Тази година в България има избори. При това веднъж за европейски парламент и втори път за националния. Денят за размисъл бе отменен, а купуването и продаването на гласове е 20% от рекламите на партиите. Но деня на изборите за парламента в Брюксел съвпадат с един друг ден за размисъл. За футбола у нас, за националния ни отбор, за феновете на този спорт.

Цял ден се чудя какво да напиша. По едно време се бях отказал от тази статия, но реших, че е по-добре да се говори. Да се кажат някои истини.

Истината, че това поколение няма да види голямо първенство, поради една или друга причина. Бербатов, Мартин и Стенли едва ли ще играят на голям футболен форум на ниво национални отбори, изключая Евро 2004. Странно защо се представят повече от успешно в клубните си тимове. Странно наистина.

Истината, че не можем да обединим отбора, а легионерите предпочитат да ходят в "Син сити", когато са в България, да не говорим за тези, които играят в родното ни първенство. Пеят чалга с текстове срещу други отбори и странно защо никой не обръща внимание. Странно наистина.

Истината, че въпреки 40 хиляди на стадиона нашите момчета не попиха много от духа. Странно защо им е необходим въобще какъвто и да е друг стимул освен този, че играят за родината си. Странно наистина.

И най вече истината, че хората във властта не правят нищо за спорта, не само футбола. Младите обчат да спортуват. Странно къде и кое е нашето бъдеще, ако не спортуващите млади хора. Странно наистина.

Фактът, че днешните избори съвпадат с деня за футболен размисъл е показателен за това, че се нуждаем от промяна от страна на отношението на властта към спорта. Поне министерство, което да свидетелства някаква грижа за базите, клубовете, правата на състезателите. А не агенция на самотек.

Атанас Кирачин

Може да ви изглежда доста песимистично написаното по-горе, но истината е, че съм оптимист. Странно защо, обаче, го пиша под черта. Странно наистина.