Великите магьосници: Лев Яшин


.

Futbol TV продължава рубриката “Великите магьосници” като най-сетне идва ред и на един представител на Източна Европа. И не само, Лев Яшин е и първият вратар, който попада в поредицата.

Лев Иванович Яшин е роден на 22 октомври 1929 година в Москва в семейството на обикновени работници. Само на 12 той е принуден да постъпи на работа във фабрика, тъй като в това време СССР е в най-тежките години от Втората световна война. Яшин е изпратен на работа във военен завод в родния си град и започва да играе футбол към отбора на предприятието. Така го забелязват от Динамо Москва, където е поканен да се присъедини към младежката формация.

Дебютът на Лев за Динамо е през 1950 в приятелски мач. В него той допуска лек гол от противниковия вратар, който просто изчиства топката. През този сезон Яшин играе само два мача от в първенството. След това цели три години той не попада в мъжкия състав, а е пратен при резервите. В тези години стражът играе и хокей, като и в този спорт охранява мрежата на Динамо. През 1953 печели Купата на СССР по хокей, а тимът му остава на трето място в шампионата.

Цялата си футболна кариера в периода 1949-1970 Яшин прекарва в Динамо. От 1954 той е титулярен вратар на тима като измества конкурента си и също футболна легенда Алексей Хомич – Тигъра. В споменатия период от 21 години Динамо печели 5 титли на СССР и три Купи.

Логично през 1954 Яшин е забелязан и от треньорския щаб на националния отбор, за който му предстои да изиграе 78 мача. През 1956 СССР печели Златните медали на Олимпийските игри в Мелбърн след победа на финала над Югославия с 1:0. В полуфинала съветските футболисти надиграват България с 2:1 след продължения. Нашият тим остава трети след успех над Индия с 3:0 в малкия финал.

Големият успех на Яшин, а и на неговите съотборници е през 1960 година. Тогава за пръв път в Европа се провежда континентално първенство като домакин на финалната четворка е Франция. На полуфиналите СССР играе с Чехословакия и печели с 3:0, а на финала среща Югославия и постига нов успех с 2:1 след продължения.

Яшин взима участие и в три Световни първенства. Класата му е забелязана още при първото през 1958 година в Швеция. СССР стига до ¼-финалите, а в групите играе с бъдещия шампион Бразилия, на когото отстъпва с 0:2. Благодарение на Яшин резултатът не е катастрофален. Затова и стражът попада в идеалния отбор на шампионата. През 1962 в Чили СССР отново стига до ¼-финал, но този път отстъпва на домакина. Въпреки че на два пъти Лев получава комоцио той отново е сред най-добрите в турнира. Може би заради тях в мача с Колумбия, в който Съюза води с 4:1 се стига до равенство 4:4. Стражът допуска леки голове в този мач, включително един от ъглов удар. След този двубой френският “Екип” предрича, че кариерата на Яшин е приключила.  Изданието е в голяма грешка, тъй като година по-късно той получава Златната топка. През 1966 пък СССР стига до 4-ата позиция на Световното в Англия. Яшин пътува с тима и на Мондиал 1970 в Мексико. Там обаче той е трети вратар и помощник наставник. За 12 мача в най-големия футболен форум Яшин има 4 двубоя без допуснат гол.

Един от най-силните му мачове е през 1963, когато в Англия се играе двубой по случай 100 години от основаването на Футболната асоциация (ФА). Яшин е в състава на Света, който гостува на англичаните и прави няколко невиждани спасявания. Не случайно и прякор му става названието Черния паяк – сякаш има 8 ръце, с които да спаси всяка топка. Феновете обаче го познават по-добре като Черната пантера също прилягащо му название, тъй като разполага с невиждан рефлекс и пъргавина.

През 1971 Яшин изиграва последния си мач за Динамо Москва. Бенефисът му е на стадион “Ленин” в съветската столица, а на него присъстват 100 000 зрители. В срещата играят величия като Пеле, Еузебио и Франц Бекенбауер. Яшин е единственият вратар печелил Златната топка. В кариерата си е спасил около 150 дузпи, което също е рекордно постижение. Питан за това каква е тайната му той отговорил: “Пушиш една цигара, за да успокоиш нервите си. После удряш силна напитка, за да тонизираш тялото”.

За заслуги към родината си Яшин е награден с Орден “Ленин” през 1967. това е второ по ранг отличие в СССР. След като приключва с футбола Яшин прекарва 20 години на служба в Динамо. Не случайно пред клубния стадион има негова статуя. За съжаления Лев Яшин си отива от този свят през 1990 година следствие на усложнения причинени от ампутацията на крака му през 1986, която е наложена от контузия в коляното.

Освен, че е велик вратар, Лев Яшин е и велик спортсмен и дори тактик. Той е организатора на защитата пред себе си, а жена му не веднъж е казвала, че крещи твърде много на терена. Той е капитан на тима си неведнъж, въпреки че в тази епоха е почти невиждано вратар да носи лентата. Яшин е и сред първите вратари, които откриват, че е по-удачно топката да се боксира при трудните ситуации, отколкото да се рискува да бъде уловена. Други негови открития са бързото хвърляне на топката с цел организирането на контраатака и контрола на защитата. През 1994 година ФИФА създава награда на негово име, която се дава на най-добрия вратар на Световно първенство. Мнозина специалисти обявяват Лев Яшин за най-добрия вратар на 20 век. Такова е мнението и на ФИФА.

Още от поредицата Великите магьосници:

 

 
413