След успеха на България над Кипър с 2:0 може би мнозина са останали учудени от приповдигната реакция на фенове и медии. Какво толкова направихме, победихме една островна държавица, за която мнозина смятат, че трябва да е част от Гърция. Истината обаче е, че за тази реакция на въодушевление не е случайна и дори малко закъсняла в България.

От тук насетне все по-често ще се радваме на такива победи – над страни като Кипър, Грузия, Албания и Босна и Херцеговина. И причината няма да е, че сме позабравили вече големите успехи над суперсили като Германия и Франция или пък, че тимът ни е станал по-слаб. Истината е, че колкото и опротивяло да ни е това клише, вече няма слаби отбори, а на Стария континент поне на ниво национални отбори има нов ред. Като предзнаменование за него можем да определим триумфа на Гърция на ЕВРО 2004. Това обаче не бе края на пътя на промените, а по-скоро края на началната фаза на преструктуриране на силите.

Горе-долу до към края на миналия век, най-общо казано националните отбори в Европа се поделяха на 4 категории. Най-отгоре стояха Суперсилите – Германия, Италия, Франция, Англия, Холандия и Испания. След тях стоеше една група на тимове от средно европейско ниво – Чехия, Швеция, Португалия, Румъния и тук разбира се може да сложим България. Следваха слабите отбори, някой по-корави разбира се, като Албания, Грузия, Прибалтийските републики и накрая идваха т.нар отбори джуджета – Андора, Люксембург, Лихтенщайн, Сан Марино и др.

Семето на промяната, за която говорим бе посято още при разпадането на Съветския съюз и бивша Югославия.  Но основен катализатор стана вълната от трансфери на футболисти от Източна Европа в западни клубове, последвана от все по-силно изразяващата се тенденция федерациите да наемат треньори от реномирани школи като немската, холандската и италианската.

Новото разпределение ни показва, че вече има само три групи, в които можем да класираме отборите. Първата на Суперсилите безспорно остава. Но една Англия, например бе на път да изхвърчи от нея и така се видя принудена да наеме италианец за треньор. Нещо, на което всеки фен на Острова преди 10-ина години би се изсмял. В тази група нови отбори няма да има. Тя е за богоизбраните страни – тези с голямо население, силна икономика, силно вътрешно първенство и успехи на големи първенства. Следващата я група вече можем да наречем – Група на силните европейски отбори. Тя се разширява значително, включвайки тимове, които по-горе разпределихме като средни европейски и слаби. Третата група (и вече последна) е тази на тимовете от средна класа. Тук попада и Кипър. Групата “футболни джуджета” вече е в историята, защото в нея бих се осмелил да класирам само Сан Марино. Останалите братчета на миниятурния анклав доста пораснаха и сега от тях си патят дори Суперсилите.

Къде сме ние в цялата тази бъркотия. До преди два мача спокойно можеше да класираме тима си към последните места на втора група – Силни европейски отбори. След показаното от момчетата на Станимир Стоилов, спокойно можем да кажем, че сме по-скоро в средната част на тази категория, имайки предвид, че срещу Кипър и Ейре играхме без световни звезди като Димитър Бербатов и Мартин Петров. Третата ни позиция в отминалите евроквалификации пък доказва, че мястото ни е точно в тази компания – на Румъния, Гърция, Ейре и Шотландия. Потенциалът ни е да се изкачим към челните позиции тук, редом с Хърватия, Чехия и Швеция. За съжаление общият упадък на спорта у нас е повлякъл и футбола и по-скоро ще е успех да се задържим на сегашното ниво.

Няма смисъл да се изреждат всички примери, които потвърждават изписаното по-горе. Само ще припомним загубата на Англия от Хърватия на “Уембли”, споменатия вече триумф на Гърция на ЕВРО 2004. Отборите на Русия и Турция стигнаха до полуфиналите на ЕВРО 2008. В момента пък класирането поне в половината от 9-те групи на Зона Европа изглежда може би шокиращо – в първа група водят Дания и Унгария с актив от 13 точки, а далеч зад тях с по 6 точки са Швеция и Португалия. Поради липсата на изявен фаворит втора група се е завързала жестоко и там 4 тима са в сметките, един от тях – Латвия. Това е нищо – 5 отбора от трета група ще се борят до край за класиране за ЮАР – Северна Ирландия, Словакия, Полша, Чехия и Словения са събрани в 5 точки. Първото място в 4-та група изглежда, че ще е за Германия, но за второто битката ще е между Русия и Финландия. В 5-та група пък е отборът на Босна, който е втори с 4 точки преднина пред преследвача Турция и 5 пред Белгия. В 6-та борбата ще е между Хърватия, Украйна и Беларус, когото скоро победихме, тъй като Англия изглежда непоколебима. В 7-ма Румъния, която впечатли на ЕВРО 2008 вече е аут от борбата с 4 точки от 5 мача. Сърбия, Франция, Литва и Австрия ще спорят за първите 2 места. Ситуацията в нашата 8-ма група бе надълго и широко обсъдена, а в 9-та Шотландия, Исландия и Македония ще се борят за второто място, тъй като Холандия е безжалостна. С изключение на Сан Марино и Андора, няма тим който да е без точка след изиграването на между 4 и 6 мача в групите.

Така, след като (да се надяваме) победим в предстоящите си мачове Черна гора, Кипър и Грузия с по 1:0 или 2:1 прочетем заглавия от типа на “СуперБългария се разправи с Кипър за 1:0” и “Отново блестяща победа – 2:1 над Черна гора”, не би трябвало да реагираме с насмешка и да си мислим, че сме опрели дъното щом се радваме на такива успехи. Защото на тях се радват и италианци, англичани и французи, а техните вестници реагират по-същия начин. Там новият баланс е отдавна осъзнат. Тук закъсняхме, но така е, защото сме в края на Европа и сме изградени от стереотипи. Хубавото е, че и шефовете на УЕФА са го осъзнали и ЕВРО 2016 ще бъде увеличено до 24 отбора.

ТЕОДОР МИХАЙЛОВ