Националният отбор на Аржентина излезе от групата си, без да загуби нито една точка. Трудно може да кажем, че футболът на "албиселесте" радва окото, но не може да отречем, че колективът на Акехандро Сабеля играе много стабилно и най-важното - прагматично. Във всеки един от досегашните мачове на тима резултатът бе направен от Лионел Меси. Лидерът на Аржентина явно има намерение да вземе трофея, който до този момент липсва във великолепната му колекция.

Има много хора, които смятат, че не е задължително Меси да стане световен шампион, за да бъде причислен сред великите имена във футбола. Разбира се, по разбираеми причини ще оставим без внимание мнението на почитателите на Барселона, още повече, че самият Меси добре разбира, че за да бъде причислен към супергероите на футболната история, той трябва да спечели нещо значимо. Най-значимото. Без най-важния трофей във футбола няма как да попаднеш в клуба на Пеле, Франц Бекенбауер, Диего Марадона, Сър Боби, Зинедин Зидан. Индивидуалните награди и клубните трофеи са много важно условие, но без прпуска от Световното първенство няма как да влезеш в клуба на избраните.

Преди няколко месеца близки до Меси кръгове коментираха, че в главата на аржентинеца е само Мондиал 2014. Няма как да разберем, дали това е истина, но е вярно, че Лионел проведе лош сезон в Барселона, но също така е истина, че невзрачната игра му помогна.

Отдавна е известно, че героите на клубния сезон не се представят добре през летните турнири. На Световни и Европейски изпъкват тези, които са гладни и свежи: Меси през 2009/10 вкарваше като робот, стана голмайстор на Шампионска лига, спечели "Златната обувка", а след това отиде в ЮАР и не вкара нито едно попадение. По това време се заговори, че Лео се чувства отлично в Барселона и зле в националния. В Аржентина не спираха да го критикуват и обвиняват в липса на лоялност и усърдие. И така до квалификациите за Мондиал 2014, в които Меси стана голмайстор. Сега нещата се обърнаха: в родината на звездата критиките изчезнаха, но след последния мач на Барселона трибуните освиркваха Меси.

"Той ще се завърне към предишното си състояние, ще смени обстановката и ще видите какво ще направи", каза преди 8 месеца (!) прозорливият Луис Меноти.

Но защо трябва да бъдеш мъдрец, за да не видиш очевидното - главната задача на работата на Алехандро Сабеля е да осигури комфорт на своя лидер. Комфорт в психологически, емоционален и игрови план (сега стана ли ви ясна причината, Карлос Тевес да не е сред отбора?).

И отново се връщаме към думите на Меноти, за да разберем колко прав е Луис Сезар: "Той трябва да я има свободата. Най-важното е да се чувства добре когато получи топката. Той има право да се движи свободно по терена и да заема тези позиции, където се чувства комфортно в момента".

Тук следва да кажем също така, че разликата между сегашния Меси и онзи отпреди четири години в ЮАР е огромна. Още повече, че Марадона е далече от понятието треньор, за разлика от хитрия Сабеля, който може да позволи на Лавеци да го пръска с вода, стига да има мир в тима. Може тактиката на наставника на "албиселесте" да предполага скучен футбол, пресметлив и увлечен повече към отбранителни действия, но след 13 юни някой ще обръща ли внимание на това, ако аржентинските футболисти окъпят своя треньор с шампанско? Хайде да си спомни скучната Аржентина през 1986 година. Дори ние, българите, щяхме да заспим пред телевизорите когато "трикольорите" играха срещу Марадона и компания.

Впрочем, онзи Мондиал бе триумф на зрелия Дон Диего. През 1982 Марадона се провали, но четири години по-късно се изстреля в галактическата орбита. За Меси нещата стоят по същия начин - през 2010 година Лео стана обект на подигравки.

Не е ли дошло времето Меси да стане герой? И заслужил член на клуба на избраните?