До началото на Световното първенство в Бразилия остават 8 дни. FUTBOL TV продължава с обратното броене до старта на турнира, опитвайки се да "подгрее" своите читатели с любопитни факти и истории, свързани с големия спортен форум. Този път на нашето внимание е една история, свързана с най-бързия червен картон в историята на Световните първенства. По стечение на обстоятелствата, в ситуацията е замесен и един "любимец" на българската футболната общественост.

Уругваецът Хосе Батиста едва ли е очаквал толкова твърда реакция от страна на арбитъра в мача с Шотландия на груповата фаза на Мондиал 1986. Защитникът явно не успява да уцели топката в краката на Гордън Страхън и вместо великолепен шпагат, се получава фаул срещу звездата на шотландците, които тогава са водени от Алекс Фъргюсън.

На телевизионните екрани нарушението не изглежда толкова опасно, но френският арбитър, добре познатият ни от Световното през 1994 година Жоел Киню незабавно изпраща уругвайския футболист към съблекалнята. Минутата е... впрочем, това се случва в 56-та секунда от началото на срещата.

Очакванията за хубав двубой не се сбъдват. В оставащите 89 минути зрителите на "Естадио Неса" стават свидетели на лош футбол, изнервени действия от страна на футболистите на двата отбора, по-активна игра на южноамериканците, на които обаче не им достига само един човек, за да превземат вратата на упоритите британци. Двубоят завършва при резултат 0:0, а уругвайците остават на точка от второто място и съответно се прибират у дома си.

След мача в малката южноамериканска държава се надига вълна от негодувание срещу Киню, който е обвинен в преднамереност, но самият французин заявява, че нарушението му се е сторило опасно и лично той е свирил в условията на феърплея. Реферът твърди, че няма защо да се извинява на уругвайците и с това историята приключва. Осем години по-късно "любимецът" на милиони българи ще каже почти същото и за играта с ръка на Костакурта в наказателното поле на Италия в полуфиналния двубой от Мондиал 1994 срещу България, но това е друга история.

Истината е, че Уругвай в периода 1970-1990 година ще бъде запомнен не толкова с майсторството на неговите футболисти, а с грубата и твърда игра на тима. Двукратните световни шампиони бият рекорд след рекорд по получени жълти и червени картони и постепенно получават статут на най-груб и безжалостен тим на планетата.

Двубоите с участието на "урусите" са истинско изпитание за реферите, които не само, че трябва да се справят с твърдата игра на футболистите, но и с техните симулации и всякакви прийоми да извадят противника от релси и да изнервят играта.

Впрочем, тази тенденция се запазва и до наши дни. Така например, на Мондиал 2010 Уругвай не бяга твърде далече от старата си "слава": отборът се нарежда на второ място след Холандия по извършени нарушения на турнира. "Оранжевите" правят 126 фаула, а южноамериканците "само" 99.