Сензация и трагедия. Така може да бъде определен снощният мач между Манчестър Юнайтед и Севиля. Дори Челси да бие Барселона тази вечер, това няма да е изненадващо, защото ще се срещнат два класни отбора, които знаят как да извличат максимума от минимални ситуации, колективи, в които е пълно с отлични играчи. А Севиля? Отбор, в който има само желание.

Още при жребия за плейофите феновете на Манчестър Юнайтед потъркваха доволно ръце, спомняйки си за петте гола във вратата на андалусците в Москва през октомври. По-нататък задоволството стана още по-голямо - Ейбар вкара пет попадения на Рико, Атлетико също отбеляза "петица", при това в Андалусия, а и през уикенда севилци катастрофираха срещу Валенсия на свой терен.

За това и "Олд Трафорд" предвкусваше голям празник снощи, макар и срещу съперник като Севиля, петият в Примера дивисион - важното е класиране за четвъртфиналите на най-големия клубен турнир в Европа. А след това има само четири мача до финала. Защо не при малко късмет в жребия (ако бъдат избегнати Барселона/Челси, Байерн, Ливърпул)? Случи се обаче невероятното, в което феновете на "червените дяволи" все още не могат да повярват. "Театъра на мечтите" за една вечер се превърна в "Театъра на трагедията". Или на позора. Зависи от гледната точка и скалата на разочарованието от Жозе Моуриньо.

Да, не от отбора и скъпоплатените му звезди, а точно срещу португалеца. Човекът, който промени изцяло философията и харизмата на тима, залагайки на страхлив футбол и всички произтичащи от това обстоятелства. Впрочем, не е ли дошло времето да говорим за Страхливия? Специалистът, който продължава да вади "автобуси" от джобовете си, живеейки с успехите от преди десет години? Или Безволевия? Защото във футбола на сегашния му отбор има много страх и няма никаква воля.

И в крайна сметка не е никак смешно, че Юнайтед загуби от Севиля. Смешното щеше да бъде, ако "червените дяволи" бяха победили.

Да, Юнайтед контролираше събитията до 70-та минута. Да, една грешка в центъра и лош късмет за Матич доведе до първия гол. Но какво направи преди това английският отбор? Предпазлива игра и баналното - проход по фланга и подаване. Именно подаване, а не остро центриране или центриране. Навремето дори Гари Невил и Уесли Браун създаваха по-голяма острота, играейки с пас напред. А снощи? Нямаше нито агресия от първата минута, нито желание да бъде смачкан съперникът от самото начало. Напротив, отборът, чиито главни звезди са в опорната зона, отправи 21 удара към Де Хеа! И това насред "Театъра"! Нещо, което нито Барселона е правила, нито Реал Мадрид, нито Челси! Сякаш спокойствието се бе възцарило на терена снощи. И карайки ни постепенно да осъзнаем, че не става дума за спокойствие, че в мача участват два отбора - един, в който има желание, хъс и вяра и друг, изграден от безделници, превърнати от своя мениджър в страхливци.

Импотенцията на Жозе обаче достигна своя връх с влизането в игра на Бен Йедер - главното оръжие на Севиля. Изключително бърз футболист, който умело борави с топката във всякаква ситуация и знаещ как да се измъква зад гърба на защитниците. Играч със съвсем други характеристики от тези на Муриел, когото Монтела извади. Може би стюардите на "Олд Трафорд" трябваше да дадат указания на защитниците да стоят близо до френския нападател? Или може би от медицинския щаб на домакините трябваше да инструктират играчите си да не се допускат подавания към свежия Бен Йедер? Истината е, че португалецът проспа тази смяна и по никакъв начин не реагира на хода на Монтела. А дали Жозе изобщо се е готвел за тази среща и е изучавал противниковите футболисти? По всичко изглежда - не. "Специалистът" самодоволно раздаваше интервюта след победата над историческия съперник, даже защити Клоп, успя да отговори на Невил и му остана време да каже на Франк Де Бур, че е най-лошият мениджър във Висшата лига на Англия. Най-лошият ли?

А най-ярката илюстрация на снощната трагедия стана пасът на стомилионната покупка на Юнайтед - възможно ли е играч, който струва 105 милиона да изпрати топката в тъч, без да е притесняван от някой?

И когато говорим за трагедия, другата очертаваща се такава е, че Жозе няма да бъде изгонен след два месеца. Мениджърът не е просто наставник на отбора, а цар на "Олд Трафорд". Босовете имат безгранично доверие в Моуриньо, а наскоро изтече информация, че при какъвто и да е конфликт с играчите, управата ще застане на страната на мениджъра. Най-непонятното е, с какво човекът от Сетубал заслужи такава любов от клуба?

Може би отборът показва зрелищна игра?

Може би отборът играе с лекота срещу силните тимове?

Може би футболистите достигат своя потенциал и се изкачват на ново ниво?

Едва ли Жозе и управата  си задават тези въпроси. Напротив, португалецът до такава степен се е самозабравил, че има наглостта открито да се подиграе с клуба, плащащ му всяка година по 17 милиона: "Седял съм в това кресло в Шампионска лига след като отстранихме Манчестър Юнайтед в осминафинал на "Олд Трафорд". Това се случи през 2004 година с Порто и през 2013 година с Реал Мадрид, Юнайтед и двата пъти изпадна. За отбора това не е нов опит".

И това казва всичко...