Най-знаменитата трагедия в историята на бразилския футбол е известна сред любителите на футбола с името "Мараканасо". Тези дни обаче в летописите се появи още една черна страница, която бразилците биха се радвали да изтрият от паметта си. Торнадото от Белу Оризонте. Разбира се, драматургията бе съвсем друга. През 1950 година се получи драма, а преди три дни - филм на ужасите. В средата на миналия век мачът с Уругвай бе трагедия, а в средата на тази седмица срещата с Германия може да бъде сравнена с позор.

Бразилия загуби от немците на крачка от финала. С резултат 1:7. На домашния стадион. Пред очите на десетки хиляди недоумяващи, ридаещи и съсипани фенове. Има ли още право Сколари да говори за заговор на ФИФА срещу Бразилия, след като играчите му изглеждаха на терена срещу Бундестима повече като ученички, играещи добре познатата махленска игра "народна топка", отколкото професионални футболисти?

В 24-та минута стана страшно, а в 29-та настъпи ужасът. Грандиозно поражение на един отбор и знаменита победа на другия. Красиво изпълнен химн, показване на фланелката на Неймар и много рев след мача. Впрочем, това бе най-доброто, което бразилците показаха в сблъсъка. След това "селесао" просто прегоря, изгоря и се изпари. На терена остана само един тим, който през второто полувреме демонстрира нежелание да продължи да унижава своя съперник, а до почивката вкарваше и вкарваше, и вкарваше, но не, за да избие някакви комплекси, показвайки, че се намира по-високо от опонента си. Не, немците играха деловито и хладнокръвно, тъй като другояче не умеят да го правят.

Кино и немци - филм за възрастни. А футбол и немци?

Специално за мача във вторник вечер - да! По принцип, след първия си гол възпитаниците на Льов се отдръпват назад в очакване да получат свободни пространства, насищат средата на терена с повече играчи, а нападателите започват да пресират противниковите защитници. Не толкова, за да отнемат топката, а за да оказват психологически натиск, което се отразява върху акуратността на играта на противника. Сега обаче немците смело се нахвърлиха върху бразилците, възползваха се от бардака в чуждото поле и в уличен стил унизиха петкратните световни шампиони. За тази победа ще се говори още дълго!

Впрочем, нека не стреляме по пианиста. Поражението на Бразилия е отражение на това, че Сколари е с 12 години по-стар, Майкон не е Кафу, Марсело няма нищо общо с Роберто Карлос, Оскар няма класата на Роналдиньо, Неймар дори не заслужава да носи обувките на Ривалдо, а за сравнение между Фред и Феномена изобщо не може да става и дума. Преди 12 години имаше талантливо бразилско поколение, което с лекота спечели световната титла. Сега имаме футболисти, които медиите надуха в очите на подрастващите. Самба-балонът обаче се пръсна. И то с такава сила, която още дълги години ще кънти в ушите на местните фенове.

Впрочем, в неделя вечер може да станем свидетели на още една трагедия на бразилска земя. Германците трябва да изиграят последния си мач, в който да докажат, че имат най-силния национален отбор в света. Заслужава ли Бундестима световната титла? От това, което видяхме до сега - да! Заслужава го. А, дали ще я спечели - мачът с Аржентина е утре.