избавят Лондон от неговото присъствие. Шесто място в шампионата. Каква слава, какви мечти.....

Никой не очакваше Челси дори на четвъртфинал. Андре започна да пренебрегва ветераните, те пък се разбунтуваха, смятайки своята история за незавършена и достойна за ярък епилог. Историята на Челси, облечена в мечтата на Абрамович и превърнала се в смисъл на техния живот. Кой е този Вилаш-Боаш, който да сложи кръст на всичко това? Португалецът напусна Лондон, а „сините" достигнаха до полуфинала с оскърбителния статут на аутсайдер, за който оставаше единствено да запази своето достойнство в сблъсъка с най-добрия отбор в света. Челси се отказа да показва мускули - когато в предишните години отборът игра агресивно, съдбата и съдиите се намесваха, а сега в своето пред пенсионно състояние „сините" избраха единственият правилен метод да победят един от най-добрите отбори в света и домакин на финала на Шампионската лига - този метод беше тестван на полуфинала, а резултатът, който постигнаха изуми целия свят.

Не бива да ни учудва, че на левия фланг на атаката се появи защитника Бертранд. В събота вечер всеки играч на Челси беше защитник и тук не трябва да задаваме въпроса: необходимо ли е това? Когато на финала излезеш без своя капитан, когато някои от водещите ти играчи пропускат най-важния мач заради наказание, когато лидерите ти са малко по-млади от мениджъра, когато самият наставник е с неясно бъдеще: спечелването на подобен финал е повече от достойно!

Разбира се, не всички приказки за възрастни завършват щастливо. Но ако не се надяваш, едва ли някога ще дочакаш и хепиенда. Мечтата на Челси бе жадувана в продължение на девет години и накрая се сбъдна. Да живее новият Крал на Европа!