Англия ще започне участието си на Световното първенство в ЮАР идното лято с мач срещу САЩ. И ако той завърши по същия начин, както този през 1950 спечелен от американцитес 1:0, голмайсторът на янките трявба да внимава.

След феноменалният мач в Бразилия подценяваните американци се радват на живот като на национални герои. За нападателят Джо Гейтънс той е твърде кратък. Гейтънс разбива мечтите на Англия за успех в турнира с фамозен гол, който ознаменува най-великата победа на САЩ и най-злощастната загуба на Англия за всчики времена.

Но докато Уейн Рууни и компаниия се надяват да избегнат повторение на тази среща, евентуална тяхна загуба в ЮАР няма да е толкова съкрушителна, колкото е била съдбата на този велик футболист.

През 1964 той е арествуан с пистолет опрян в тила от бруталната тайна полиция на Хаити, служеща на кръвожадния диктатор Франсоа Дювалиер – Папа Док.

Гейтанс е син на белгиец и хаитянка през 1924. Когато бил повикан в състава за Мондиал 1950 той бил задочен студент и мияч на чинии на половин работен ден. Футбол той играл в полупрофесионалната лига за тим от Ню Йорк.

Успял да стигне до националния отбор, тъй като заявил намерението си да вземе американско гражданство. В книгата си “Мачът на техния живот” от 1996 Джефри Дъглас цитира думите на нападателя, който разказва как в нощта преди мача американците посетили 12 от баровете на Рио де Жанейро. Дори наставникът на янките признава, че те нямат шанс за победа и просто се наслаждават на пътуването си до слънчева Бразилия.

Британски вестник пише: “Американците пристигнаха оклюмали за срещата в Бело Хоризонте – вероятно бяха най-странният тим на световното. Някой от тях носеха каубойски шапки и пушеха големи пури. Други все още имаха лек махмурлук”.
 
Гейтънс обичал да изпъква на терена. Той разкъсвал предната част на тениската си и като много други футболни икони от следващите епохи мразел да я загащва и да вдига догоре калците си. Прякорът му бил Джоуи Джи.

Съотборникът му Хари Къф казва: “Той казваше – “Хари, Хари, те искат аз да си…” – А аз му отговарях – “Не се притеснявай за това, Джо, те няма да забележат. Изчакай да започне мачът и остави калците свалени”. Другото характерно за него беше разкъсаната му тениска в долната част”.

Въпреки махмурлука в 37-ата минута Гейтънс вкарва единствения гол в мача, който му носи статуса на икона.  Това е единственият случай, в който двата отбора се срещат в Световни финали и е подвиг, който Лендън Донован и неговите съотборници ще опитат да повторят срещу “Трите Лъва”.

Съотборниците на Джоуи Джи поясняват, че той плонжирал 4 метра “все едно полетял” за да стигне до ниско-центрираната топка и да я прати зад вратаря на Англия Берт Уилямс. Други казват, че това било хвърляне по корем, завършило с отскачане на топката от неговата глава.

Къф, който сега е на 82, казва: “Само Джо би опитал нещо толкова налудничаво. И само той, ако беше жив и седеше тук, можеше да разкаже как топката влезе във вратата.”

Гейтънс бил скромен герой. За гола си той казвал: “Реално Уолтър Бар я ритна. Еднственото, което аз направих бе да плонжирам”.

Фаворитът Англия, със Сър Алф Рамзи и Том Фини в състава, отпадат от групите като огорчените звезди определят гола като “случаен”. Хората на Фабио Капело трябва да измислят по-добро оправдание, ако паднат в Рустенбург на 12 юни.

След 1950 Гейтънс продължава кариерата си във Франция.  Но само 4 години по-късно той напуска и се връща в Хаити, където се жени за Лилиян Дифей. Вдовицата му някога казала: “Той искаше даму родя цял футболен отбор”. Джо стига само до 3-ма сина преди трагедията.

При връщането си в Хаити той захваща бизнес, отваряйки химическо чистене и същевременно ирае за местен тим и тренира младежите. По-малкият му брат Жан-Пиер казва: “Той бе добре познат в спортните среди в Хаити”.

Но доброто му име и статуса му на герой в САЩ не го спасяват, когато семейството му се забърква в опасни политически игри. Въпреки, че Гейтънс не е политик, повечето му близки работят за противник на диктатора Дювалиер.

И когато последният става прзидент през 1957, майката на футболиста и неговия брат Херард са арестувани и убити от отрядите на смъртта. Останалата част от семейството напуска страната. Но невинният Джо бил непокорен. Той останал в Хаити.

На 8 юли 1964, личната гвардия на Дювалиер нахлула в дома на Гайтенс преди самия футболист. Лилиян по-късно разквзва: “Когато Джо пристигна, майка ми се опита да го предупреди. Той обаче не разбра думите й. Той не вярваше, че някой би искал да му навреди”.

Гейтънс е отведен  спистолет опрян в тила като е заставен да отиде в полицейския участък със собствения си автомобил. Брат му Жан-Пиер допълва: “Жена му получи разрешение да прибере колата 3-4 дена по-късно. От тогава няма следа от него”.

Лилиян и синовете им се укриват, а две години по-късно напускат страната. С години семейството му отчаяно го търси, но до 1986 - когато Дювалиер е свален от власт - те не са могли да се върнат в Хаити и да започнат да търсят отговори за съдбата му. По-късно същата година Жан-Пиер среща бивш сенатор, който е бил съкилийник на на Гейтънс в затвора Форт Диманш. Той бил прехвърлен в друг затвор малко след след идването на футболиста.

Жан- Пиер казва: "Три или четири дена след като си тръгна сенаторът, един пазач от затвора му каза, че е късметлия, защото предишната нощ са убили всички във Форт Диманше".

"Мислим че тогава е бил убит - около средата на юли. Но никога не сме били напълно сигурни. Те са унищожили всички доказателства относно всички убити по време на режима на Дювалиер. Те изгориха и унищожиха всичко."

Счита се, че диктаторът е отговорен за смъртта на над 30 000 души през своето 14- годишно терористично управление в карибската държава. И Джоуи Джи може и да е мъртъв, но не и забравен.

През 1976 Организацията на американскиет държави заклеймява правителството на Хаити заради неговия арест и най-накрая Гейтънс получава място в Залата на славата на футбола в Америка.

Той определено ще бъде запомнен от английските и американските фенове на 12 юни. Но англичаните ще се молят този резултат да не се повтаря повече.

 От в-к “Сън”