Десет дни след края на Европейското първенство по футбол, FUTBOL TV затваря последните страници на големия спортен форум, който донесе вълнения и радост за някои, и тъга и печал за други. След като си припомнихме представянето на всеки един участник в турнира, дойде време и да отправим своя поглед към героите в последния мач от Евро 2012.

ИТАЛИЯ

Представяне на Евро 2012: второ място в групата, загуба на финал
Срещи: 3 победи, 2 равенства, 1 загуби; голова разлика 6:7
Личност на турнира: Андреа Пирло, Джанлуиджи Буфон, Чезаре Прандели
Разочарование на турнира: финалът
Главно събитие: много неща: първият двубой срещу испанците, солидната игра срещу Англия и Германия, дузпата на Пирло, дубълът на Балотели в полуфинала
Откритие на турнира: Чезаре Прандели и неговата тактика

Някои показатели средно на мач:
Отправени удари: 18.3
Получени удари: 13.3
Владеене на топката: 51.5%
Пасове на мач: 517
Точност на паса: 83.9%

Малко бяха хората, които вярваха, че националния отбор на Италия може да направи нещо на Евро 2012. Според специалистите, Испания, Германия и Холандия имаха къде по-големи шансове за успех от „Скуадра Адзура", а букмейкърите дори бяха поставили италианците след Португалия, Англия и Франция. Всъщност, ако трябва да бъдем честни, имаше основания за подобни твърдения - скандалите в италианския футбол в навечерието на турнира, загубата от Русия с 0:3, освен това, нека погледнем само към нападението, с което Прандели замина за Евро 2012 - непредсказуемият Балотели, Касано, който не може да играе повече от 45 минути, Ди Натале, намиращ се не в най-добрите си години, някак си това чувство е малко притъпено, контузията на Роси....

Не е случайно, че определихме Чезаре Прандели за откритие на турнира. Защото специалистът се оказа единственият човек от всички онези, които са работили с Балотели. Всъщност, треньорът не направи нищо повече от това да намери нужния педагогически такт и нека да си сложим ръка на сърцето - надеждите на медиите за срив, провал и някоя чудатост на Марио не се оправдаха. Напротив, момчето даде всичко от себе си на първенството, показа достойно поведение, а на полуфинала отбеляза два фантастични гола, с което спечели уважението на всички и доказа, че е в състояние не само да живее, но и да разсъждава.

Но нека се върнем на представянето на Италия и отговорим на големия въпрос: заслужаваше ли „Скуадра Адзура" да играе на финала. Най-простият отговор е, че щом е достигнала там, значи заслужава. Но отговорът може да бъде и друг: ако съберем на едно място героичните спасявания на Буфон, отчаяната игра на Бонучи, архитектурните ходове на Пирло, енергията на Де Роси, хитростта на Касано и тактическия ум на Прандели, ще получим един пълноправен финалист. Длъжни сме да признаем - в първия мач срещу испанците, както и срещу хърватите Италия игра атакуващ футбол и можеше да победи. Дори на финала първото полувреме беше равностойно по показатели, въпреки катастрофалния резултат на таблото.

Като цяло, Прандели подготви един отличен отбор, който зарадва своите фенове и доказа, че големите играчи са велики независимо от възрастта си. А това, че накрая Пирло и Балотели плакаха е само един плюс в работата на Чезаре - тимът не е равнодушен и жаждата за реванш съществува. Спокойно може да твърдим, че италианците бяха най-интересния тим на Евро 2012. Пристигнаха почти като аутсайдери, изненадаха с атакуващ футбол, играха сърцато и не направиха нито един скучен мач. Включително и в последния двубой, въпреки умората „Скуадра" се хвърли смело срещу съперника си, спечелвайки си още по-голямо уважение.

ИСПАНИЯ

Представяне на Евро 2012: първо място в групата, победа на финала
Срещи: 4 победи, 2 равенства, 0 загуби; голова разлика 12:1
Личност на турнира: Висенте дел Боске
Разочарование на турнира: Пуйол и Вия останаха без трофеи
Главно събитие: спечелването на трети пореден голям турнир
Откритие на турнира: Жорди Алба

Някои показатели средно на мач:
Отправени удари: 16.7
Получени удари: 8.3
Владеене на топката: 65.2%
Пасове на мач: 721
Точност на паса: 88.5%

За националния отбор на Испания е казано толкова много, че трудно ще бъде да коментираме представянето на „Ла Фурия" без да се повторим. От друга страна, може да погледнем тима на шампионите от всякакъв ъгъл и да намерим и други детайли без да се боим, че ще изпуснем нещо. Поради това, нашият поглед този път няма да бъде насочен към представянето на тима, което е известно на всички, а ще разгледаме няколко отделни неща, характеризиращи Испания като тим.

Първо, нека да се обосновем, защо избрахме Дел Боске за личност на турнира. Отговорът е прост - специалистът успя да сплоти играчите, намиращи се на различни страни от барикадата и това умение на Висенте няма как да бъде пренебрегнато. Едва ли някой може да оспори факта, че след пристигането на Моуриньо антагонизмът между Реал и Барселона се засили. Жозе постига резултати, но за него футбола е война, в която португалеца е безцеремонен към чуждите интереси. Нека само да си припомним конфликтите в медиите и най-вече по време на срещите в Ел Класико, включително и недобрите взаимоотношения между Рамос и Пике. А на Евро 2012 Серхио и Жерард станаха едва ли не най-добрите приятели на терена, а единственият гол, допуснат на терените в Полша и Украйна говори, че защитниците си вършат своята работа добросъвестно. Тук не става дума само за двамата бранители. Нека споменем играта на Касияс, великолепният Алба и интересният Арбелоа.

Вторият момент е свързан с лидерството на терена. Който и да изберем от единадесетте на терена, който и да посочим в даден момент, той е готов да поеме отговорността във всеки един мач. При това забележителното е, че никой не дърпа одеалото към себе си: ако играта на Алонсо потръгне, Шави и Иниеста веднага започват да му помагат и обратното също е факт. Това всъщност е едно от главните оръжия на „Ла Фурия", като тук може да включим и това, че всеки един футболист може да стреля ефективно, което прави тима непредсказуем и много ефективен.

Третият момент е свързан с игровата концепция. Тя продължава да бъде традиционната - широчина на атакуващия фронт, много подавания, постоянно движение и игра на ръба на засадата, което изнервя противника. Да, някой ще каже, че му е омръзнало да гледа едно и също (лично на мен този стил никак не ми е интересен), но истината е, че този футбол носи успехи на испанците. Независимо кой е срещу тях, пиринейците играят свой собствен футбол, а вече противника решава какво ще прави - приема ли правилата или се опитва да наложи свой собствен стил. Ако трябва да сме честни, единствените два отбора, които играха грамотно срещу Испания бяха Португалия и Италия (в първия мач) и в тези два двубоя хората на Дел Боске бяха близо до загубата. Защо не стана това - не е темата на нашия разговор. Но ясно се видя в двете срещи, че Прандели и Бенто подготвиха играчите си да работят дълго време без топка, а в случай на овладяването и да не се втурват стремглаво в атака, а да задържат коженото кълбо и изнервят своя противник (тук италианците сменяха рязко стила си на игра, което беше една приятна новост за зрителите). Едно нещо е ясно от казаното до тук - на никой не е по силите да победи испанците с открит футбол. Засега. Другото е, качеството методичност в действията на шампионите, които нямат равни на международната арена. Отново засега.