На 16 юли 1950 година Бразилия беше убедена, че ще стане световен шампион за първи път в историята си. Всичко изглеждаше предопределено. Домакините бяха разгромили Швеция със 7:1, а след това и Испания с 6:1, превръщайки се в абсолютния фаворит за титлата.

В последния мач срещу Уругвай на "Маракана“ дори равенството беше достатъчно, за да триумфира Бразилия пред собствена публика.

На трибуните присъстваха повече от 170 000 зрители, а според някои оценки броят им е бил близо 200 000 – и до днес това остава един от най-посетените футболни мачове в историята.

Бразилия поведе в резултата и мечтата изглеждаше на една ръка разстояние. Уругвай обаче изравни, а малко по-късно настъпи моментът, който завинаги промени живота на вратаря Моасир Барбоса.

Алсидес Гиджа проби по десния фланг и навлезе в наказателното поле. Барбоса очакваше центриране и направи крачка напред. Уругвайският нападател забеляза движението му и вместо подаване стреля в близкия ъгъл.

Топката влезе във вратата.

Уругвай спечели с 2:1, а Бразилия преживя една от най-болезнените загуби в историята на световния футбол. Мачът остава известен като "Мараканасо“ – трагедията на "Маракана“.

Но всяка голяма загуба сякаш търси виновник.

За милиони бразилци този виновник се превърна в Барбоса.

Само за един миг той се превърна от най-добрия вратар в страната в човека, обвиняван за националната трагедия.

През следващите десетилетия Барбоса беше подложен на жестоко обществено отхвърляне. Не беше допускан до лагери на националния отбор, защото мнозина вярваха, че носи лош късмет.

Дори през 1994 година, когато му предложили работа като футболен анализатор по време на Световното първенство, президентът на Бразилската футболна конфедерация отказал да разреши участието му.

Самият Барбоса многократно разказвал за тежките моменти, които е преживявал.

Веднъж жена в магазин го посочила на детето си и казала:

"Това е човекът, който разплака цяла Бразилия.“

Думите, които самият Барбоса произнася години по-късно, и до днес остават сред най-тъжните в историята на футбола.

"Максималната присъда за престъпление в Бразилия е 30 години. Аз платих 50 години за престъпление, което никога не съм извършил. Дори престъпниците биват опростени, след като изтърпят наказанието си. Аз никога не бях простен.“

Вратарят често напомнял и нещо, което мнозина забравяли.

"На терена бяхме единадесет футболисти, но единствено аз понесох вината.“

Той бил убеден, че именно тази трагедия е причината хората никога да не го забравят.

"Дори след смъртта ми хората ще продължат да ме обвиняват за тази загуба.“

Психологическата тежест от финала през 1950 година оставя дълбока следа и в бразилския футбол. Едва 56 години по-късно – на Световното първенство в Германия през 2006 година – Дида става първият чернокож титулярен вратар на Бразилия на Мондиал след Барбоса.

И до днес Бразилия никога не е печелила световната титла с чернокож вратар.

Моасир Барбоса умира на 7 април 2000 година в Прая Гранде, без никога да се освободи напълно от тежестта на онази юлска вечер през 1950 година.

За мнозина той остава символ на най-голямото поражение в историята на бразилския футбол. За други – трагичен пример колко несправедливо един човек може да понесе вината за провал, който принадлежи на цял един отбор.