Феновете получиха римейк на финала от предишното Европейско и най-интересния мач от осминафиналите на сегашния турнир, като мнозина експерти изказаха съжаление, че Испания и Италия трябва да се срещнат на толкова ранен етап от плейофите. В крайна сметка Италия детронира Испания и изпрати хората на Висенте дел Боске у дома им, а "Скуадра Адзура" продължава напред, изненадвайки специалисти и букмейкъри.

Впрочем, оказа се, че не бива да съжаляваме за ранния дуел между двете велики сили, защото тази среща само потвърди слабостите на испанците, за които говорехме преди Евро 2016 и ни накара по-сериозно да погледнем към Антонио Конте, който внимателно проучи тези слабости, а възпитаниците му безжалостно удариха по указаните болни места.

Испанците са силни, когато движението на отбора е на нужната висота. Само в такъв случай минават изненадващите подавания и пробивите. В противен случай всякакви опити за разкъсване на отбраната на противника не води до нищо. Дори супертехничните изпълнители, с които разполага "Ла Фурия", се губят, както изчезва гюле в блато.

Още в първите минути феновете започнаха да си задават въпроса, къде са изчезнали безупречната култура на паса на испанците, феноменалната бързина на дрибъла и кратките, но до сантиметър точни откривания на един или друг играч? С всяка изминала минута на "Стад дьо Франс" ставаше ясно, че шампионите са изпаднали във функционална яма. Ударът на Пелле във 2-та минута, неговият точен изстрел в 9-та минута и по-нататъшното увеличаване на натиска само потвърдиха това.

Разбира се, най-лесно е да бъде обяснено всичко с грешки в натоварването на подготвителния етап и изчерпването на т.нар. "златно поколение". Или каквото и да е друго.

А нещата са много прости: Конте, подобно на Йоахим Льов отпреди две години, внимателно разучи испанците и успя да убеди футболистите си, че те трябва стабилно да изпълнят гигантски обем от индивидуална и колективна работа, ако искат да постигнат резултат. Само забележете - Италия е единственият отбор от Евро 2016, чиито нападатели изпълняват и ролята на защитници!

Другото, характерно за италианците е, че полузащитниците със завидно постоянство оказваха помощ на щатните бранители, чието качество и без това е безупречно. Халфовете светкавично се оказваха в собствената половина при загуба на топката и също толкова светкавично се появяваха в полето на противника, когато топката биваше овладяна. "Скуадрата" за секунди преливаше от 3-5-2 в 5-3-2, 3-3-4, 3-4-3 и дори в някои моменти в 2-4-4. Всичко това обърка испанците и превърна италианската отбрана в непристъпен рубеж.

"Ла Фурия" първо отстъпи на фланговете. Неуморните Алесандро Флоренци и Матиа де Шилио показаха високи морално-волеви качества, но преди всичко хванаха в мъртва хватка Хуанфран и Алба, а след това създаваха и ширина на атаката.

Колкото и да е чудно, "Ла Фурия" отстъпи и средата на терена. Серхио Бускетс не знае за какво е на полето, когато се намира под постоянна преса, като тук голяма бе ролята на Пелле, който изкара въздуха на каталунеца. След Алба може би Бускетс бе най-слаб от испанците.

Умилява и вярата на Дел Боске в Сеск Фабрегас. Играчът на Челси бе чудесен срещу турците, но под пресата на испанците се разтвори и изчезна от терена. Единственото, което ще запомним от Сеск в мача са неговите театрални изпълнения в стил "Бускетс". И тук е първата грешка на Дел Боске. Дали треньорът не трябваше да използва работягата Коке, който умее да се бори и да тича, както го правеше Джакерини? Емануеле участва в първия гол, а след това само работеше. Именно Работеше - с главни букви.

Тук трябва да споменем и Марко Пароло. Това е още един "бетонен" играч от ръкава на Конте, който голяма част от публиката няма да запомнят с нещо голямо в мача. Но Марко правеше това, което получи като указания от своя треньор и за секунда не се отклони от наставленията на Антонио. Всичкото от "а до я" бе уплътняване на зоната между Флоренци и Де Роси, а при спечелване на топката от италианците Марко имаше за задача да се втурва в половината на испанците. Така "Скуадра" чрез контранабезите на Едер, Пелле, Джакерини и Пароло създаваше числено преимущество и допълнителна неувереност в противника.

Цялата ситуация се отрази зле на Иниеста. Андрес се опитваше да прави нещо и вероятно "компютърът" на испанеца работеше на пълни обороти, но лидерът на "Ла Фурия" трудно се проявява, когато партньорите му не се движат. Оказа се, че Иниеста играе сам със себе си и всичките му усилия са напразни.

В крайна сметка Италия напълно заслужено спечели, като голът на Пелле чисто формално подписа окончателната присъда на испанците. А тя бе издадена още преди мача, в който видяхме компактен и тактически грамотен отбор, гениални треньорски решения и огромна мотивация на играчите. И изплашена Испания, която така и не се реши да играе своя стил или да измисли нещо ново.

Само Германия може да спре италианците. Ако това не се случи, много е вероятно "Скуадра Адзура" да стъпи на европейския връх. Но дори това да не се случи, единствено заради снощния спектакъл, спокойно можем да кажем: Forza Italia, Forza Antonio Conte. Bravissimo!