Барселона победи Манчестър Юнайтед красиво и елегантно, а след мача, Абидал вдигна Купата над главата си - само до неотдавна животът на французина се намираше в смъртна опасност. Веднага след последния съдийски сигнал Гуардиола отиде и прегърна по мъжки първо своя защитник, и едва след това насочи своето внимание към останалите си футболисти. Вендетата, която каталунците извършиха в сърцето на Лондон срещу „червените дяволи" показа на целия свят дребни детайли, които може би много специалисти пропуснаха и не им обърнаха внимание. А именно, оставянето на пейката на Пуйол и пускането в игра именно на Абидал. Убеден съм, че Карлес щеше да играе не по-лошо от своя съотборник, но просто Абидал трябваше да бъде на терена от самото начало. Това не е треньорско решение, а мъжко. И в този мач Гуардиола показа защо е обичан от играчите си, а ние изобщо нямаме право да говорим, че този човек не може да прави нужните замени, че тима е подпиран от съдии, а футболистите му са циркаджии-симуланти. Поне в този двубой видяхме и другото лице на „блаугранас" - по-доброто.

Мачът показа и нещо друго. Врелият и кипелият във футболни битки Сър Алекс може да греши. И то да прави грешки, за които човек няма никакво обяснение и които едва ли биха били допуснати от треньор на средно ниво, а неприятното за човек с подобна величествена футболна биография е, че е започнал да не се учи от грешките си. Истината е, че шотландският специалист не може да печели финал срещу Барселона и е тръгнал да побеждава каталунците с Карик и Гигс - вярва ли някой, че двамата могат да се справят с полузащитата на Барселона? С кой тогава? Скоулс и Флетчер? Юнайтед дори направи много в двубоя, изравнявайки резултата без да създава положения за гол. Чичарито не разбрахме взе ли участие снощи, Рууни типично в своя си стил навъртя километри за радост на екзалтираните фенове на „червените дяволи", но ефектът на действията му бе близо до нулата, Евра грешеше постоянно, Валенсия нервничеше, а Карик няма нищо общо с Шави. Това е истината и като фен на Юнайтед ме боли от нея.

А върха на безумието на Сър Алекс е да остави извън групата за мача Бербатов - голмайстора на Висшата лига на Англия, футболист, който умее да задържа топката, има поглед върху играта и е най-интелигентният му играч. Остави на пейката и Нани, т.е. шотландецът се лиши от двамата си играчи, които умеят наистина да забавят темпото и винаги намират възможност да отправят точния пас в нужния момент - според статистиката, това са хората с най-малко сгрешени пасове през сезона! И те не започнаха като титуляри! Няма как веднага да не направя аналог с миналогодишния четвъртфинал с Байерн - помни ли някой как бе загубен? Куцият Рууни бе на терена за радост на по-голямата част от заблудените фенове на „червените дяволи" и на практика отбора игра с десет човека... е, може и да биеш УБА, Уулвс и Съндърланд с намален състав, но няма как да си равностоен срещу голям отбор. Аз питам, ако Рууни се бе контузил по време на мача, кой щеше да го замени успешно? Защото всичко се случва по време на един двубой и човек трябва да има резервен вариант - ако нямаш, ти обричаш битката от самото и начало. Истината е, че приказките преди мача, че англичаните са неудобен съперник за Барселона се оказаха една фикция и най-вероятно служеха за самоуспокоение и заблудиха много хора, включително и мен...за съжаление.

На практика, само и единствено Моуриньо успя да победи тази Барселона на финал. Но неговата тактика бе съвсем различна - хвърли в боя най-доброто с което разполагаше, игра със затворен стил на игра, удряше постоянно по слабите места на противника, малко късмет, много майсторство от страна на Касияс и в крайна сметка, победа за Кралския клуб. Защото величието на Барселона не е в това, което прави, а в това, че нищо не прави, играейки си своя си футбол - без глупави решения и чакайки момента за нанасяне на своя удар.

Нека обаче да благодарим на Юнайтед, че снощи не се опита да затваря играта и не обрече финала в скучно зрелище. „Червените дяволи" са най-добрите в Англия, но недостатъчно за Барселона. Много добри футболисти загубиха битката на „Уембли", а още по-добри я спечелиха. Това е животът, а реалността победи в случая - нищо необикновенно не се случи в събота вечер. Ще има още много славни триумфи, ще има и поражения. Ще има и спорни финали и шампионска неопределеност. В момента обаче Барселона е непобедим.