Завършилото Световно първенство по футбол ще остане в историята като най-мащабното в историята.

Турнирът в САЩ, Мексико и Канада събра 48 национални отбора вместо досегашните 32.

Въпреки разширения формат и почти двойния ръст на участниците спрямо Мондиал 1994, осем (след като Нигерия се провали срещу ДР Конго в квалификациите) от десетте най-многолюдни държави в света отново не бяха представени на най-голямото футболно събитие на планетата.

FUTBOL TV анализира защо толкова много от страните с най-голямо население продължават да отсъстват от световния футболен елит.

Индийският субконтинент – Индия, Пакистан и Бангладеш

Население на Индия: 1 463 865 525
Население на Пакистан: 255 219 554
Население на Бангладеш: 175 686 899

Общо участия на световни първенства: 0

Индия е най-многолюдната държава в света. Заедно с Пакистан и Бангладеш трите страни са сред осемте най-населени на планетата и общо представляват около 23% от населението на Земята.

Въпреки това нито една от тях никога не е играла на финалите на Световно първенство. Индия получава право на участие през 1950 г. по служебен път, но впоследствие се отказва заради разногласия около състава и липса на достатъчно време за подготовка.

Това е едва четвъртото световно първенство в историята и се провежда само три години след обявяването на независимостта на Индия и Пакистан. Бангладеш се отделя от Пакистан през 1971 г.

Оттогава Индия никога не се доближава до участие на Мондиал. В настоящите квалификации отпада още във втория етап на азиатската зона, след като печели само един от шестте си мача в група с Катар и Кувейт.

Най-големият успех в историята на индийския футбол остава второто място на Купата на Азия през 1964 г., когато страната губи финала срещу Израел – тогава все още член на Азиатската футболна конфедерация – в турнир с едва четири участника.

Пакистан никога не се е класирал за голям международен турнир, а Бангладеш записва четири загуби в единственото си участие на Купата на Азия през 1980 г.

Трите държави имат не само обща география, но и сходни причини за футболната си изостаналост.

Заедно с Афганистан и Шри Ланка регионът включва почти половината държави, в които крикетът е водещият спорт.

Крикетът, наследен от британския колониален период, е важна част от националната идентичност на тези страни.

Популярността му до голяма степен обяснява слабите инвестиции във футбола и недостатъчно развитата инфраструктура. Въпреки това футболът също е изключително обичан, което личи по фанатичната подкрепа за Аржентина и Бразилия по време на големите турнири.

Нито един клуб от Индийския субконтинент не е достигал финал в азиатската Шампионска лига.

Вътрешните първенства също изпитват сериозни проблеми. Към момента Индийската суперлига е преустановена, тъй като местната федерация не успява да продаде търговските права върху шампионата. Според местните медии няколко клуба, включително действащият шампион Мохун Баган Супер Джайънт, временно са прекратили дейността на представителните си отбори.

В Пакистан ситуацията е още по-тежка. Страната остава най-многолюдната в света без действащо национално футболно първенство, след като Премиер лигата не се провежда от сезон 2018/19.

Ако трябва да сме честни, футболът в тази част на света се радва на най-голяма популярност в Бангладеш. Страната се превърна в световна сензация с футболната си страст по време на Мондиала в САЩ, Канада и Мексико.

Феновете в Бангладеш традиционно са фанатични привърженици на Аржентина и Бразилия. Градовете бяха залети от огромни флагове и огромни фигури на Лионел Меси.

Хиляди привърженици се събираха по площадите в столицата Дака, за да гледат мачовете на огромни екрани. а полуфиналната победа на Аржентина над Англия с 2:1 предизвика масова еуфория по улиците.

А иначе, за да разберете нивото на местния футбол, ще ви напомним за "историческата победа" на Бангладеш с 2:1 на 5 юни 2026 година на гости на Сан Марино.

Китай

Население: 1 416 096 094

Участия на световни първенства: 1

За разлика от държавите на Индийския субконтинент, проблемите на китайския футбол са далеч по-сложни.

Китай е участвал само веднъж на Световно първенство – през 2002 г. в Япония и Южна Корея, когато загуби и трите си мача в груповата фаза, без да отбележи нито един гол.

В средата на миналото десетилетие председателят на КНР Си Дзинпин обеща да промени това и обяви амбицията си да превърне Китай във "футболна сила“.

Големи корпорации като Suning и Evergrande бяха насърчени да инвестират огромни средства в Китайската суперлига. В замяна получаваха международна популярност за своите марки и благоволението на държавното ръководство.

Последваха рекордни трансфери, но моделът се оказа неустойчив. Впоследствие бяха въведени строги финансови ограничения, а привличането на чуждестранни футболисти беше обложено с високи данъци. Китайската футболна асоциация започна кампания срещу "нерационалните инвестиции, прекомерните трансферни суми и прекалено високите заплати“.

Си Дзинпин формулира три големи цели:

Китай да се класира за Световно първенство;
Китай да бъде домакин на Световно първенство;
Китай да спечели Световното първенство.

По негово нареждане до 2020 г. в страната трябваше да бъдат изградени 70 000 нови футболни игрища и 20 000 тренировъчни центъра, а футболът стана задължителен предмет за учениците още от шестгодишна възраст.

Футболът е изключително популярен в Китай. Средната посещаемост на срещите от Суперлигата е около 25 000 зрители, а всеки кръг събира приблизително 200 000 души по стадионите.

Въпреки това националният отбор продължава да изпитва сериозни затруднения. Китай е едва 93-и в световната ранглиста на ФИФА и 13-и в Азия, а амбициозният проект на Си Дзинпин засега не дава желаните резултати.

За сметка на това женският национален тим е сред традиционните сили. От първото световно първенство през 1991 г. китайките са се класирали осем пъти от девет възможни участия, а през 1999 г. достигнаха финала, загубен след дузпи срещу САЩ.

Индонезия

Население: 285 721 236

Участия на световни първенства: 1 (като Нидерландска Източна Индия)

Футболът е спорт номер едно в Индонезия, но единственото участие на страната на Световно първенство датира още от 1938 г., когато тя се състезава под колониалното име Нидерландска Източна Индия. Независимостта идва едва седем години по-късно.

Четвъртата най-многолюдна държава в света дълго време не успява да изгради силно поколение заради слабата инфраструктура. През последните години обаче Индонезия активно разчита на своята диаспора, основно в Нидерландия.

По официални данни над 2,2 милиона индонезийци живеят извън страната, като около 1,7 милиона от тях са именно в Нидерландия – бившата колониална сила, управлявала Индонезия повече от три века.

За октомврийските мачове националният селекционер повика 23 футболисти, сред които 15 родени в Нидерландия, един в Белгия, един в Испания и един във Финландия – Елиано Райндерс, брат на нидерландския национал и халф на Манчестър Сити Тиджани Райндерс.

Използването на диаспората значително подобри представянето на отбора. Индонезия достигна осминафиналите на Купата на Азия през 2023 г., а впоследствие стигна до четвъртия квалификационен кръг за Мондиал 2026, където отпадна от Саудитска Арабия и Ирак. В продължение на девет месеца начело на тима беше легендарният нидерландски нападател Патрик Клуйверт.

Индонезия все още не е играла на Световно първенство като независима държава, но вече възприема всяко неуспешно класиране като сериозно разочарование.

Етиопия

Население: 135 472 051

Участия на световни първенства: 0

Втората най-многолюдна държава в Африка след Нигерия е била сред пионерите на континенталния футбол.

Като една от малкото независими африкански страни след Втората световна война Етиопия играе ключова роля в първите издания на Купата на африканските нации. През 1962 г. печели турнира, а още два пъти достига до четворката.

Оттогава обаче националният отбор не успява да излезе от групите и се класира само за две от последните 22 издания на Купата на Африка.

Подобна е картината и при клубовете. Cotton Factory Club и Saint George SC достигат полуфиналите на Купата на африканските шампиони през 60-те години, но след това нито един етиопски клуб не се доближава до подобно постижение.

Въпреки огромната популярност на футбола липсата на модерна инфраструктура, слабите инвестиции в детско-юношеските школи и редица външни фактори сериозно възпрепятстват развитието на спорта.

В квалификациите за Мондиал 2026 Етиопия завърши пета в своята група с девет точки от десет срещи.

Филипините

Население: 116 786 962

Участия на световни първенства: 0

Най-популярните спортове във Филипините са баскетболът и боксът – наследство от американското влияние. Поради тази причина футболът дълги години остава на заден план и не получава необходимото финансиране.

В началото на новия век страната изпада извън първите 200 места в ранглистата на ФИФА. Това принуждава федерацията да започне мащабна програма за привличане на футболисти от диаспората.

Така в националния отбор се появяват родените в Англия Чад Гулд, братята Грейтвич, както и най-известните представители на тази вълна – Фил и Джеймс Йънгхъсбанд.

През следващото десетилетие резултатите значително се подобряват. Филипините достигат рекордното за себе си 111-о място в световната ранглиста, записват първата си победа в квалификации за Световно първенство и дебютират в груповата фаза на Купата на Азия.

Днес тимът е 141-ви в класацията на ФИФА, а в квалификациите за Мондиал 2026 отпада още във втория кръг с едва една спечелена точка, но "Азкалс" преживява истински футболен ренесанс, воден от силно младежко движение.

В края на юли 2026 г. Филипините започнаха участието си в регионалния турнир ASEAN Hyundai Cup. Отборът заложи на изключително млад състав със средна възраст от едва 24.9 години.

На 28 юли 2026 г. филипинците загубиха първия си мач от групата с 1:4 срещу Мианмар на наводнения терен в Капас. Програмата им продължава с ключови сблъсъци:1 август 2026 г. – гостуване срещу Лаос;4 август 2026 г. – домакинство срещу регионалния гигант Тайланд;8 август 2026 г. – гостуване на Малайзия.

Женският национален отбор обаче написа история през 2023 г., когато дебютира на Световно първенство и победи домакина Нова Зеландия.

Виетнам

Население: 101 598 527

Участия на световни първенства: 0

През голяма част от втората половина на XX век Виетнам е раздиран от войни, което естествено ограничава развитието на спорта. Едва през 90-те години страната изгражда професионална футболна структура.

Въпреки ограничените ресурси виетнамски клубове достигат полуфиналите на втория по сила азиатски клубен турнир през 2009 и 2019 г. В новия формат на AFC Champions League Elite обаче конкуренцията е значително по-сериозна и подобни успехи стават все по-трудни.

Финансовите възможности на виетнамския футбол остават далеч под тези на големите азиатски сили, но страстта на феновете е огромна. Според проучване на Nielsen от 2022 г. цели 75% от населението определя себе си като футболни привърженици – най-високият процент в Азия.

Националният отбор е 111-и в света и притежава потенциал да се изкачи сред първите 100. В квалификациите за Световното първенство през 2026 г. Виетнам спечели два от шестте си мача, но това не беше достатъчно за продължаване напред.

Подобно на Филипините, женският национален тим дебютира на Световно първенство през 2023 г. Макар да загуби и трите си срещи, самото класиране показа, че страната постепенно започва да се утвърждава и на световната футболна карта.