Завършиха решаващите плейофи за класиране за финалите на Мондиал 2026.

Един от отборите, които впечатлиха най-много, това е националният тим на Швеция – добър познат на "лъвовете“ от онова незабравимо славно американско лято.

От друга страна сегашният състав на "Трите корони“ няма нищо общо със съперника на българите за третото място от Мондиал 1994. Преди 30 години Мартин Далин – син на венецуелец и шведка – бе футболистът със смесени корени в лагера на скандинавците.

Сега "синьо-жълти“ са азиатци, африканци, балканци и дори "унгарецът“ Гьокереш.

Според данни на Prague Process, през 2024 година в Швеция са живели близо 10.5 милиона човека, от тях 2.4 милиона са мигранти, което представлява приблизително 22 % от населението на страната.

Кои всъщност са играчите в този национален отбор? И как така се озоваха толкова далече на север?

FUTBOL TV се връща назад към историята на войните от края на ХХ и началото на XXI век, за да проследи корените на тази трансформация.

Унгарското въстание

Далечната 1956 година.

Накратко – унгарците се уморяват от монопола на комунистическата партия върху властта и искат свобода, далеч от влиянието на СССР.

Разбира се, това не се харесва в Москва.

Министър на отбраната тогава е Георги Жуков, който изпраща войски към Будапеща, където революционерите нямат почти никакъв шанс. Около 3000 души загиват в боевете. Лидерът на съпротивата Имре Над е арестуван и през 1958 година обесен.

Докато въстанието е потушавано с кръв, около 193 000 унгарци бягат в Австрия, където са настанени в лагери.

По-късно съдбата ги разпръсква по света – само в САЩ емигрират над 20 000 души.

Швеция приема около 7800 унгарски бежанци, сред които са и дядовците на Виктор Gьокереш (Арсенал) и Себастиан Нанаси (Страсбург).

От тях за решаващите мачове за плейофите бе повикан само Гьокереш.

Унгария е предлагала и на двамата да играят за националния ѝ отбор – в частност Виктор получава покана през 2019 година, но я отказва.

Бащата на Нанаси пък е играл за унгарския национален отбор по флорбол, което показва, че в семейството поне се помни произходът им.

Превратът в Буркина Фасо

Става дума за 1987 година.

В миналото страната е известна като Горна Волта и дълго време е символ на бедност дори по африканските стандарти.

Томас Санкара, който управлява в Уагадугу, често е наричан "африканският Че Гевара“ – носи скромни дрехи, живее без излишества и се стреми да бъде близо до народа.

След преврата, при който Санкара е убит, страната е залята от нова вълна на емиграция.

Бащата на Исак Хиен е сред хората, които бягат тогава в Гана.

Оттам – пристанище, кораб – и в началото на 90-те години той се озовава в Швеция, където създава семейство с местна жена.

Днес техният по-голям син, вече част от първия отбор на Аталанта, играе за Швеция:

"Честно казано, това не беше труден избор. Малко ми беше тъжно, че Гана игра на световното първенство през 2022 година, но аз съм роден и израснал в Швеция. Мечтаех да играя за Швеция. Затова не се колебаех. Може би, ако дълго време не ме бяха викали, щях да се замисля, но не изпитвах напрежение.“

Високият 191 см Исак Хиен е сериозна заплаха при статични положения – със сигурност ще го забележите.

В Гана и до днес живеят около 530 000 души от Буркина Фасо, а още повече – в Кот д'Ивоар. Един народ с трудна съдба.

Всички срещу всички в Сомалия

Тази трагедия, която сякаш няма край, започва през 1991 година.

Сиад Баре е жесток диктатор, но след убийството му в Сомалия настъпва вакуум във властта, който така и не е запълнен.

През 1993 година се намесват ООН и САЩ – събития, които мнозина познават и от филма "Черният ястреб“.

Сомалиленд, Пунтланд, Джубаленд, местни разклонения на Ал-Кайда – това е, което остава от някога цяла държава. Междувременно милиони хора напускат страната.

В националния отбор на Швеция играе Таха Али – той е част от тази общност:

"Родителите ми преминаха през много, за да дадат на децата си шанс за по-добър живот. Не искаха да преживеем това, което те са видели.

Кварталът, в който живеехме – Тенста – е трудно място и не всички там спазват закона. Но семейството ми винаги беше до мен. Нямаше да съм тук без тях. Гордея се, че съм швед със сомалийски корени. Беше невероятно да разбера, че хора в Сомалия следят кариерата ми в Малмьо.“

Освен Али, за Швеция в момента играе и още един футболист със сомалийски произход – Билал Хюсеин.

Интересното е, че шведските сомалийци са и един от основните източници на играчи за самия национален отбор на Сомалия.

Общата сомалийска диаспора в Швеция официално е около 70 000 души, но се предполага, че надхвърля 100 000 човека.

Албанци и сърби в Косово

Конфликтът продължава през цялото десетилетие на 90-те години и достига своя връх през 1999 година с бомбардировките на сръбски градове от силите на НАТО.

Достатъчно е да се погледне етническата карта на Косово, за да стане ясно защо албанското население там настоява за независимост.

А ако човек потърси името Желко Ражнатович, лесно ще разбере защо много албанци са били принудени да бягат накъдето им видят очите.

По последни оценки в Швеция живеят над 80 000 мигранти от Косово.

В състава на националния отбор на Швеция има един от тях – Бесфорт Зенели, който играе за белгийския Юнион.

Като юноша той прави силно впечатление, отбелязвайки 19 гола в 17 мача за Ельфсборг U19. В Швеция дори се появяват очаквания, че може да бъде "новият Златан“, но това така и не се случва.

"Обичам Косово. Надявам се да видят изявите ми. Очаквам повиквателна, защото за мен е чест да играя за вашата страна“, казва той тогава.

През 2025 година обаче променя позицията си:

"Това беше труден избор. Можех да играя както за Швеция, така и за Косово. В крайна сметка сърцето ми биеше по-силно за Швеция и избрах това, което чувствах за правилно. Семейството, близките и приятелите ми ме подкрепиха. Баща ми плака от щастие.“

Допълнителна драма внася фактът, че родният му брат Арбер Зенели избира да играе за Косово.

Същото правят и други футболисти като Валон Бериша, роден в Малмьо, както и нападателят Елбасан Рашани от Гилерсторп.

Фисник Аслани дори отбелязва решаващия гол за Косово срещу самата Швеция през октомври 2025 година.

Косовската диаспора в Швеция е една от най-талантливите във футболно отношение, но не винаги шведският футбол успява да извлече максимума от този потенциал.

Гражданската война в Сирия

Това вече ни отвежда в 2011 година.

Всичко започва с въстание срещу режима на Башар Асад, но бързо прераства в хаотична и кървава война, в която се сблъскват множество сили.

Русия, Турция, САЩ, кюрдските формирования, ИДИЛ, опозицията, друзите – в подобен хаос оцеляването се превръща в ежедневна борба.

"Усетихме, че не можем да останем. Преди войната Сирия беше прекрасно място! Наистина прекрасно. Цялото ни семейство живееше в Алепо. Когато ситуацията се влоши, разбрахме, че това няма да свърши скоро“, разказва Рола Барджи.

Съпругът ѝ Самир е играл футбол в сирийската първа лига, а по-късно започва работа в Кувейт. Именно там се ражда синът им – Руни.

Като дете той често се връща в Алепо за ваканциите си, но войната променя всичко.

През 2012 година майка му взима децата и бяга в Швеция. Бащата остава да работи в Кувейт до 2017 година, когато се присъединява към семейството.

"Когато пристигнахме в Швеция, живеехме в Калинге и там имаше футболно игрище. Играех с деца и възрастни, слушах как говорят и запомнях думите. Така бързо научих шведски. Започнах веднага и училище. Родителите ми винаги казваха, че училището е също толкова важно, колкото и футболът“, разказва Барджи.

Той започва развитието си в Малмьо, а по-късно преминава през Копенхаген, откъдето миналото лято прави трансфер в Барселона.

Вече има и отбелязан гол в Ла Лига.

За сирийската диаспора в Швеция, която наброява около 130 000 души, той е една от големите звезди – но не единствената. Нападателят Микаел Исак също има сирийски корени, макар и с асирийски произход.

Други футболисти като Айхан Усу (Шарлероа) и Симон Амин (Йоребру) избират да играят за националния отбор на Сирия.

Повечето от тях са продукт на клубовете Сирианска и Асириска, базирани в предградието на Стокхолм – Сьодертеле. Това е едно от местата с най-голяма концентрация на сирийци в Европа.

Еритрея, Иран и всички останали

Тези бежанци днес по различни причини няма да бъдат на терена, но и те са част от съвременна Швеция.

На първо място – Александър Исак, син на мигранти от Еритрея.

Историята на еритрейците е тежка. Те воюват почти 30 години за независимост, но след като я постигат, животът не става по-лесен. Президентът Исайяс Афеворки превръща страната в своеобразен военен лагер, като непрекъснато въвлича държавата в конфликти. В резултат на това около 12% от населението бяга в чужбина, а националните отбори често изчезват – играчите просто не се връщат обратно.

Бащата на Исак – Тиме – е учител, образован човек, а синът му още от малък се отличава с изключителни физически качества:

"Никога не съм имал ученик, който да скочи 175 см на висок скок без никакви тренировки“, казва неговият учител по физическо възпитание Кристер Корпи.

Още през януари 2017 година Исак става най-младият голмайстор в историята на националния отбор на Швеция.

За еритрейската общност той е почти като герой – не само заради успехите си, но и защото през 2018 година, въпреки рисковете, посещава Асмара, а дори и на бутонките си носи знамето на Еритрея.

Босненската война

Разбира се, и бежанците от този конфликт достигат до Швеция.

По последни данни в страната живеят над 100 000 босненци.

В последните години обаче Швеция няма особен късмет с тях – най-талантливите играчи като Беньямин Тайирович, Денис Хаджикадунич, Анел Ахмедходжич и Сеад Хакшабанович избират да играят за балканските национални отбори.

В Стокхолм дори се шегуват, че това е "разплатата за Златан Ибрахимович“.

В същото време се отчита и сериозната работа на босненската футболна федерация. Например Беньямин Тайирович е бил лично убеждаван да избере родината на своите родители от Един Джеко.

Съседна Северна Македония също преминава през конфликт, макар и по-ограничен – албанското население в Тетово се стреми към отделяне.

И какво се случва? От близкия Охрид родителите на Деян Кулушевски заминават за Швеция. Днес той е футболист на Тотнъм – отличен флангови играч. Често се връща в Охрид и дори е играл за младежкия национален отбор на Северна Македония до 17 години, но в крайна сметка избира Швеция – страната, в която е роден и израснал.

33-годишният Исак Кисе Телин също е национал на Швеция, а в края на кариерата си заминава да играе в Япония. Неговият баща е бежанец от Демократична република Конго, избягал от режима на Мобуту Сесе Секо – както и предците на Кен Сема.

"За мен никога не е било опция да играя за ДР Конго. Роден съм в Швеция, възхищавах се на Хенрик Ларшон. Баща ми е избягал от Конго заради политиката – това е всичко.“

А при иранците историите са различни.

Далехо Ирандюст категорично избира Швеция заради репресиите срещу неговия народ:

"Аз съм кюрд и по бащина, и по майчина линия. Това, което се случва в Иран, е ужасно.“

От друга страна, Саман Годдос през 2017 година избира именно националния отбор на Иран, където изгражда сериозен авторитет с 63 мача. Днес, на 32 години, офанзивният халф доиграва кариерата си в ОАЕ:

"Чаках, но Швеция започна да проявява интерес към мен едва след като приех поканата от Иран. Постоянно имаше административни проблеми, които пречеха да дебютирам.“

И това далеч не е всичко.

23-годишният Аймар Шер избира Ирак – страната, в която е роден по време на падането на режима на Саддам Хюсеин, преди семейството му да избяга на север.

22-годишният афганистанец Юсеф Ераби все още чака повиквателна от Швеция – за талибаните той няма никакви надежди; баща му бяга от тях в Русия още през 90-те години.

26-годишният дефанзивен халф Йенс Каюсте от Наполи е наполовина швед, наполовина хаитянин – страна, в която от 2021 година няма реална държавна власт, а националният отбор играе в изгнание.

А Антони Еланга не е бежанец – той е син на защитника на Камерун Жозеф Еланга, който завършва кариерата си в Малмьо.

Всички те заедно представляват Швеция – чист пример за мултикултурност.

Доволни ли са от това местните?

След 2015 година шведските власти значително затягат правилата за прием на бежанци. Броят на новопристигналите намалява, а през 2024 година емиграцията дори надхвърля имиграцията. Още повече – през 2025 година е отчетен най-ниският приток на мигранти от 1985 година насам.

Ако се чудите защо – има още новини: в някои райони на Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо полицията няма достъп, там управлението е в ръцете на престъпници и банди. Също така шведските власти въвеждат наказателна отговорност от 13-годишна възраст и обсъждат използването на армията за борба с уличните банди. В някои квартали на Стокхолм и Гьотеборг сама жена няма как да се движи спокойно по улицата с открито лице, а още по-малко да седне и да изпие едно кафе. Разходките за всички в тъмната част на денонощието не са желателни, а в парковете е повече от опасно. 

Да, не всичко опира до футбола.

Но това вече е тема за съвсем друг, много по-сериозен разговор.

А що се отнася до "лъвовете", ние смело се движим към това да направим четвърт век без участие на голям футболен форум...