България е сред най-слабо посещаваните национални отбори в Европа
На фона на катастрофалното представяне на България в Лигата на нациите една друга статистика изглежда дори по-притеснителна от резултатите на терена. Интересът към националния отбор е достигнал критично ниски нива, а данните от домакинските срещи показват колко сериозно се е отчуждила публиката от представителния ни тим.
България се нарежда сред последните национални отбори в Европа по посещаемост, като зад нея остават едва няколко от по-малките футболни държави на континента. Цифрите са особено тревожни, тъй като става дума за страна с далеч по-голямо население и футболни традиции от повечето съперници, които ни изпреварват в класацията.
В трите си домакинства срещу Люксембург, Естония и Исландия на стадион "Христо Ботев“ в Пловдив националният отбор е събрал общо 6410 зрители според официалната статистика на УЕФА. Това прави средно едва 2137 души на мач.
Повече от половината от всички зрители са присъствали на първата среща срещу Люксембург, когато на трибуните е имало 4300 души. Само три дни по-късно обаче интересът рязко спадна и равенството с Естония беше наблюдавано от едва 960 зрители. Последният домакински двубой срещу Исландия, завършил с унизителното поражение с 0:5, привлече 1150 души.
Така България заема 48-о място от общо 54 национални отбора в Лигата на нациите по обща посещаемост. От сравнението обаче трябва да бъдат изключени Беларус и Израел, тъй като двата тима играят домакинските си срещи на неутрален терен. Беларус е с нулева посещаемост, докато Израел е събрал общо 1269 зрители в трите си двубоя.
След изваждането на тези два отбора от класацията зад България остават само Андора с 1615 зрители, Лихтенщайн с 2126, Гибралтар с 2477 и Сан Марино с 4915.
Всички останали европейски национални отбори са привлекли повече публика в трите си домакинства. Дори Украйна, която също играе на неутрален терен заради войната, е събрала общо 20 390 зрители.
Безспорен лидер по абсолютен брой публика е Англия с 243 873 зрители. Следват Франция и Германия, а четвъртото място е за Унгария със 164 942 души, или средно по 54 981 на среща.
Още по-показателна е статистиката за запълването на капацитета на стадионите. България е на последно място сред отборите, които играят пред собствена публика, като домакинските срещи на националния тим са привлекли едва 11,4% от капацитета на "Христо Ботев“.
По този показател зад нас остават единствено Беларус и Израел, чиито домакинства се провеждат при различни условия. Дори Андора, която е събрала общо 1615 зрители, е запълнила 15,8% от капацитета на своя стадион.
На другия полюс е Северна Ирландия, която е лидер с 98,5% запълняемост на "Уиндзор Парк“ и средно по 18 149 зрители на домакински мач. Още 13 национални отбора са преминали границата от 90% запълнен капацитет.
Сред тях е и Люксембург – тимът, който завърши зад България в групата, но привлече средно по 8707 зрители на своите домакинства. Контрастът е повече от показателен: докато българският национален отбор играе пред почти празни трибуни, съперникът ни успява да пълни стадиона си независимо от спортните резултати.
Цифрите поставят сериозни въпроси пред българския футбол. Слабите резултати могат да обяснят част от отлива на публиката, но не са достатъчно оправдание. Когато националният отбор събира средно малко над 2000 души в страна с милиони жители, проблемът вече не е само в моментната форма, а в изгубеното доверие на привържениците.
- Равносметка на провала
- Новата Англия
- Маршалските острови развиват футбола с амбицията да получат признание от ФИФА
- Инфантино обсъждал с фамилията Къшнър продажбата на правата за Световното
- Паузи за хидратация ще има и на Световното първенство през 2030 година
- Англия иска да приеме полуфиналите и финала на Лигата на нациите
- Гризман отдаде почит на Роналдо след оттеглянето му от националния отбор
- Лионел Меси поиска от Аржентинската футболна асоциация да не използва образа му за търговски цели
ЗА АВТОРА
Николай Стоянов Гавазов е роден на 16 август 1967г. в град Пловдив. Завърша висшето си образование във Велико Търново, специалност история и педагогика, а по-късно учи психология. Започва като журналист по политически теми, работил е за вестник „Нов Живот”, както и за няколко сайта. От 2008 г. се отдава на футбола. [...]