До началото на Световното първенство в Бразилия остават 3 дни. FUTBOL TV продължава с обратното броене до старта на турнира и си спомня за единствения футболист, който три пъти успява да порази вратата на съперника във финален мач от първенството на планетата.

Джефри Хърст става знаменитост само в рамките на един ден. На 30 юли 1966 година той три пъти поразява вратата на немския национален отбор в мач, който се играе на "Уембли". За това са му необходими 120 минути.

Първото попадение е след дълъг пас на Боби Мур, който решава да изпрати топката в наказателното поле към движещия се към вратата Хъртс. Ударът на последния с глава е неочакван за вратаря Тилковски, който очаквал, че англичанинът ще бъде покрит от някой защитник. Голът е резултат на заучена комбинация на съотборниците в Уест Хем: Мур признава, че от по-рано е знаел, че партньорът му ще се окаже на нужното място в нужното време.

Впрочем, Мур асистира на Хърст и за последното попадение. Което се случва във финалните секунди на допълнителното време, когато англичаните вкарват четвъртия си гол в срещата. По това време на двубоя топката не напуска половината на домакините - немците отчаяно се опитват да изравнят резултата, а Джеки Чарлтън не спира да крещи на съотборниците си да ритат кълбото напред. Съдията вече гледа секундомера си, когато Мур от своята врата с дълъг пас праща топката към намиращия се в чуждата половина Хърст. Нападателят с номер "10" безпрепятствено стига до вратата и с левия си крак снема всички въпросителни около победителя в мача. По-късно Джефри признава, че изобщо не е мислил за това, къде ще попадне топката, просто влага всичката си последна сила в този удар.

Вторият гол на Хърст се оказва най-противоречивият за цялата история на футбола през 20 век. Половин век продължават дебатите за това, къде пада топката след удара си в гредата. Съветският страничен рефер Тофик Бахрамов е категоричен: гол! Последните компютърни модели на траекторията на кълбото показват, че то отскача не зад голлинията, а пред нея. В своята автобиография Хърст изразява съжаление, че съотборникът му Роджър Хънт не тръгва да прави добавки, а просто вдига ръце, за да отпразнува попадението. Фактът обаче си е факт: това е единственият хеттрик във финален мач от Световно първенство.