Лигата на нациите 2026/27 даде първата възможност да се видят в официални мачове идеите на трима от най-интересните нови селекционери в европейския футбол. Зинедин Зидан пое Франция, Юрген Клоп започна работа с Германия, а Шави Ернандес застана начело на Нидерландия. Още дебютните срещи показаха различията в подхода им – Шави поставя на първо място тактическата работа, Клоп започна с мащабен подбор на футболисти и висока интензивност, докато Зидан предпочита по-скоро да наблюдава и постепенно да налага своите идеи.

Шави: акцент върху тактиката

Назначението на Шави начело на Нидерландия първоначално изглеждаше необичайно, но връзката между нидерландския и испанския футбол има дълбоки исторически корени. Йохан Кройф пренесе и разви редица идеи на нидерландската футболна школа именно в Испания, а сега Шави пристигна в Нидерландия с амбицията да върне разпознаваемия стил на националния отбор.

Още през първата седмица испанецът ясно показа, че тактическата подготовка ще бъде негов приоритет. Тренировките почти изцяло останаха затворени за журналисти, които получаваха достъп само до първите 15-20 минути. Самият Шави обясни, че времето за подготовка е ограничено и практически всеки възможен час трябва да бъде използван за работа върху тактиката.

Кадровите промени обаче не бяха радикални. В сравнение със състава, започнал последния мач на Нидерландия на световното първенство, Шави направи само две промени – Квинтен Тимбер и Тиджани Рейндерс получиха място сред титулярите. По-съществено беше решението Мемфис Депай да не бъде повикан. В атака селекционерът заложи на по-млади и подвижни футболисти като Брайън Броби и Дониел Мален, който впоследствие беше заменен заради контузия.

Шави обеща повече инициативност, интензивност и контрол чрез топката, а дебютът срещу Германия даде сериозни основания да се говори за промяна. Нидерландия завърши 1:1, но отправи 22 удара и създаде положения, оценени на 3,1 очаквани гола. При предишните 15 срещи с отбори от топ 25 на световната ранглиста при Роналд Куман нидерландците не бяха достигали подобни показатели.

Още по-показателен беше пресингът. Нидерландия си върна топката седем пъти на половината на Германия – повече, отколкото във всеки един от мачовете на отбора на последното световно първенство.

Особена роля получи Рейндерс. В определени моменти той се връщаше дълбоко и оформяше тройка в полузащитата, докато в други ситуации се изкачваше до позицията на №10, превръщайки структурата в нещо близко до 4-2-3-1. Шави очевидно търси футболист, способен да свързва различните линии и да създава числено предимство в центъра. Именно в този контекст може да се разглежда и връщането на Йоей Веерман в националния отбор след двегодишно отсъствие.

Мотото преди срещата с Германия беше "да се конкурираме, да се наслаждаваме и да печелим“. Победата не дойде, но първите две цели бяха изпълнени. През второто полувреме Германия предимно се защитаваше, а изравнителният гол на Коди Гакпо след подаване на дебютанта Рубен ван Бомел изглеждаше напълно заслужен.

Следващото изпитание за Шави ще бъде срещу по-затворени съперници. Именно тези двубои ще покажат дали Нидерландия може не само да пресира високо и да контролира топката, но и да намира решения срещу отбори, които предпочитат да се защитават дълбоко.

Клоп: акцент върху избора

Юрген Клоп започна работата си с Германия с ясното намерение да върне емоцията около националния отбор. Още при обявяването на състава той говореше за значението на националната фланелка и се пошегува в типичния си стил:

"Дори не знаех, че помня напълно националния химн. Що се отнася до треньорската работа, не бях сигурен дали нещо не е ръждясало. Но не – всичко още работи. Малко е като карането на велосипед. При всички положителни усещания разбираме, че трябва да постигаме резултати. Свикнал съм с това, че няма време. Никога не съм имал време.“

Първият подход на Клоп е доста нестандартен. За четирите мача в септемврийско-октомврийския цикъл той повика общо 44 футболисти, разделени в две групи. Първите 24 играчи са предназначени за срещите с Нидерландия и Гърция, след което повечето от тях ще се върнат в клубовете си. За двубоите със Сърбия и повторната среща с Гърция ще пристигнат други 20 футболисти.

Клоп обясни решението с натоварения календар, но едновременно с това призна, че иска за кратък период лично да види възможно най-много кандидати за националния отбор.

При толкова мащабна селекция изненадите бяха неизбежни. В първата група попаднаха шестима потенциални дебютанти. Ебнуталиб призна, че е заплакал след телефонното обаждане от Клоп, а Филип Трой дори започна като титуляр срещу Нидерландия.

В същото време новият мениджър на Германия не се отказа от опитните футболисти. Марк-Андре тер Стеген се завърна като титуляр, Тах и Шлотербек оформиха двойката централни защитници, а Йошуа Кимих запази капитанската лента.

Първите 30 минути в Амстердам показаха ясно какво иска Клоп от Германия. Отборът реагираше агресивно при загуба на топката, пресираше високо, на няколко пъти си връщаше владението в половината на Нидерландия и търсеше бързи вертикални атаки.

Постепенно обаче домакините намериха решение. След включването на Веерман Нидерландия започна по-успешно да преминава през центъра, а Германия все по-често отстъпваше инициативата. Вместо да успокои играта чрез продължително владение на топката, отборът на Клоп започна предимно да се защитава.

Изравнителният гол на Гакпо в добавеното време беше закономерен резултат от развоя на мача.

След срещата Клоп призна, че докато системата все още не е автоматизирана, в определени моменти Германия трябва просто да се бори за владението чрез единоборства. Това е естественият етап от изграждането на новия отбор – характерът вече се вижда, но автоматизмите все още не са изградени.

Германия използва схема 4-1-2-3, като сред отличителните черти на Клоп веднага се откроиха високата защитна линия, постоянният пресинг и контрапресингът. В същото време се появиха и проблеми – Кимих изглежда уязвим като единствен дефанзивен полузащитник, крайните защитници не се включват достатъчно активно в атаките, а при сериозен натиск Германия губи контрол върху топката.

Пред Клоп има много работа, но експериментът с двата различни състава му дава възможност още в началото на мандата си да провери огромен брой футболисти.

Зидан: акцент върху наблюдението

Зинедин Зидан също започна ерата си начело на национален отбор с победа. Франция спечели с 1:0 като гост на Турция, но първите впечатления от работата на легендарния французин са различни от тези при Клоп и Шави.

Докато двамата активно диктуват процесите по време на тренировките, Зидан засега предпочита да наблюдава. Според L'Equipe голяма част от упражненията се ръководят от Давид Бетони – дългогодишния помощник на Зидан още от времето им в Реал Мадрид. Самият Зидан остава встрани, следи заниманието, дава указания и коригира отделни детайли.

"Разбира се, неговият статут се усеща. Всички знаят какво място заема Зидан във френския футбол, знаят неговата аура и разбират колко много се очаква от него. Но самият той се старае колкото може повече да остава встрани и да прави така, че преди всичко да се говори за играчите. За нас това дори може да е полезно – понякога така е по-спокойно“, заяви Адриен Рабио.

На терена обаче промените вече са видими. Зидан започна работа със схема 4-3-3, върна Килиан Мбапе на левия фланг, постави Усман Дембеле в центъра, а Майкъл Олисе получи ролята по десния фланг.

В средата Мануел Коне беше единственият дефанзивен полузащитник, докато Рабио и Райан Шерки действаха по-високо. Особено любопитно беше използването на Шерки. Зидан постави класическия №10 по-дълбоко в полузащитата, за да получи още един футболист, способен да изнася топката от дълбочина.

Мбапе и Олисе не бяха ограничени строго до своите флангове. Широчината трябваше да бъде осигурявана от активно включващите се крайни защитници, които едновременно с това имаха важна роля и при пресинга.

Жул Кунде разкри след мача с Турция, че Франция специално е работила върху действията през първите 10 секунди след загуба на топката. Планът даде резултат. Франция спечели с 1:0, а победният гол на Мбапе дойде след поредица от отнемания на топката високо по терена.

Мачът обаче не беше лесен за французите. Мбапе на моменти оставаше прекалено дълго на левия фланг и не се прибираше навреме към центъра. Зидан не реагира публично на това, което подсказва, че предпочита да коригира подобни детайли по време на тренировките.

"Имахме само три тренировки, но вече са ясни принципите, които той се опитва да ни предаде. Да владеем топката, да я движим – днес дори сами се изненадахме от качеството на играта ни в това отношение“, заяви Шерки.

При Дидие Дешан Шерки не получаваше особено доверие, но при Зидан може да се превърне в един от ключовите футболисти на Франция. Напълно логично е новият селекционер да вижда по-специална роля за класическия №10, след като самият той беше един от най-великите представители на тази позиция.

Първите мачове на Зидан, Клоп и Шави все още не могат да дадат окончателни отговори, но вече очертават посоките, в които тримата искат да развиват своите отбори. Шави поставя акцент върху контрола, движението и владението на топката, Клоп започва с висока интензивност, пресинг и мащабна селекция, докато Зидан постепенно изгражда своята Франция чрез тактически промени и внимателно наблюдение.

Истинското изпитание тепърва предстои – дали първите впечатления ще се превърнат в устойчиви модели на игра и доколко идеите на тримата специалисти ще се пренесат успешно в следващите мачове.