Новата Англия


Н. Гавазов

Англия постепенно се превръща в един от сериозните претенденти за европейската титла през 2028 г., когато турнирът ще се проведе на родна земя. Под ръководството на Томас Тухел националният отбор промени значително начина си на игра, а успехът с 3:2 срещу Испания в Мадрид беше най-убедителното доказателство за постигнатия напредък.

В 91-вата минута Джеймс Трафорд трябваше да се намеси решително на два пъти в рамките на няколко секунди, за да запази преднината на гостите. Испания вече беше притиснала съперника в собствената му половина, а публиката на "Метрополитано“ очакваше изравнителен гол. Само половин час по-рано ситуацията изглеждаше коренно различна – Англия водеше с 3:0 и напълно контролираше срещата със световните шампиони. В крайна сметка футболистите на Тухел издържаха на натиска, спечелиха с 3:2, сложиха край на серията от 43 поредни мача без поражение на Испания и си осигуриха първото място в групата на Лигата на нациите.

Това беше и десета поредна победа на Англия като гост – постижение, което представлява национален рекорд. Още по-важен обаче беше начинът, по който тимът игра през първите 60 минути. Англичаните наложиха високо темпо, пресираха агресивно и принуждаваха противника да допуска грешки още при изнасянето на топката. При всяка възможност те преминаваха бързо от защита в нападение и създаваха опасности пред испанската врата. Преди изгонването на Елиът Андерсън домакините дори не бяха отправили точен удар.

Само четири месеца по-рано Томас Тухел преживя тежко разочарование на Ссветовното първенство. Англия беше близо до финала, но загуби полуфинала срещу Аржентина, след като допусна обрат в заключителните минути. До 85-ата минута британците имаха преднина, но вместо да продължат да атакуват, се прибраха прекалено дълбоко и позволиха на съперника да стигне до два гола. След срещата германският специалист призна, че футболистите му са станали пасивни и са загубили контрол над притежанието на топката. Особено показателно беше, че именно негова смяна беше довела до добавянето на още един защитник.

След този провал Тухел реши да промени установените навици на английския национален отбор. Вместо да разчита предимно на изчакване и грешки на противника, той насърчи футболистите си да поемат инициативата и да играят с по-висока интензивност. Играчите получиха повече свобода при вземането на решения, а отборът започна да демонстрира по-голяма агресия както с топката, така и без нея. Резултатът е пет поредни победи след септемврийското поражение от Испания, 17 отбелязани гола в шест срещи от Лигата на нациите и видима промяна в цялостния облик на тима.

 

След поражението от Аржентина Тухел обеща, че Англия повече няма да се отказва от инициативата

На 15 юли 2026 г. англичаните бяха само на шест минути от първия си финал на Световно първенство от шест десетилетия. На стадиона в Атланта тимът на Тухел водеше с 1:0 срещу Аржентина след попадение на Антъни Гордън в 55-ата минута. Оставаше единствено да бъде удържан натискът на съперника в последната част от двубоя. Вместо това Англия постепенно се отказа от атакуващите действия и започна да прекарва все повече време пред собственото си наказателно поле.

В 72-рата минута Тухел реши да укрепи защитата, като извади Гордън, който дотогава създаваше сериозни затруднения на аржентинците със скоростта си. На негово място се появи Езри Конса, а Англия премина към схема с петима защитници. Тази промяна обаче практически лиши отбора от възможността да организира опасни контраатаки. Лионел Скалони реагира с по-офанзивни решения, а неговите футболисти продължиха да атакуват и да изпращат топката в наказателното поле.

В 85-ата минута Енцо Фернандес възстанови равенството, а в добавеното време Лаутаро Мартинес донесе победата на Аржентина. И при двете попадения имаше участие Лионел Меси. Англия загуби с 1:2 и отпадна от турнира, въпреки че малко повече от половин час преди края изглеждаше сигурен участник във финала. Между гола на Гордън и победното попадение на Мартинес англичаните владееха топката едва 12% от времето. Отборът почти напълно се отказа от нападението и позволи на съперника да разиграва продължително пред наказателното му поле.

След последния съдийски сигнал Тухел призна, че футболистите му са действали прекалено предпазливо. Германецът обаче не прие тезата, че единствената причина за поражението е преминаването към схема с петима защитници. Според него проблемите са започнали още преди тази промяна, а допълнителният бранител е трябвало да помогне срещу центриранията и включванията на аржентинците. Тухел пое отговорността за отпадането, като подчерта, че тактическата подредба сама по себе си не може да компенсира липсата на спечелени единоборства и загубата на контрол върху играта.

Тези критики напомниха за проблемите, които съпътстваха Англия и по време на управлението на Гарет Саутгейт. Националният отбор редовно стигаше до заключителните етапи на големите първенства, но в най-важните моменти често отстъпваше инициативата на съперника. Загубените финали на Евро 2020 и Евро 2024 срещу Италия и Испания бяха съпроводени от множество коментари за прекалено предпазливия подход на отбора. Тухел беше привлечен именно с идеята да помогне на Англия да направи следващата крачка и да побеждава най-силните съперници, но на световното първенство се сблъска със същия проблем.

Футболната асоциация обаче не предприе промяна на треньорския пост след отпадането. Още през февруари Тухел беше удължил договора си до Европейското първенство през 2028 г., а през лятото потвърди намерението си да продължи работата. След болезненото поражение от Аржентина обаче вече не беше достатъчно германецът да говори за бъдещето и за необходимите промени. Англия трябваше да покаже на терена, че действително е способна да играе по различен начин.

Първата сериозна възможност за подобна реакция дойде на 26 септември на "Уембли“, когато англичаните отново се изправиха срещу Испания. Домакините поведоха с 2:1, но Хари Кейн пропусна дузпа, с която можеше да увеличи аванса им до два гола. Испанците се възползваха от две грешки на съперника и стигнаха до победа с 3:2. Така се повтори неприятният сценарий от световното първенство – Англия имаше преднина, получи възможност да реши мача, но в крайна сметка отново загуби. Въпреки това Тухел видя признаци на подобрение в представянето на своя отбор.

След колебливото начало англичаните успяха да наложат контрол, създадоха няколко опасни положения и принудиха Испания да се защитава продължително. Вместо да се върне към по-предпазливия си подход, германският специалист реши да продължи да развива тази идея, дори когато пред отбора предстоеше среща с по-скромен съперник.

 

Седем гола срещу Хърватия и повече свобода за футболистите вместо строги тактически рамки

В края на септември Англия спечели с 2:0 при гостуването си на Чехия, а на 3 октомври постигна впечатляващ успех със 7:0 срещу Хърватия в Риека. Хари Кейн и Букайо Сака отбелязаха по два пъти, а сред голмайсторите бяха още Джуд Белингам, Антъни Гордън и Морган Роджърс. Това се превърна в най-тежкото поражение в историята на хърватския национален отбор. За Тухел обаче не беше толкова важен крайният резултат, колкото начинът, по който неговите футболисти го постигнаха.

Англия играеше с постоянно движение, чести размени на позициите и голям брой футболисти, включващи се в атаките. Още преди почивката резултатът беше 4:0, а Хърватия не успяваше да намери решение срещу активността на английските полузащитници.

Впоследствие националният отбор спечели с 3:0 срещу Чехия на "Уембли“, а през ноември се наложи с 2:1 над Хърватия пред собствена публика. Петте мача между двете срещи с Испания показаха, че промените на Тухел вече не са просто моментна реакция, а започват да се превръщат в устойчив модел. Англия не премина към необичайна схема и продължи да използва познатото 4-2-3-1. Съществената разлика беше в начина, по който футболистите изпълняваха ролите си.

След октомврийския лагер Тухел обясни пред The Guardian, че треньорският щаб е променил част от тренировъчните упражнения. Целта била играчите да не зависят толкова много от предварително отработени комбинации, а да се научат по-често да реагират според конкретната ситуация. Същевременно от тях се изисква да запазят агресивността си при игра без топка, да реагират незабавно след загуба на притежанието и да осигуряват подкрепа на съотборниците, които напускат обичайните си позиции.

Особено показателна е промяната в ролята на Джуд Белингам. Преди той действаше основно в централната зона зад Хари Кейн, докато сега получава повече свобода да се придвижва към двата фланга, да създава числено превъзходство и да се включва в нападението от по-задна позиция. Движенията му отварят пространства за останалите атакуващи футболисти и поставят противниковите защитници пред трудни решения. Те трябва да преценят дали да го следват, рискувайки да освободят зона, или да запазят позициите си и да му позволят да действа необезпокояван.

Тухел промени и изискванията към крайните защитници. Те вече не се ограничават с традиционните включвания по фланговете, а получават възможност да навлизат към централната зона на полузащитата или дори да атакуват наказателното поле. Подобна свобода изисква добра организация зад тях, като Деклан Райс и Елиът Андерсън имат задачата да следят движенията на Белингам и защитниците и да не позволяват да се отварят опасни пространства.

Третото попадение на Англия в Мадрид беше отличен пример за новия начин, по който отборът изгражда атаките си. Хари Кейн овладя топката с гръб към противниковата врата и участва в развитието на нападението чрез Белингам. Полузащитникът намери свободна зона с точно подаване, а десният защитник Бен Уайт се включи с висока скорост. Испанската защита не успя да реагира навреме и футболистът на Арсенал завърши атаката с удар между краката на Унай Симон.

Това попадение събра в себе си основните идеи на Тухел. Кейн участва в изграждането на нападението, Белингам използва свободното пространство, а защитникът се оказва в позиция да завърши атаката в наказателното поле. Вместо да разчита на индивидуалните качества на отделни футболисти, Англия се стреми да създава предимство чрез движение, скорост и добра координация между различните линии.

Не по-малко важна част от новия модел е пресата. Тухел иска да използва физическите качества и интензивността, с които повечето английски национали са свикнали от клубните си отбори. Веднага след загуба на топката най-близките футболисти се опитват да притиснат съперника, докато останалите се придвижват напред и ограничават възможностите му за спокойно изнасяне. Преди мача с Испания защитникът Джарел Куанса обясни, че дори след отбелязване на гол Англия трябва да продължи да пресира и да търси следващото попадение.

Именно това поведение липсваше в полуфинала срещу Аржентина. След попадението на Гордън англичаните постепенно се отказаха от активната игра и позволиха на съперника да установи продължителен контрол върху срещата.

 

Антъни Гордън и Люис Хол измъчваха испанската защита, а Бен Уайт се завърна след четиригодишно отсъствие

Двубоят в Мадрид се превърна в най-ясната демонстрация на футбола, който Тухел се опитва да наложи. Англия започна изключително силно и още през първите 20 минути Испания не успя да отправи нито един удар, докато гостите създадоха четири сериозни положения. Унай Симон трябваше да се намесва още в първата минута след удар отблизо на Белингам, а след това опасности създадоха Гордън, Райс и Кейн.

Статистиката на Opta също показа колко сериозни проблеми е имала Испания в началото. През първите десет минути домакините направиха само 23 точни подавания – най-слабият им показател за такъв период в историята на Лигата на нациите. Под натиска на английските футболисти дори отборът на Луис де ла Фуенте, който обикновено се отличава със спокойно изнасяне на топката чрез къси подавания, започна да прибързва и да допуска неточности.

Най-сериозните затруднения за испанците дойдоха по десния фланг на отбраната им. Антъни Гордън и Люис Хол постоянно атакуваха пространствата зад защитниците, а Деклан Райс им помагаше с подавания от по-задни позиции. Според данните 46,1% от докосванията на Англия в последната третина са били концентрирани вляво. Гордън си върна притежанието на топката седем пъти – повече от всеки друг на терена. Той беше водещ и по отношение на пробивите с топка, които придвижваха атаката напред. Общото разстояние, което измина с топката, беше близо 193 метра.

Футболистът, който през лятото премина от Нюкасъл в Барселона, постепенно се превръща в една от най-важните фигури в състава на Тухел. Представянето му през последните месеци показва защо германският специалист разчита толкова много на неговите качества.

По време на световното първенство Гордън асистира за два гола на Кейн в срещата срещу Демократична република Конго, спечели дузпа срещу Мексико и отбеляза попадение срещу Аржентина на полуфинала. През есента влиянието му върху играта на Англия стана още по-осезаемо. Той притежава необходимата скорост, за да атакува пространствата зад защитата, умее да пренася топката през различни зони и е сред футболистите, които първи се включват в пресата. Именно тази комбинация от качества го прави особено ценен за отбора, който Тухел изгражда.

До него сериозно впечатление направи и Люис Хол. Левият защитник на Нюкасъл не беше включен в състава за световното първенство, въпреки че позицията му беше сред най-проблемните за английския национален отбор. Сега 22-годишният футболист получи възможност да се докаже и се възползва от нея по впечатляващ начин. Изявите му в Мадрид показаха, че конкуренцията за титулярното място отляво вече е много по-сериозна.

През първото полувреме срещу Испания Хол реализира пет успешни дрибъла. За сравнение, десетимата полеви футболисти на домакините не успяха да запишат нито един за същия период. Англичанинът спечели и осем от десетте си единоборства, като успя да ограничи влиянието на Ламин Ямал. Младата звезда на Испания завърши срещата само с един успешен дрибъл.

На противоположния фланг Бен Уайт също се представи на високо ниво. Отношенията на защитника на Арсенал с националния отбор бяха сложни в продължение на няколко години. През 2022 г. той напусна преждевременно лагера на Англия по време на световното първенство в Катар, а впоследствие отказваше да приема повиквателни при Гарет Саутгейт. Връщането му в националния тим стана възможно след назначаването на Тухел, който през пролетта на 2026 г. му предостави нов шанс.

През ноември Уайт първоначално се появи като резерва срещу Хърватия, но в Мадрид вече започна като титуляр. Първото му попадение за Англия увеличи преднината до 3:0, но важността на представянето му не се изчерпваше с гола. В 84-ата минута той се намеси решително срещу Нико Уилямс, който се беше устремил към вратата на Трафорд, и предотврати опасна ситуация.

Това беше още едно доказателство, че обновяването на състава дава резултат. В последните 11 срещи на Англия шестима различни футболисти са започвали като титуляри на позицията десен защитник. Сега Тухел разполага с играч, който може да бъде полезен при изграждането на атаките и в същото време има качествата да се справя с бързи и технични противникови крила.

Промените обхванаха и вратарския пост. Джордан Пикфорд продължава да бъде първи избор, но Тухел все по-често предоставя възможности на Джеймс Трафорд. След неуспешен сезон в Манчестър Сити вратарят премина в Лийдс, където получи шанс за редовна игрова практика и постепенно отново се утвърди като реална алтернатива за националния отбор.

Срещу Испания Трафорд записа едва петото си участие за Англия, но трябваше да премине през сериозно изпитание. След като домакините намалиха изоставането си до само един гол, 24-годишният вратар направи няколко важни спасявания. Най-решаващите му намеси дойдоха в 91-вата минута, когато отрази два последователни удара от непосредствена близост.

Така под ръководството на Тухел Англия постепенно изгражда нови водещи фигури. Хари Кейн продължава да бъде капитанът и основният голмайстор, Белингам има все по-голямо влияние върху атакуващата игра, а около тях се появяват футболисти, които доскоро трудно намираха място в титулярния състав или дори не очакваха да получат нов шанс в националния отбор.

 

В Мадрид Тухел не повтори грешката от световното първенство, но пред Англия все още има въпроси за решаване

До 57-ата минута привържениците на Англия вече можеха да си представят разгромна победа над действащите световни шампиони. Испания изглеждаше безпомощна срещу пресата на гостите и не успяваше да намери отговор на тяхната агресивност. Според статистиката на Opta към момента на изгонването на Андерсън показателят за очаквани голове на Англия достигаше 2,12 xG, докато този на Испания беше едва 0,18. Домакините все още нямаха точен удар към вратата.

В 63-ата минута обаче Джарел Куанса допусна грешка при изнасянето на топката. Ламин Ямал се устреми към английската врата, а Андерсън го спря с нарушение. Съдията посочи бялата точка и показа червен картон на полузащитника. Микел Оярсабал реализира дузпата и върна надеждите на Испания, а десет минути по-късно Нико Уилямс отбеляза втори гол. Атмосферата на стадиона се промени напълно и домакините повярваха, че могат да стигнат до обрат.

Испания продължи да атакува, докато англичаните все по-трудно успяваха да изнесат играта далеч от собственото си наказателно поле. Тухел отново трябваше да вземе важно тактическо решение. Той можеше да добави още един централен защитник и да прибере отбора дълбоко в собствената половина – подход, който беше използвал срещу Аржентина на световното първенство. Този път обаче германецът избра различен вариант.

След червения картон Белингам се върна по-назад и зае място в центъра на полузащитата. Англия запази четиримата си защитници, а Тухел не побърза да прави промени в състава. Първата смяна беше извършена едва в 78-ата минута, когато Майлс Люис-Скели замени Хари Кейн. След това в игра се появиха Доминик Калвърт-Люин и Джед Спенс, а в заключителните минути Дан Бърн влезе на мястото на Уайт.

С течение на времето формацията на Англия все повече приличаше на 4-4-1, но отборът продължи да запазва възможността за бързи контраатаки. Това не предотврати тежкия натиск на Испания. Домакините отправиха общо 22 удара, като по-голямата част от тях дойдоха през последната третина на двубоя. Въпреки това гостите успяха да удържат преднината си и да си тръгнат от Мадрид с ценна победа.

След края на срещата Тухел не скри удовлетворението си. Той определи успеха като най-значимия резултат от периода си начело на Англия и специално отличи първите 60-65 минути, през които неговият отбор контролираше играта. Последната половин час германецът сравни с двубоя срещу Мексико на световното първенство, когато англичаните също успяха да запазят победа с 3:2, въпреки че бяха останали с човек по-малко.

Въпреки впечатляващия резултат би било прибързано да се твърди, че Англия вече е решила всичките си проблеми. Дори преди червения картон отборът допускаше опасни загуби на топката при изнасянето от защита. Освен това агресивният пресинг изисква сериозен физически ресурс. Поддържането на подобна интензивност в продължение на цял голям турнир ще бъде много по-трудна задача, отколкото в отделен мач от Лигата на нациите.

Тухел продължава да търси най-добрата комбинация в центъра на отбраната, експериментира с вратарския пост и все още няма окончателни решения за дълбочината на състава на няколко позиции. В групата за ноемврийските срещи имаше само 11 футболисти, участвали на световното първенство, макар че част от промените бяха наложени от контузии. Наред с утвърдените национали германецът включи и млади играчи като Джоб Белингам и Джош Кинг, които разглежда като част от бъдещето на отбора преди Евро 2028.

Лигата на нациите също все още не е донесла трофей на Англия. Първото място в групата осигури на националния отбор единствено статут на поставен при жребия за четвъртфиналите. Той е насрочен за 20 ноември, а първите двубои от елиминационната фаза ще се играят в края на март. Ако англичаните продължат да се представят убедително, през следващото лято ще имат възможност да проверят новия си игрови модел в решаващите мачове на турнира.

Голямата цел обаче остава европейското първенство през 2028 г. Англия ще бъде един от домакините на надпреварата заедно с останалите страни от Великобритания и Ирландия. След двата загубени финала на европейски първенства и болезненото отпадане от Аржентина на световното първенство предстоящият домашен турнир може да се превърне в последната голяма възможност на настоящото поколение да спечели значим трофей.

През октомври 2018 г. Англия също победи Испания като гост с 3:2. Тогава тимът на Гарет Саутгейт също отбеляза три гола преди почивката, след което трябваше да премине през трудни заключителни минути. Победата предизвика много положителни оценки, но последвалите години показаха, че един впечатляващ резултат не е гаранция за успех на големите турнири.

Тухел със сигурност е наясно с този урок. Сегашният английски отбор обаче демонстрира нещо, което често липсваше в най-важните моменти през последните години – готовност да продължава да атакува, дори когато вече има преднина и резултатът го устройва.

След полуфинала срещу Аржентина германският специалист заяви, че Англия трябва да се научи да използва по-добре топката и да престане да се страхува да поема инициативата. Само четири месеца по-късно неговият отбор гостува на световните шампиони, принуди ги да допускат грешки в собствената си половина и достигна до преднина от 3:0 още в първия час на срещата.

Дали Англия действително е преодоляла старите си слабости и вече може да печели мачовете, в които преди губеше контрол, ще стане ясно на следващия голям турнир. Засега обаче Томас Тухел има сериозни основания за оптимизъм. Националният отбор не просто постига добри резултати – той започва да играе по начин, който връща увереността на привържениците и създава очакване за още по-силно представяне през следващите години.

11